Моят учител III

Така минали дни, седмици и месеци в продължителна борба на душата му да достигне до истината. Младежът започнал да има откровения и да вижда удивителни неща; тайните на неговата природа постепенно му се разкрили. Сякаш воал след воал били повдигани от него. Самата Божествена Майка станала негов учител и го посветила в истините, към които той се стремял. По това време там отишла една жена с красива външност, учена отвъд всяко сравнение. По-късно този светец казваше за нея, че тя била не просто учена, а самото въплъщение на учението; тя била самата ученост в човешка форма. Тук също можете да откриете една характерна особеност на индийската нация. Насред невежеството, в което живее средната индийска жена, насред онова, което в западните страни се нарича липса на свобода, може да се появи жена с най-извисена духовност. Тя била саннясини[1]; защото жените в Индия също могат да се отрекат от света, да отхвърлят своята собственост, да не се омъжват и да се посветят в служене на Бог. Тя дошла; и когато чула за младежа в горичката, пожелала да отиде да го види. Първата помощ, която той получил, била от нея. Тя веднага разбрала в каква трудност се намира той, и му казала: „Сине мой, благословен е оня, който бива сполетян от такава лудост. Всички в тази Вселена са луди ― някои за пари, други за удоволствие, трети за слава или за хиляди други неща. Хората са луди по златото, по съпрузите и съпругите си или заради разни дреболии; те обезумяват да тормозят някого другиго, да бъдат богати, и за всяка една глупост на света освен за Бог. Те могат да разберат единствено своята собствена лудост. Когато друг е луд по златото, изпитват братско чувство и симпатия към него и казват, че е прав ― точно както лунатиците мислят, че само другите лунатици са нормални. Но ако човек е луд по своя Любим, по Бог, как биха могли да го разберат те? Смятат го за ненормален и казват: „Недей да си имаш работа с него“. Затова те наричат луд; но твоята лудост е от правилния вид. Благословен е човекът, който е луд по Бог. Такива хора са много малко“. Тази жена останала близо до младежа няколко години и го научила на различните форми на религията в Индия, посветила го в някои практики на Йога; тя направлявала и внесла хармония в мощната река на неговата духовност.

По-късно в същата горичка пристигнал един саннясин, един от просещите монаси на Индия, учен и философ. Той бил необикновен човек и идеалист; не вярвал, че този свят съществува в действителност. За да демонстрира това, никога не се приютявал под покрив и винаги живеел на открито, в слънце и дъжд. Този човек започнал да учи момчето на философията на Ведите и много скоро за свое удивление, открил, че в някои отношения ученикът е по-мъдър от учителя. Прекарал няколко месеца с младежа, след което го посветил в Ордена на саннясините и си заминал.

Междувременно, когато поради неговото необичайно богослужение като храмов свещеник хората започнали да го смятат за умопомрачен, роднините му го отвели и го оженили за едно малко момиче с идеята, че това ще уравновеси ума му и ще възвърне равновесието му. След това той се върнал и както видяхме, се гмурнал още по-дълбоко в своята лудост. Понякога в нашата страна момчетата биват оженени още като деца, без да имат право на глас по въпроса; родителите им ги венчават. Разбира се, такъв брак е само малко повече от годеж. След като се оженят, младите продължават да живеят с родителите си, а действителният брак настъпва, когато съпругата порасне. Тогава е прието съпругът да отиде и да доведе булката в дома си. В нашия случай обаче съпругът изобщо бил забравил, че има жена. В своето отдалечено селце момичето чуло, че съпругът ѝ се бил отдал прекалено ревностно на религията и че дори бил смятан за луд. Тя решила да научи истината сама, затова тръгнала на път и изминала пеш разстоянието до мястото, където се намирал съпругът ѝ. Когато най-накрая застанала пред него, той веднага ѝ дал право върху собствения си живот, въпреки че в Индия мъжът или жената, които са прегърнали религиозния живот, са освободени от всякакви други задължения. Младият човек паднал в нозете на своята съпруга и казал: „Божествената Майка ми е показала, че живее във всяка жена, и затова аз се научих да гледам на всяка жена като на Майка. Това е единствената идея, която мога да имам за теб; но ако пожелаеш да ме завлечеш в света, аз съм на твоите услуги, тъй като бях венчан за теб“.

Девойката била чиста и благородна душа, способна да разбере стремежите на своя съпруг и да им симпатизира. Тя веднага му отвърнала, че няма никакво желание да го въвлича в светски живот, и единственото нещо, което желае, е да остане близо до него, да му служи и да се учи от него. Впоследствие тя станала един от най-преданите му ученици и винаги го почитала като Божествено същество. Така, със съгласието на съпругата му, била премахната и последната бариера и той бил свободен да води живота, който бил избрал.

