Из биографията на Брахмананда:
Един ден Шри Рамакришна горещо се молил на Божествената Майка: “Майко, имам желание едно момче с искрена любов към Бог винаги да бъде с мен. Дай ми такова момче.” Няколко дни по-късно, докато седял под баняновото дърво в Дакшинешвар, той имал видение на момче. Той казал това на своя племенник Хридай, който моментално с радост обяснил неговия смисъл: “Чичо, ще имаш дете.” “Какво искаш да кажеш?” казал Шри Рамакришна с изненада. “Аз гледам на всички жени като на мои майки. Как мога да имам син?”
Шри Рамакришна имал второ видение: “Само няколко дни преди идването на Ракхал (Брахмананда), аз видях Божествената Майка да слага едно дете в скута ми и да казва, ‘Това е твоят син.’ Аз потръпнах от ужас при мисълта и я попитах с изненада, ‘Какво искаш да кажеш? Аз да имам син?’ Тогава Тя ми обясни с усмивка, че това ще бъде духовно дете и аз се успокоих. Малко след това видение дойде Ракхал и аз веднага го разпознах като момчето, което ми представи Божествената Майка.”
Някъде в средата на 1881г. Шри Рамакришна имал друго видение. Той видял две момчета да танцуват върху разцъфнал лотос, който се носел по Ганг. Едното от момчетата било Кришна, а другото било онова момче, което Божествената Майка била поставила в скута му. В същия този ден Ракхал, прекосявайки Ганг дошъл в Дакшинешвар от Коннагар; Шри Рамакришна моментално го разпознал като своя духовен син.
***
Божествената игра на великите души е отвъд обсега на човешкото разбиране. Въпреки че в повечето време с установени в съзнанието за Бог, те понякога действат като човешки същества. Рамакришна казал на някои поклонници, че Ракхал е имал малко желание за удоволствие и сега по милостта на Божествената Майка, то е свършило. По милостта на неговия Учител, Ракхал развил истинска отреченост: Той бил от заможно семейство, имал млада жена и дете, но оставил всичко заради Бог.
“О, каква свръхчовешка сила имаше Учителят!” спомнял си Ракхал. “По онова време ние си мислехме, че това е само някаква странна негова сила и не можехме да разберем нейната природа. Сега разбираме каква удивителна сила беше това! Един ден аз му казах: ‘Господине, не мога да се освободя от похотта. Какво да правя? Той ме докосна в областта на сърцето, промърморвайки някакви неясни думи. Всяка похот изчезна от мен завинаги! Оттогава никога повече не съм чувствал нейното съществуване.”
…Без съмнение, смъртта на Вивекананда била тежък удар за монасите; но Брахмананда дошъл на помощ, за да поеме руля на Рамакришна Мисията със своя голям опит и силен здрав разум, с безкористната си любов и безгранично състрадание и преди всичко, с личността си на духовен гигант. Той можел да прочете характера на един човек с един поглед и ръководел монасите според тази своя преценка. Казвал им: “Дайте целия си ум на Бог. Ако не пилеете умствената си енергия, само с част от вашия ум можете да вършите толкова много работа, че светът ще остане зашеметен.”
Из биографията на Премананда:
Любовта винаги се връща. Както учениците обичали своя Учител, така и той ги обичал силно. По-късно Бабурам си спомня: “Винаги когато си тръгнех от Дакшинешвар, за да се върна в Калкута, Учителят плачеше. О, как мога да изразя пред вас колко много ни обичаше той! Той отиваше до Калкута с файтон, само за да може да нахрани Пурна (млад поклонник). Чакаше близо до училището, в което учеше Пурна, изпращаше някой да го доведе и после го хранеше с вкусни неща…. Един ден го видели да чака пред дома на Баларам Бабу, където аз живеех по това време. Баларам Бабу не беше у дома си и Учителят се колебаеше да влезе вътре, мислейки че може да не е добре дошъл. Беше дошъл да ме види. Неговата любов не знаеше граници и само една капка от нея ни изпълваше напълно. Така всеки от нас смяташе себе си за най-силно обичан от Учителя.”
