Биография
Откъси от книгата
“През 1901г. след като се върнал от Източен Бенгал (днес Бангладеш), Вивекананда казал на Премананда, ‘Оставих Източен Бенгал за теб.’ Това били пророчески думи. Всяка година, от 1913 до 1917г., Премананда посещавал Източен Бенгал, понякога сам, а понякога с Брахмананда. Свами Ашокананда пише: ‘Всичките му посещения бяха епически събития. Където и да отидеше, хиляди хора – стари и млади, индуси и мюсюлмани – биваха привлечени от него. А когато напускаше едно място, дори след посещение само от няколко дни, хората тичаха след него плачейки. Той си тръгваше с конски впряг, а те бягаха, за да продължат да са с него. В продължение на мили го следваха така и проливаха сълзи, сякаш умираше някой много скъп за тях човек. Това бяха същински чудеса на духа. Той просто им измъкваше сърцата; сякаш ги купуваше със своята любов – индуси и мюсюлмани наравно’. В резултат на многобройните проповеди на Премананда в Източен Бенгал, много млади хора постъпили в Рамакришна Ордена.”
Пламтяща чистота*
“Хората които живели близо до Свами Премананда свидетелстват, че той притежавал качествата на светец в най-пълна степен. Светостта сияела в него. Чистотата му била пламтяща. Неговият характер бил толкова чист и непорочен, че веднъж Шри Рамакришна направил следната забележка: ‘Бабурам (предмонашеското му име) е чист до мозъка на костите си. През неговия ум никога не преминава никаква нечиста мисъл.’ До края на живота си Свами Премананда притежавал детинско простодушие и чистосърдечност, забелязвани от всички, които го познавали.
Веднъж при Махапуруш Свами Шивананда дошъл един човек в Белюр Матх и започнал да разказва греховните постъпки от своето минало. От състрадание Свами Шивананда слушал внимателно. Случило се Премананда да бъде наблизо и след като бил слушал известно време, той възкликнал: ‘Какви са всички тези неща, за които той говореше?’ Шивананда го попитал: ‘Не разбра ли нищо от това?’ ‘Съвсем нищо,’ отвърнал Премананда. Оглеждайки го от главата до петите, Шивананда отбелязал: ‘Сега разбирам защо Учителят казваше, че ти си чист до мозъка на костите си.’ Свами Ашокананда казва: ‘Виждайки го, вие не можете да не бъдете впечатлени от чистотата на неговото същество; беше така, сякаш пламтящата чистота вървеше по земите на манастира.’”
*Този пасаж е преведен от статията на Свами Атмешварананда Свами Премананда: Въплътената Любов (Swami Premananda: Love Personified), сп. „Прабуддха Бхарата“, бр.1/2009
“Любовта не вижда недостатъци. Един млад човек от добро семейство в Калкута се бил сприятелил с неподходящи хора и под тяхно влияние започнал да взема наркотици. Това било много болезнено за неговите роднини, които направили всичко възможно, за да поправят нещастието, но техните усилия се провалили. В отчаянието си неговият брат, който бил монах, потърсил помощта на Премананда. Той тихо изслушал историята и после отишъл да посети момчето. След дълъг разговор го убедил да дойде в манастира на следващия ден, което то направило. То продължило да идва в Белюр Матх след това много пъти. Постепенно, духовното присъствие на Премананда започнало да променя характера му. ‘С колко много обич и нежност ме даряваше той,’ си спомня по-късно момчето. ‘Моите роднини и приятели ме изоставиха, но неговата любов ме крепеше. Той знаеше всичките ми лоши постъпки и въпреки това ме обичаше!’ По-късно, това момче се отрекло от света и постъпило в Ордена като монах”.
“Едно забележително събитие се случило по време на това пътуване, което било разказано по-късно от Свами Прабхавананда: ‘Беше във Варанаси през 1914г. Свами Премананда посещаваше храмовете на Бог Вишванатх и Майка Аннапурна всеки ден след като се изкъпваше в Ганг. Аз го придружавах. Един ден, след като свършихме със службата в храма на Аннапурна, главният свещеник сложи венец от цветове на невен на врата на Свами Премананда. Когато той посегна да свали венеца и да го даде на мен, аз му се поклоних и му казах: “Не, Махарадж, задръжте го. Изглеждате толкова красив.” Думата “красив” му напомни за Божията красота и той навлезе в екстаз. Лицето му се зачерви и тогава от цялото му тяло започна да се излъчва светлина. Тръгвайки бавно, той напусна храма, а аз го последвах. Алеята пред храма беше претъпкана както обикновено, но хората от всички страни започнаха да се взират в Свами Премананда и направиха път. Беше съвсем очевидно, че всеки от присъстващите го видя просветлен. Той беше напълно погълнат в мисълта за Бог и забрави своето обкръжение. Когато приближихме до външната врата на манастира, Свами Нирбхарананда, игуменът, ни видя от верандата. Той незабавно нареди на монасите да подготвят специално посрещане на Свами Премананда. Влязохме в двора на манастира под звуците на камбани и раковини. Когато Свами Премананда достигна до верандата, той свали венеца и го сложи на врата на игумена. След това затанцува в екстатична радост за кратко. Постепенно екстазът му намаля и божествената светлина изчезна.’”
***
“Учениците на Шри Рамакришна изпитвали голяма любов и уважение един към друг. Веднъж, по време на фестивала на Шиваратри, Премананда и Шивананда били заедно в Белюр Матх. Обръщайки се към Шивананда, Премананда казал: ‘Това е нашият Бог Шива! Брат Тарак е нашият Шива!’ В друг ден Брахмананда казал на монасите за Премананда: ‘Чуйте, ако можете искрено да следвате едно или две неща от тези, които ви казва Премананда, животът ви ще бъде благословен. Обикновен човек ли е той? Той е толкова чист, че в която и посока да погледне, всичко в тази посока става чисто.’”
***
“Един монах писал: ‘Чрез своите красноречиви и пламенни обръщения той запечатваше дълбоко в умовете на новопостъпилите високите идеали на Шри Рамакришна и Свами Вивекананда. Като държеше живи в техните умове удивителната себеотреченост на Учителя, неговата силна жажда за реализиране на Бог, неговата нечувана отдаденост към истината, ревностните му практики и аскетизъм, изумителните му реализации и неговата дълбока любов и доброта към учениците му – той изглеждаше така, сякаш се е издигнал над земното ниво и думите му наелектризираха тези, които го слушаха. Така той оформяше младите умове според един нов идеал.’”