или пътят на Божествената Любов според Нарада
Нарада Бхакти Сутра
Превод от санскритски и коментар: Свами Прабхавананда
3. Истинската природа на Божествената любов е Безсмъртното блаженство
А каква е истинската природа на безсмъртното блаженство? Това е състоянието на абсолютно щастие. Моят учител веднъж ми каза: „Хората говорят за радостта от живота; но какво знаят за радостта от живота онези, които са потопени в светското и в страстите си? Единствено онези, които отдават себе си на Бог и откриват сладост в Него, започват да вкусват истинската радост от живота“. Има една дума на санскритски, Мадхава, Сладкият, което е едно от имената на Бог.
В Тайттирия Упанишад четем: „Самосъществуващият е същността на блаженството. Кой би могъл да живее, кой би могъл да диша, ако този блажен Аз (Атман, Духът) не живееше в лотоса на сърцето му? Той е този, който дава радост“. В Шветашватара Упанишад откриваме: „Както замърсеното парче метал, когато бъде почистено, започва да сияе силно, така и живеещият в тялото (т.е джива, индивидуалната душа), когато разбере истината за Аза (Атман), бива освободен от нещастието и постига блаженство“.
Подобна истина може да бъде открита и в Библията: „Затова освободените от Бог ще се върнат с песен в Сион; и вечното щастие ще бъде върху тях: ще придобият радост и щастие; и скръбта и мъката ще изчезнат“[1].
Иисус казва: „Влез в радостта на господаря си“[2].
Шри Рамакришна описвал Бог като „море от Блаженство“. Веднъж той попитал своя ученик Нарен (по-късно познат като Свами Вивекананда): „Представи си, че тук има море от Блаженство, не би ли искал да се гмурнеш в него?“
Нарен отговорил: „Не, не бих пожелал да се гмурна в него, защото може да удавя; по-скоро бих седял на брега и бих пил от неговия нектар“.
Чувайки това, Шри Рамакришна се усмихнал и казал: „Не, не можеш да се удавиш в него, защото това е морето на Безсмъртието. Гмурвайки се в него, човек постига безсмъртие“.
Това е безсмъртно блаженство, в смисъл, че то никога не свършва. Човек живее потопен в него вечно. Да достигнеш Бог означава да достигнеш това блаженство.
Всяко щастие или удоволствие, което човек може да изпита, придобивайки обектите на своите желания в света на сетивата е следствие на някаква причина и като такова е преходно и крайно. Вярно е, че човек трябва да премине през духовни практики и да направи усилия да открие Бог. Но тези практики и усилия се предприемат, за да почувства човек Божията милост; а когато милостта бъде почувствана, тогава човек разбира, че неговите собствени усилия също не биха били възможни без Божията милост.
Моят учител често казваше: „Бог не е стока, която можеш да си купиш[3]. Единствено по Неговата милост човек достига блаженството от постигането на Бог“.
[1] Исая, 51:11.
[2] Матей, 25:21.
[3] Т.е. човек не може да „купи“ Бог чрез духовни практики.