Следващото желание, което завладяло душата на този човек, било да узнае истината за различните религии. До този момент той не познавал никоя друга религия освен своята собствена; затова поискал да разбере какво представляват останалите духовни пътища. Ето защо потърсил учители от други религии. Би било добре да запомните, че под „учител“ ние в Индия имаме предвид не книжен червей, а човек на реализацията, който знае истината от първа ръка ― не чрез посредници. Той открил един мохамедански светец и започнал да се учи от него; изпълнявал за известно време практиките, на които учителят му го научил, и за свое удивление, открил, че когато бъдат практикувани правилно, тези религиозни методи водят до същата цел, която вече бил постигнал. Следвайки религията на Исус Христос, той отново достигнал до подобно преживяване. Отишъл във всяка секта[2], която могъл да открие, и с каквото и да се захванел, му отдавал цялото си сърце. Правел точно това, което му било казвано, и във всеки един случай достигал до същия резултат. Така от своя действителен опит узнал, че Целта на всяка религия е една и съща, че всяка духовна традиция се опитва да учи на едно и също и че различията се състоят предимно в методите и най-вече в езика. В своето сърце всички духовни пътища и религии имат една и съща Цел; а последователите им се карат само поради своите собствени егоистични желания ― те не са ревностни в стремежа си да узнаят Истината, а ги е грижа само за „моето Име“ и „твоето Име“[3]. Ако две от тях проповядват една и съща истина, но едната каже: „Това не е вярно, защото ние не сме сложили върху него печата на нашето Име; затова не ги слушайте“, втората ще отвърне: „Не ги слушайте; въпреки че те проповядват до голяма степен същото, което и ние, то все пак не е вярно, понеже те не използват нашето Име“.

Ето какво открил моят Учител. След това той започнал да се учи на смирение, защото бил разбрал, че идеята на всички религии е „не аз, а Ти“ и че Господ изпълва сърцето на този, който казва „не аз“. Колкото по-малко от този дребен „аз“ има в човек, толкова повече Бог присъства в него. Той открил, че всяка религия по света учи на това, и се заел да го постигне. Както ви казах, когато искал да направи нещо, моят Учител никога не се придържал към изтънчени теории, а веднага пристъпвал към действие. Виждаме много хора да говорят най-удивителните и прекрасни неща за милосърдието, за равенството в правата на хората и всякакви такива; но това са само теории. Аз имах огромното щастие да отида при някого, който е способен да превърне теорията в практика. Той имаше забележителната способност да превръща в практика всяко нещо, което смяташе за правилно.

И така, наблизо живеело семейство от парии. Париите наброяват няколко милиона в Индия и са една от най-нисшите касти. Някои от нашите книги казват, че ако брахмин види парий, докато излиза от дома си, той трябва да пости през целия ден и да повтаря определени молитви, преди отново да стане свят. Когато един парий влиза в някои от индийските градове, той е длъжен да постави гарваново перо на главата си в знак, че е парий, и да вика високо: „Спасявайте се, парият минава по улицата“. Тогава ще видите как хората се разбягват и изчезват като по магия, защото, ако човек случайно го докосне, той ще трябва да смени дрехите си, да се изкъпе и да извърши някои други действия. В продължение на хиляди години париите вярвали, че това е съвършено правилно и че докосването им би направило всеки човек несвят. Но моят Учител отишъл при един парий и започнал да го моли за позволение да почисти къщата му. Професията на пария е да чисти домовете и улиците на градовете. Той няма право да влиза в никоя къща през главния вход, а минава винаги през задния вход; веднага щом си отиде, всяко място, на което е бил, се напръсква и осветява с вода от Ганг. По рождение брахминът символизира святост, а парият ― точно обратното. А този брахмин искал да му бъде разрешено да върши слугинската работа в дома на един парий. Парият, разбира се, не се съгласявал, защото париите вярват, че да позволят на един брахмин да върши такава нисша работа, е ужасен грях, който ще доведе до смъртта им. Парият не давал съгласието си; затова Рамакришна започнал да ходи в дома му късно през нощта, докато всички спели. Той имал дълга коса и с нея чистел къщата, като в същото време се молел така: „О, Майко, направи ме слуга на пария, накарай ме да почувствам, че съм по-низш дори от пария“. „Почитат Ме най-много онези, които почитат Моите поклонници. Всички те са Мои деца и ваше изключително право е да им служите“ ― така учат индуските писания.

Моят Учител преминал и през много други практики. Би ми отнело дълго време да разкажа за тях, затова искам просто да опиша неговия живот накратко. В продължение на пет години той образовал себе си по този начин. Една от неговите садхани[4] била изкореняването на идеята за пола. Душата няма пол, тя не е нито мъжка, нито женска. Полът съществува единствено в тялото и този, който желае да достигне Духа, не може в същото време да запази разграничението си за пол. Тъй като бил роден в мъжко тяло, за да победи идеята, че е мъж, Рамакришна решил да внесе женската идея във всяко нещо. Започнал да мисли за себе си като за жена и още да говори като жена, да се облича като жена; отказал се от заниманията на мъжете и заживял сред жените от домакинството на едно добро семейство. Следвайки тази практика в продължение на няколко години, неговият ум постепенно се преобразил и той напълно забравил идеята за пола; така целия му мироглед за живота се променил.

