Моят учител IV

Хората идваха с хиляди да видят този чуден човек, който говореше на диалект и всяка дума на когото беше изпълнена със сила и светлина. Защото е от значение не казаното, а още по-малко ― езикът, на който то е казано, а личността на говорещия, която живее и придава тежест на всяка негова дума. Всеки от нас чувства това на моменти. Чуваме най-прекрасни речи, чудесно обмислени беседи, а после се прибираме у дома си и ги забравяме напълно. Но в други моменти чуваме само няколко думи на най-прост език, които обаче навлизат в живота ни, стават неразделна част от нас и водят до трайни резултати. Само думите на човек, който може да вложи своята личност в тях, имат резултат, но той трябва да има колосална личност. Всички учения предполагат даване и приемане ― учителят дава, а учещият се приема, но първият трябва да притежава нещо, което да даде, а вторият ― да бъде отворен, за да го приеме.

Рамакришна бил дошъл да живее близо до Калкута, столицата на Индия и най-важният университетски град в страната ни, който ежегодно бълва стотици скептици и материалисти във всички посоки. И все пак много от тези университетски хора ― скептици и агностици ― идваха да го слушат. Аз също узнах за него и отидох да чуя думите му. Той изглеждаше като един съвсем обикновен човек, без нещо забележително в себе си. Използваше най-простия език и аз си помислих: „Възможно ли е той да е велик учител?“. Промъкнах се близо до него и му зададох въпроса, който бях задавал на всички останали през целия си живот: „Вярвате ли в Бог, Господине?“. „Да“, отвърна той. „Можете ли да го докажете?“ „Да.“ „Как?“ „Виждам Го точно така, както виждам и теб, само че много по-ясно и интензивно.“ Това веднага ме впечатли. За първи път срещах човек, който се осмеляваше да каже, че е виждал Бог, че религията е реалност, която може да бъде почувствана и възприета в безкрайно по-интензивен смисъл, отколкото възприемаме света. Започнах да ходя при него ден след ден и действително видях, че религията може да бъде дадена. Едно докосване или един поглед могат да променят цял един живот. Бях чел за Буда, Христос и Мохамед, за всички тези светила от Древността, как те са се изправяли и са казвали: „Бъди цял“, и човекът пред тях е ставал цял и завършен. Открих, че това е вярно, и след като сам видях този човек, целият ми скептицизъм беше пометен. Това стана. Моят Учител казваше: „Религията може да бъде дадена и получена по по-осезаем и действителен начин, отколкото всичко друго в света“. Затова първо бъдете духовни; първо имайте нещо, което да дадете, а после се изправете пред света и го дайте. Религията не е приказки, нито доктрини, нито теории; нито пък е сектантство. Религията не може да живее в сектите и обществата. Тя е отношението между душата и Бог. Как би могла да живее тя в някакво общество? Тогава би деградирала до бизнес. Там, където в религията има бизнес или присъстват принципите на бизнеса ― духовността умира. Религията не се състои в издигането на храмове, в строенето на църкви или в присъстването на църковни служби. Тя не може да бъде открита в книгите, нито в думите и лекциите, нито в организациите. Религията е реализация. Факт е ― ние всички знаем, ― че нищо не може да ни задоволи, докато не узнаем истината за себе си. Колкото и да спорим, каквото и да чуваме, би ни удовлетворило едно-единствено нещо и то е нашата собствена реализация; а това е възможно за всекиго от нас, ако само се опитаме. Първият идеал на този опит за реализиране на религията е себеотречеността. Доколкото можем, ние трябва да се откажем. Тъмнината и светлината, радостите на света и радостта от Бог никога не вървят заедно. „Не можете да служите и на Бог, и на Мамона.“ Нека хората се опитат, ако желаят, и аз съм виждал милиони във всяка страна, които са се опитвали; но в крайна сметка от това не излиза нищо. Ако има и една вярна дума във всичко това, тя е: откажете се от всичко заради Бог. Това е дълго и трудно начинание, но можете да започнете тук и сега. Малко по малко ние трябва да вървим към него.

