Учения, биография
Някои мисли на Шри Сарада Деви
„Както вятърът прогонва облака, така Божието име разрушава облака на светското.
Дете мое, имаш огромния късмет, че си се родил като човек. Обичай Бог силно. Човек трябва да работи много. Може ли някой да постигне нещо без усилие? Трябва да намираш време за молитва дори и сред най-заетите часове на деня си.
Човек трябва да работи. Само чрез работа ще бъдат строшени оковите на работата и човек ще достигне духа на непривързаност.
Казвам ти едно нещо – ако искаш мир, не търси грешките на другите. По-скоро виждай собствените си грешки. Направи целия свят свой. Никой не е чужд, детето ми; целият свят е твой.
Когато човек вижда недостатъците на другите, умът му се замърсява. Какво постига той като намира грешките на другите? По този начин само наранява себе си.
Ако някое дете на Божествената Майка се въргаля в калта и прахта, Тя е тази, която ще трябва да го измие от мръсотията и да го вземе в скута си. Никога не се страхувай; когато си в беда, просто си кажи: „Аз имам Майка.“
Кратка биография
Наричана от нейните ученици „Святата Майка“, Шри Сарада Деви, духовната съпруга на Шри Рамакришна е родена на 22 декември 1853г. в бедно брахминско семейство в Джайрамбати, село съседно на Камарпукур в Западен Бенгал. Нейният баща Рамчандра Мукхопадхяй, бил набожен и добросърдечен човек, а майка й – Шямасундари Деви, била любяща и много работлива жена.
Женитба
Като дете Сарада била отдадена на Бог и прекарвала повечето от времето си като помагала на майка си в нейните различни домашни задължения – грижела се за по-малките си братя, за кравите, носела храна на баща си, който работел в полето. Тя нямала образование, но успяла да научи бенгалската азбука. Когато била на около шест години, била оженена за Шри Рамакришна, според обичая на Индия по това време. След това събитие обаче, тя продължила да живее със своите родители, докато Шри Рамакришна прекарвал дните си в божествено опиянение в Дакшинешвар.
Посещение в Дакшинешвар
На осемнадесет години тя извървяла целия път до Дакшинешвар, за да се срещне със съпруга си. Шри Рамакришна, който се бил потопил в практикуването на усилени религиозни дисциплини в продължение на повече от дванадесет години, бил достигнал най-висшето ниво на реализация, в което човек вижда Бог във всички живи същества. Той посрещнал Сарада с голяма обич, и й позволил да остане при него. Освен това започнал да я обучава как да води духовен живот, докато изпълнява семейните си задължения. Те водели абсолютно чист живот; Сарада Деви служила в продължение петнадесет години на Шри Рамакришна като предана съпруга и ученик, живеейки като монахиня и следвайки духовния път.
Нейният живот в Дакшинешвар
Шри Рамакришна гледал на Сарада Деви като специално проявление на Божествената Майка на вселената. През 1872г., в нощта на Пхала-Харини-Кали-Пуджа, той извършил ритуално богослужение пред нея, в което за нея било отредено мястото за богинята. По този начин той разбудил универсалното Майчинство скрито в нея. Когато при Шри Рамакришна започнали да пристигат неговите ученици, Сарада Деви се научила да гледа на тях като на свои собствени деца. Стаята в Дакшинешвар в която тя живеела, била твърде малка и нямала почти никакви удобства; имало дълги периоди, когато тя не виждала Шри Рамакришна в продължение на много дни. Но тя понасяла всички трудности мълчаливо и живеела в доволство и покой като служела на нарастващия брой ученици на Шри Рамакришна.
След смъртта на Шри Рамакришна
След смъртта на Шри Рамакришна през 1886 г., Сарада Деви прекарала няколко месеца в религиозно поклонение, след което отишла в Камарпукур преживявайки големи лишения там. Когато узнали за това, учениците на Шри Рамакришна я довели в Калкута. Това била повратна точка в нейния живот. Тя започнала да приема духовни търсещи като свои ученици, като през цялата останала част от живота си не върнала никой, който искал да получи духовно посвещение от нея и напътствала и издигнала в духовно отношение стотици хора. Нейното голямо универсално майчино сърце, изпълнено с безгранично състрадание, прегръщало всички хора без никаква разлика, включително и много такива, които били живяли греховен живот.
Когато в Калкута дошли Западните жени-ученици на Свами Вивекананда, Шри Сарада Деви ги посрещнала с отворени обятия като свои дъщери, пренебрегвайки забраните на ортодоксалното общество от онези дни. Въпреки че тя била израстнала в консервативно селско общество без никакъв достъп до съвременно образование, Сарада Деви имала прогресивни разбирания и подкрепяла свами Вивекананда с цялото си сърце в неговите планове за обновление на Индия и издигане на народните маси и жените. Тя била тясно свързана с училището за момичета в Калкута, основано от Сестра Ниведита (Маргарет Ноубъл, английска ученичка на свами Вивекананда).
Шри Сарада Деви прекарвала живота си отчасти в Калкута и отчасти в родното си село, Джайрамбати. През ранните години на нейния престой в Калкута, за нейните нужди се грижел свами Йогананда, ученик на Шри Рамакришна. В по-късните й години това правел свами Сарадананда, друг ученик на Шри Рамакришна, който построил нова къща за нея в Калкута.