Биография
Откъси от книгата
“Един ученик на Брахмананда пише в своите спомени:
‘Махарадж имаше силата да променя атмосферата на едно място и да я кара да вибрира от духовност. В свое присъствие той можеше да накара всеки да се търкаля по земята от смях, и след това изведнъж, когато ставаше мълчалив, мястото се зареждаше с божествено присъствие. Свами Туриянанда веднъж отбеляза, че той създава такава атмосфера около себе си, че всеки един от присъстващите се изпълва с някое от неговите духовни състояния. Много хора идваха при Махарадж с цел да търсят съвет за своите проблеми. Но щом веднъж застанеха до него, те не чувстваха необходимост да питат за някакво разрешение. Проблемите сами се решаваха в негово присъствие и хората забравяха себе си, своя егоизъм, временните болки и удоволствия и се изпълваха със завладяващо божествено блаженство.’”
***
“Сестра Девамата (Лора Глен, американска поклонничка) записала някои трогателни случки в нейната книга ‘Дни в един индийски манастир’:
‘Една вечер докато беше в Мадрас, той навлезе в самадхи по време на арати (вечерната служба). Седеше на малко килимче в отдалечения край на залата, тялото му беше неподвижно, очите затворени и усмивка на екстаз играеше по устните му. Свами Рамакришнананда беше първият, който забеляза че Махарадж не помръдва, когато службата свърши. Разбирайки какво е станало, той даде знак на един от младите Свами да повее на главата му…. За половин час никой не помръдна – едно момче, което прекосяваше залата дори не прибра крака си. Съвършен покой цареше в манастира – един сияен, пулсиращ покой.’
По Коледа Брахмананда помолил Сестра Девамата да подготви християнско парти по западен обичай. Тя не могла да намери коледна елха, но купила сливов кейк, захаросани плодове и други неща от един английски магазин. Момчетата донесли зелени клони от джунглата, привързали ги за колоните на залата и украсили входа с мангови листа и венци. Бил направен християнски олтар и били предложени хляб и вино като символ на християнското причастие. Сестра Девамата разказва за събитието:
‘Свами Брахмананда ме помоли да прочета историята на Христовото Рождество и аз избрах описанието на Св. Лука. Когато свърших с четенето, възцарилото се дълбокото спокойствие ме накара да погледна към Свами Брахмананда. Неговите очи бяха отворени и фиксирани в олтара, имаше усмивка на устните му, но беше очевидно, че съзнанието му бе отишло на едно по-високо ниво. Никой не помръдна и не проговори. Когато изтекоха двадесет или повече минути, виждащият поглед се върна в очите му и той ни даде знак да продължим службата. Светлини, тамян и запален камфор бяха развени пред олтара, вечерният напев и химн бяха изпети, всички присъстващи се поклониха в мълчалива молитва и християнската служба приключи.
Докато се хранеше, той ми каза: “Бях много благословен като дойдох в твоята къща днес, Сестро.” Аз бързо отвърнах: “Аз бях тази, която беше благословена с вашето присъствие в дома си.” “Ти не разбираш,” отговори той. “Получих голяма благословия този следобед. Докато ти четеше от Библията, Христос ненадейно се появи пред олтара, облечен в дълъг син плащ. Той ми говори за известно време. Това беше много блажен момент.”’”
“Свами Басудевананда си спомня: ‘Беше горещ летен ден, 2 или 3 часа следобед. Свами Брахмананда седеше в своята стая в Белюрския манастир. Неговият помощник му вееше. Веднага щом влязох в стаята, той ми каза: “Добре дошъл. Много е горещо днес. Нека медитираме върху снежните Хималаи; тогава цялата атмосфера ще се охлади. Знаеш ли тази тайна? Първо изпразни ума си напълно. Там не трябва да има никакви самскари (впечатления). Тогава умът автоматично ще се изпълни с Божественото съзнание. Когато изливаш водата от една кана, остава ли тя празна? Тя моментално се изпълва с пространство. А не е ли съществувало пространството и преди това в каната? Съществувало е смесено с вода. Ние виждаме само материалната вода (но не и финото пространство), затова си мислим, че единствено тя съществува. По същия начин, въпреки че впечатленията от външните обекти и Чистото Съзнание присъстват едновременно в ума, ние възприемаме само това, което е по-грубо.
“Ако човек може да направи ума свободен от впечатления, Чистото Съзнание или Сатчитананда ще се разкрие моментално. Иначе, чрез разграничение, човек може да придобие неясно понятие за Сатчитананда. Човек трябва да разграничава, съчетавайки любов към Бог и медитация и тогава той ще разбере истинското значение на писанията, ученията на святите хора и тези на Шри Рамакришна.
“От друга страна, когато в ума бъде установено определено саттвично (добро) отношение, измествайки другите светски впечатления, тогава това впечатление става сияйно чрез светлината на Брахман. В този момент снежната планина се превръща в сияйна форма като живия Шива, който прави умствено-телесния организъм на медитатора хладен и спокоен.
“И така, след изчистването на умственото езеро, какъвто и идеал или Ища (избрана форма на Бог) и да поставиш там, тя ще бъде лъчиста и жива. Брахман, Чистото Съзнание, не може да бъде отразен върху замърсено, кално умствено езеро, в което се вълнуват много светски вълни.
“Сега върви напред. Дадох ти много тайно учение. Дръж го в тайна и го практикувай от все сърце. Не си ли чел баснята на Шри Рамакришна за чудната каца с боя? Всеки път когато бояджията бил помолен да боядиса една дреха в определен цвят, той я потапял в тази вълшебна каца и тя моментално се боядисвала в този цвят. Умственото езеро е като чудната каца с боя.”’”
