Биография
Откъси от книгата
“Докато гледал ведрото и радостно лице на Шивананда, Пандит Падматханатх Таркабушан, учен в индуистките писания, отбелязал: ‘Чел съм в книгите за дживанмуктите или просветлените души; днес видях един от тях лице в лице и в тяло. През цялото време изглеждаше, че той е потопен дълбоко в самадхи и само от време на време слизаше до нивото на обикновеното съзнание. Наистина съм много благословен, че срещнах този върховен йогин. Учил съм много за самадхи в писанията, мислил съм за него и съм го обсъждал много. Но никога преди не съм имал щастието да видя човек, установен в самадхи.’”
***
“Свами Никхилананда пише:…
‘Друг път, когато току-що се бях върнал от Комила (Бангладеш) след дълго отсъствие, поздравих Махапуруш Махарадж и по време на разговора му казах, че не правя никакъв духовен прогрес, “Никакъв ли?” попита той. Казах му, че не чувствам никакъв. “Слушай, детето ми, може би искаш да кажеш, че не правиш толкова духовен прогрес, колкото би искал. Нека ти кажа нещо. Трябва да се радваш да ме видиш след толкова дълго време. Не е ли така?” “Разбира се, Махарадж,” отговорих. Той каза: “Аз също съм много щастлив да те видя. Каква е причината за това взаимно привличане? Ние нямаме никаква кръвна връзка. Ти си щастлив да ме видиш, защото обичаш Бог. Аз също съм щастлив, защото обичам Бог. Тази любов към Бог ни свързва заедно. Поради тази любов ние се чувстваме щастливи да се видим един друг. Когато те нямаше, ти ми липсваше. Аз също трябва да съм ти липсвал. Тази любов към Бог е сигурен знак за духовен прогрес.”’”
“Има една поговорка: ‘Всеки светец има минало, а всеки грешник има бъдеще.’ Ако тялото на едно дете е мръсно, да не би майка му да го отхвърля? Тя измива детето и отново го взема в скута си. По същия начин, един просветлен гуру пречиства умовете на нечистите души. Свами Апурвананда е записал: ‘Една сутрин Свами Шивананда, след като беше лежал за известно време, седна на леглото си. Той изглеждаше сериозен и вглъбен, но ненадейно каза на помощника си, който стоеше наблизо: “Ще отидеш ли да видиш дали има някой, който иска посвещение?” Помощникът потърси тук и там и после слезе долу, където откри една жена, която искаше посвещение. След като й зададе няколко въпроса, той беше слисан от информацията, която тя му даде за себе си. Беше млада и идваше от село…. Тя разказа историята на своя грешен живот и каза, че въпреки че е родена в брахминско семейство, се движела в лоша среда и се отклонила от правия път…. С тон на разкаяние тя каза, “Не може ли да го видя (Махапурушджи) веднъж?”
Когато помощникът, изглеждайки обезпокоен, се върна при Свами Шивананда, той го попита настойчиво, “Кажи ми, има ли някой там?” Помощникът неохотно отвърна, “Махарадж, има една дама, която иска посвещение, но…” Преди той да може да довърши онова, което чувстваше че трябва да каже, Махарадж отбеляза: “Какво от това? Помоли я да се изкъпе в Ганг и да дойде при мен след като посети храма. Шри Рамакришна е спасителят на падналите. Той дойде най-вече за да издигне тях. Какво ще стане с тях, ако той не им се притече на помощ? Тогава човек не би могъл да го нарече спасител на падналите.”
Свами Шивананда беше готов да излее своите благословии върху нея. По-късно, когато след като тя се изкъпа в Ганг и дойде за посвещение, той каза, сякаш знаеше всичко за нея: “От какво има да се страхуваш, дъще? Ти несъмнено ще бъдеш благословена, защото си потърсила подслон при Шри Рамакришна, нашия Учител и спасител. Кажи така: ‘Каквито и грехове да съм извършила в сегашния и миналия си живот, предлагам ги тук (т.е. на Учителя) и повече няма да съгрешавам. ’” След посвещението тя изглеждаше напълно нов човек’”.