Бабурам (Премананда) бил на двадесет години, когато за първи път срещнал Шри Рамакришна, въпреки че изглеждал много по-малък. Той бил много красив, около 172-173см висок и доста слаб. Имал черна коса и цвят на лицето като чисто злато. В началото посещавал Шри Рамакришна само в събота и неделя, за да не си помисли семейството му, че той пренебрегва учението си. На 20 юни 1884г. Шри Рамакришна попитал М.: “Кажи ми, възнамерява ли Бабурам да продължи да учи? Аз му казах: ‘Продължавай да учиш, за да даваш пример на другите.’… Не искам Бабурам да се откъсва от семейството си. Това може да създаде проблеми в дома му.”
По време на тези първи посещения, Шри Рамакришна узнал чрез своето йогическо познание, че Бабурам е бил роден като част от Радха, духовната съпруга на Кришна. На 20 юни 1884г. Шри Рамакришна казал на М.: “Онзи ден забелязах, че Бабурам… има женствена природа. Във видение видях Бабурам като богиня с огърлица на врата и с приятелки около себе си. Той е получил нещо насън. Неговото тяло е чисто. Съвсем малко усилие ще разбуди неговото духовно съзнание.” В друг случай той описал Бабурам като нитясиддха (вечно-съвършена душа) и ишваракоти (богоподобна душа). Шри Рамакришна определил шестима от своите ученици за ишваракоти: Нарендра, Ракхал, Бабурам, Йогин, Ниранджан и Пурна.
На 30 юни 1884г. Шри Рамакришна отново казал на М.: “Вчера узнах вътрешната природа на Бабурам. Ето защо съм се опитвал толкова усърдно да го убедя да живее с мен. Птицата-майка мъти яйцето в точно определено време. Момчета като Бабурам са чисти по сърце. Те все още не са попаднали в ноктите на ‘жена и злато.’ Те са като нов глинен съд. Ако в тях се сипе мляко, то няма да се вкисне…. Имам нужда от Бабурам тук. Преминавам през някои духовни състояния, в които се нуждая от някой като него.” За чистотата на Бабурам Шри Рамакришна казвал: “Той е чист, чист до мозъка на костите си.”
Из биографията на Шивананда:
Веднъж Тарак (Шивананда) помолил Шри Рамакришна да му даде преживяването на самадхи. Шри Рамакришна му казал: “Ще го получиш. Не бъди нетърпелив. Божествената Майка ще те благослови в точния момент.” В друг ден той завел Тарак до Панчавати и написал мантра на езика му, което го потопило в дълбока медитация и той изгубил съзнание за тялото си. По-късно Шри Рамакришна го върнал обратно към нормалното съзнание като го разтрил с пръстите си в областта на сърцето. Това е един вид тантрическо посвещение, в което гуру предава духовна сила на своя ученик. Свами Сарадананда пише в “Шри Рамакришна и неговата божествена игра”, че докосването на Рамакришна надигнало в ума на Тарак вълна от жажда за Бог – изведнъж всички възли на сърцето му се разхлабили.
***По време на управлението на Шивананда, дейностите на Рамакришна Матх и Рамакришна Мисията се разраснали значително. Няколко нови центъра били създадени в Индия, Сингапур, Европа, Северна Америка и Южна Америка. Той вдъхновявал монасите да провеждат благотворителни дейности и в същото време ги съветвал да хармонизират четирите вида йога в живота си, за да могат да реализират Атман. Един ден казал на един монах: “Моля те, практикувай джапа и медитация редовно, защото това е източникът на сила. Не съкращавай времето за медитация.” Друг път един монах предложил монасите да наблягат повече на медитацията, отколкото на работата. Шивананда сериозно отговорил: “Значението на медитацията го е имало в миналото, има го в настоящето и ще го има в бъдещето. Говориш за работа? Без практикуването на джапа и медитация, човек не може да работи според идеала на Шри Рамакришна и Вивекананда. Човек трябва да работи и да обожава Господ едновременно.”
След като осветил Храма на Вивекананда на 28 януари 1924г. и Храма на Брахмананда на 7 февруари 1924г. в Белюр Матх, Шивананда заминал за Южна Индия на 7 април със Свами Шарвананда и Свами Бодхананда. По пътя си към Мадрас, те спрели в Бхубанешвар и Волтер. Един ден Шивананда и неговата група били поканени на обяд от един поклонник. Когато си заминавал от там, Свами Шивананда забелязал някакви бедни хора да се бият за остатъци от храна. Неспособен да го понесе, той помолил хазяина да ги нахрани. Шивананда му напомнил за посланието на Свамиджи: “Направи бедните хора на човечеството свой Бог. Служенето на тези живи богове е религията на новата епоха.”