“Както едно дърво се накланя когато носи много плодове, така истински духовния човек се привежда от смирение. Брахмананда учел монасите чрез своя живот и действия. Свами Камалешварананда записал следния инцидент, който Махарадж му разказал:
‘Веднъж в ума на Учителя възникнала идеята, че ще повярва че егото му си е заминало, ако може да чисти тоалетните. Една нощ той превърнал идеята си в действие.
Онзи ден отидох да посетя Бог Вишванатх с няколко монаси; бях облечен в хубави дрехи и изглеждах като достопочтен “Свами.” Видях един метач да мете двора на Вишванатх. Открих възможност да изпитам своето смирение. Приближих се до метача и го помолих да ми даде метлата си. Предложих му монета, защото като видя, че съм монах, не искаше да я даде. Взех метлата от ръката му и почистих мястото на Господ. За два часа изпитах толкова много радост, че не мога да я опиша. Сърцето ми беше пълно. В смирението има неописуема радост. Изпитах повече радост да изчистя храма, отколкото да посетя божеството.’”
***
“В това да направиш добрия човек по-добър няма голямо величие. Веднъж Брахмананда казал на един монах, ‘Ако не можеш да направиш един лош човек добър, тогава защо си станал монах?’ Махарадж бил приятел и спасител на падналите, отчаяните и низшите. Когато Шри Рамакришна бил жив, Гириш водел много актьори и актриси при него за благословията му. По-късно те посещавали Святата Майка и Брахмананда*. Тара, една от актрисите на Гириш, описва в своите мемоари как любовта и благословиите на Брахмананда променили живота й: ‘Още от малко момиче аз работех на сцената с Гириш Чандра Гхош и бях чувала от него за Шри Рамакришна. Във всеки театър, с който беше свързан Гириш Бабу, имаше снимка на Шри Рамакришна и актьорите и актрисите се покланяха пред нея, преди да излязат на сцената….
Моето първо посещение на Белюр Матх беше преди около шест години (1916г.) Тогава бях потисната и неспокойна. Животът ми се струваше непоносим. Започнах да издирвам места на поклонение. В това нещастно състояние накрая отидох в Белюр Матх. Бинодини, най-добрата актриса на Бенгал по онова време, беше с мен. Когато бях на седем години тя ме заведе в театъра, и пак тя беше тази, която ме заведе в манастира.
Когато дойдохме в Белюр Матх, обядът беше минал. Махарадж се беше нахранил и щеше да ходи в стаята си да си почива. В този момент ние пристигнахме и легнахме по очи на земята пред него.
Махарадж каза: “Здравей, Биноде! Тара! Значи дойдохте! Много закъсняхте. Вече свършихме с обяда си. Трябваше да ни предупредите, че ще идвате.”
Видяхме колко е притеснен той за нас. Той веднага ни предложи прасад от плодове и някой се зае да изпържи лучи. Отидохме в храма, после изядохме своя прасад, а след това един Свами ни разведе около манастира. Този ден Махарадж пропусна своята почивка.
Бяхме възпитани в дълбока почит към святите хора. Но едновременно с уважението и вярата, аз чувствах голям страх от тях. Аз бях нечиста – пропаднала жена. И затова когато докоснах святите нозе на Махарадж, го направих с голямо колебание, страхувайки се да не го обидя. Но неговите мили думи, неговата загриженост и любовта му, разсеяха целия ми страх.
Махарадж ме попита, “Защо не идваш тук често?” Аз отвърнах, “Боях се да дойда в Белюр Матх.” Махарадж каза с голяма настойчивост: “Страх?! Та ти идваш при Шри Рамакришна. Какъв страх може да има в това? Всички ние сме негови деца. Не се страхувай! Винаги когато поискаш, идвай тук. Дъще, Бог не Го е грижа за външните неща. Той вижда най-съкровените дълбини на нашите сърца. Не трябва да изпитваш страх да се доближиш до Него.”
Не можах да сдържа сълзите си. Мъката на целия ми живот се стопи, докато сълзите течаха от очите ми и аз разбрах: Тук е моят подслон. Тук има някой, за когото не съм грешница, за когото не съм отхвърлена.’”
*По това време актрисите не били приемани от обществото, защото повечето от тях били проститутки.
“Духовните инструкции на Брахмананда били прости, директни и практични. Той учел по-скоро от своя собствен опит, отколкото, цитирайки писанията. Свами Вишуддхананда си спомня: ‘Веднъж в къщата на Баларам Басу Махарадж каза: “Вие практикувате медитация и джапа; прогресирате малко, а после идва период на сухост. Изглежда, че вратите са напълно затворени. По това време е необходимо да се придържате към своите духовни практики с безкрайно търпение; докато го правите един ден ще откриете, че изведнъж вратите са се отворили. Каква голяма радост идва тогава! В духовния живот трябва да бъдат прекосени много такива прагове.”
‘Веднъж Махарадж каза на един поклонник: “Когато медитираш трябва да си представяш, че Бог стои пред теб като митичното дърво изпълняващо желания.” Друг път той каза на същия поклонник: “По време на медитация трябва да си представяш, че си насред океана; от всички страни има вълни високи колкото планини, а Бог стои пред теб готов да ти помогне.” В Мадрас, докато го придружавах на една разходка, Махарадж ми каза: “Прави просто едно нещо: винаги се опитвай да помниш Бог. Аз също правя това.”’”
***
“Друг път Брахмананда казал: ‘Премахнете всеки страх и слабост от ума си. Никога не се принизявайте да мислите за греха. Грехът, колкото и голям да изглежда в очите на човека, е нищо в очите на Бог. Един Негов поглед може да изкорени греховете на милиони животи за един миг.’”