“В последния период от живота си Шивананда не пътувал поради болестта си и напредналата си възраст. Въпреки това, от цялата страна при него идвали хора, за да получават благословиите му. За него не било възможно да помни имената на всичките си ученици. Веднъж, виждайки неговата продължителна медитация, един помощник попитал, ‘Каква нужда имате да медитирате толкова?’ Той отговорил: ‘Това не е заради мен, детето ми. Посвещавам много хора в духовния живот, но не всички могат да изпълняват необходимите практики. За други това е възможно, но те правят малък напредък. Когато се концентрирам, техните лица просветват пред мен и аз се моля за тях, премахвайки пречките пред прогреса им.’
Една нощ той казал на помощника си: ‘Днес дойде кралицата на Балангир. Тя каза нещо голямо. Докато си тръгваше, тя се поклони и ми каза: “Махарадж, вие имате много поклонници като мен, но аз нямам никой като вас.” Тези велики думи били казани от Радха на Кришна. Отношението на гопите било отношение на пълно предаване на себе си на Кришна.’”
***
“Шивананда изпитвал огромна любов и уважение към Свамиджи и Брахмананда. Понякога той влизал в стаята на Свамиджи и внимателно проверявал дори всяка малка вещ в нея. Веднъж, докато гледал една групова снимка, погледът му попаднал върху неговата собствена фигура и той започнал да се смее. ‘А кой е този калпазанин тук?’ казал. ‘Този тук е станал светец, понеже е бил със светци!’ За шестимата от своите ученици, които Шри Рамакришна бил посочил като ишваракоти (богоподобни души), Шивананда отбелязал: ‘Свамиджи, Махарадж и някои други принадлежаха към тази категория. Аз не бях толкова нависоко, но по негова милост сега също съм станал ишваракоти.’
Свами Апурвананда пише: ‘Един следобед след почивката си, Свами Шивананда седеше в леглото си с лице обърнато на запад. На моменти медитираше затваряйки очи, а в други гледаше снимката на Шри Рамакришна на стената. Вратата и прозорецът на западната веранда бяха отворени. Изведнъж Махапурушджи вдигна глава и посочвайки манговото дърво на двора, каза: “Слушай, такова голямо количество сила се е събрало в мен, че ако кажа на онова дърво, ‘Бъди свободно’, то ще бъде освободено. Мога да направя хората свободни само като погледна в определена посока.” Казвайки това, той отново наведе глава и беше погълнат в медитация.”’”
“След просветлението онова което мотивира един дживан-мукта или човек, който е станал свободен приживе, е единствено състраданието. Шивананда се борел, за да задържи ума си на относителното ниво и да помага на другите. Свами Ашокананда пише: ‘През деня той пръскаше много неща по леглото си. Въпреки че асортиментът варираше, той съдържаше някои от следните неща: бастун, някой музикален инструмент, “Блажените слова на Шри Рамакришна”, Гита, Чанди, санскритски текстове и бенгалски народни приказки, както и книги, които бяха богато илюстрирани. Понякога Свами Шивананда игриво да размахваше бастуна на своите помощници или да посочваше с пръст музикалния инструмент, а много често четеше. Отначало монасите не разбираха защо иска да бъде отрупан с толкова много неща, но един ден той каза: “Умът ми през цялото време иска да се спусне към Абсолюта. Ето защо използвам всички тези дребни неща за отвличане на вниманието, които да задържат ума ми долу. Точно както една майка дава на детето си играчки, за да го занимава, така и аз изпробвам различни средства, за да накарам ума си да забрави Абсолюта.”’”
***
“Любовта му изглеждала непресъхваща и неизчерпаема. Дори животните и птиците споделяли неговата обич и грижа. Той редовно ходел до краварника и хранел кравите с банани, меласа и ечемичено брашно. Много често хората виждали стария Свами да милва кравите в двора на манастира. Той молел помощника си да сипва зърно по покрива на съседната на неговата стая, за да може да наблюдава как птиците се радват на храната си. Неговото любимо куче Кело, получавало бани и специални вечери. Сочейки Кело, Шивананда казвал, ‘Кело е моето куче, а аз съм кучето на Учителя.’ Една нощ Свами Шивананда медитирал в стаята си, когато там влязла една котка, която започнала да мяука. Шивананда се поклонил на котката със събрани длани и казал на помощника си: ‘Учителят ме държи в такова състояние, че виждам всичко като съзнателно. Виждам играта на съзнанието в стената, във вратата, в леглото и дори в тази котка.’”