Чували сме за обожанието на жената на Запад, но причината за това обикновено са нейната младост и красота. А за Рамакришна обожанието на жената означавало, че всяко женско лице в света е лицето на Божествената Майка и единствено това. Самият аз съм виждал този човек да стои пред жени, които обществото дори не би погледнало, да пада в нозете им, обливайки се в сълзи, и да казва: „Майко, в една форма Ти си на улицата, а в друга Ти си цялата Вселена. Покланям Ти се, Майко, покланям Ти се“. Помислете си само за светостта на този живот, от който всяка чувственост и всяко плътско желание са изчезнали напълно, за човека, който е способен да гледа на всяка жена с подобна любов и благоговение, за когото всяко женско лице бива преобразено в сияйното лице на Всеблажената Божествена Майка ― Закрилницата на човешката раса! Това искаме ние. Да не мислите, че скритата Божественост във всяка жена някога може да бъде измамена? Това никога не е било и никога няма да бъде, защото Тя винаги ще утвърждава себе си. Тя неизменно разпознава измамата и лицемерието, безпогрешно чувства топлината на Истината, светлината на Духовността, светостта на Чистотата. А такава чистота е абсолютно необходима, за да бъде достигната истинската духовност.

Тази абсолютна и неопетнена чистота се установила в живота на моя Учител. Всички борби, които ние водим в живота си, за него вече били минало. Неговите придобити с труд духовни съкровища, за които той бил отдал три четвърти от живота си, вече били готови да бъдат раздадени на човечеството; така започнала неговата мисия. Начинът, по който той даваше своите учения, беше необикновен. В нашата страна духовният учител е най-почитаната личност ― той е считан за Самия Господ. Нямаме такова уважение дори към родителите си; те са ни дали тялото, но учителят ни показва пътя към Спасението. Ние сме негови деца, неговото духовно потомство. Всички индуси идват, за да отдадат почит на един изключителен учител, и се тълпят около него. Рамакришна беше такъв учител, само че нямаше идея дали трябва да бъде уважаван, или не, нямаше ни най-малка представа, че е велик учител, и си мислеше, че Божествената Майка е Тази, която върши всичко, а не той. Винаги казваше: „Ако нещо добро излезе от устата ми, Майката е тази, която говори; какво общо имам аз с него?“. Това беше единствената му идея за работата, която вършеше, и до деня на смъртта си той никога не се отказа от нея. Този човек нямаше нужда от никого. Принципът, от който се ръководеше, беше: първо формирай характера си, първо придобий духовност и резултатите ще дойдат от само себе си. Любимият му пример беше следният: „Когато лотосът разцъфне, пчелите сами идват, за да пият мед; затова нека първо лотосът на вашият характер разцъфне напълно и резултатите сами ще последват“. Това е голям урок.

Моят Учител ме учеше на него безброй пъти и все пак аз често го забравям. Много малко хора разбират силата на мисълта. Ако човек отиде в една пещера, затвори се в нея, започне да мисли една истински велика мисъл и след това умре, тази мисъл прониква в стените на пещерата, започва да вибрира в пространството и накрая достига до цялото човечество. Такава е силата на мисълта; затова не бързайте да давате своите мисли на другите. Първо трябва да имате какво да дадете. Може да учи единствено този, който притежава нещо, което да даде, защото да учиш, не означава да преподаваш доктрини ― ученето е общуване. Духовността може да ви бъде дадена по един толкова осезаем начин, по който аз бих могъл да ви дам едно цвете. Това е вярно в най-буквалния смисъл. В Индия тази идея е много стара, а на Запад намира илюстрация в теорията или вярването за апостолическата приемственост. Затова първо изградете характера си ― това е най-висшият дълг, който можете да изпълните. Узнайте Истината за себе си и по-късно ще има мнозина, които ще можете да научите на нея; всички те ще дойдат. Това беше отношението на моя Учител. Той не критикуваше никого. Живях години с него, но никога не чух тези устни да изрекат и една дума на укор към която и да е секта. Той изпитваше една и съща симпатия към всички вярвания и духовни пътища; беше открил хармонията между тях. Един човек може да бъде интелектуален, друг ― склонен към молитва, трети ― мистик, а четвърти да има активен темперамент. Различните религии удовлетворяват потребностите на един или друг от тези видове. Но е възможно всички те да бъдат съчетани в една личност ― и човечеството ще постигне това в бъдеще. Това беше и неговата идея. Той не укоряваше никого, а виждаше единствено доброто във всеки.

[1] Монахиня.

[2] Под „секта“ Свами Вивекананда има предвид духовен път или духовна традиция, подразделение на която и да е религия. При него тази дума е изцяло лишена от негативния смисъл, който е придобила в наше време.

[3] Тоест различните имена на Бог, които религиите използват.

[4] Духовни практики.