Втората и може би най-жизненоважна идея, която научих от моя Учител, е чудната истина, че религиите в света не си противоречат и не са антагонистични. Те са само отделни фази на вечната Религия. Тази вечна Религия бива прилагана на различните нива на съществуване и върху вижданията на различните умове и раси. Никога не е имало такова нещо като моя или ваша религия, моята национална религия или вашата национална религия; никога не са съществували много религии, има една-единствена. В цялата вечност е съществувала една безкрайна религия и тя ще съществува винаги. Тази религия се изразява по различни начини в различните страни. Затова трябва да уважаваме всички религии и да се опитваме да ги приемем. Религиите се проявяват не само според расата и географското положение, но също според индивидуалните сили и темперамент на човека. У един тя се проявява като интензивна дейност и работа. У друг ― като силна отдаденост на Бог, у трети ― като мистицизъм, у четвърти ― като философия, и т.н.[1] Погрешно е да казваме на другите: „Твоите методи са неправилни“. Може би човекът, чиято природа го кара да следва пътя на любовта към Бог, смята, че този, чийто духовен път е да прави добро на другите, не следва вярната посока, защото това не е неговият собствен път и следователно той е погрешен. Също така, ако философът мисли: „Горките невежи, какво знаят те за Бог, че да Го наричат Любов, или за това как да Го обичат? Те не знаят какво говорят“ ― тогава той греши, защото всички могат да бъдат прави едновременно.

Това, което наистина трябва да направим, е да разберем следната най-значима тайна: Истината може да бъде една и много в същото време и ние можем да имаме различни гледища за нея от различните позиции, които заемаме. Тогава вместо антагонизъм ще изпитваме безкрайна симпатия към всички. Ако знаем, че дотогава, докато съществуват хора с различни натури на този свят, една и съща религиозна истина ще изисква различни адаптации, ще разберем също и защо сме длъжни да проявяваме търпение един спрямо друг. Точно както природата представлява единство в многообразието ― безкрайни вариации в света на феномените, във и чрез които обаче протича безкрайното и неизменно абсолютно Единство ― така е и с човека; микрокосмосът е миниатюрно повторение на макрокосмоса; въпреки всички тези различия, във и чрез тях, протича вечната Хармония и ние трябва да приемем това. Тази идея аз смятам за крещящата нужда на деня, преди всички останало. Идвайки от страна, която е като разсадник на духовни учения и в която всеки ― за нейно щастие или нещастие, ― всеки, който има някаква религиозна идея, иска да изпрати свой посланик на прогреса ― още от детството си аз познавам различните духовни учения на света. Дори мормоните идват да проповядват в Индия. Всички са добре дошли! Това е земята, където наистина може да се проповядва религия. Там тя се вкоренява по-добре, отколкото в която и да било друга страна. Ако дойдете и започнете да учите индусите на политика, те няма да ви разберат; но ако дойдете, за да им проповядвате религия ― колкото и да е необичайна тя, ― веднага ще намерите стотици и хиляди последователи и имате голям шанс да станете Богове още приживе. И се радвам, че това е така; това е единственото нещо, което искаме от Индия.

Духовните учения сред индусите са много и разнообразни и някои от тях привидно безнадеждно си противоречат. И все пак всички те ще ви кажат, че са само различни проявления на една и съща религия. „Както реките, които извират от различни планини и текат направо или лъкатушат, но накрая всички достигат океана и вливат водите си в него, така и различните духовни пътища, със своите различни възгледи, накрая водят до Теб.“ Това не е теория. Тази идея трябва да бъде приета, но не по снизходителния начин на онези, които казват: „Да, във всичко това има някои хубави неща. Ние наричаме това етична религия. Етичната религия има нещо добро в себе си“. Други имат удивително „либералната“ идея, според която всички религии са частици от предисторическата еволюция, но „нашата религия е завършекът на нещата“. Един казва, че понеже неговата религия е най-старата, тя е най-добрата; друг претендира за същото, тъй като неговата е най-новата.

Трябва да приемем, че всяка религия притежава същата спасителна сила, каквато и всички останали. Това, което сте чували за противоречията между тях, независимо в кой храм или църква, са купчина суеверия. Един и същ Бог отговаря на всички; и не вие сте отговорни ― нито пък аз, нито който и да било друг човек ― за сигурността и спасението на нито една душа; същият всесилен Бог е отговорен за всички. Не разбирам как хората заявяват, че вярват в Бог, и същевременно мислят, че Бог е връчил цялата истина на една малка група от хора, които са настойници на останалото човечество. Как можете да наричате това религия? Религията е реализация. А това ― просто да си приказваме и да се опитваме да вярваме, да вървим пипнешком в мрака и да повтаряме като папагали думите на предците, да правим политика от истините на религията ― изобщо не е религия. Сред вярващите на всяка религия ― дори на мохамеданската, която смятаме за най-затворената ― откриваме, че винаги когато някой се е опитвал да реализира религията, от него са излизали огнените думи: „Ти си Бог на всички, Ти си в сърцето на всекиго, Ти водиш всекиго, Ти си Учителят на всекиго и Ти се грижиш безкрайно повече за земята на Своите деца, отколкото ние някога бихме го направили“. Не се опитвайте да разстройвате вярата на никого. Ако можете, дайте на един човек нещо по-добро; ако можете, хванете го там, където се намира и го избутайте нагоре. Направете го; но не разрушавайте онова, което той има. Единственият истински учител е този, който може моментално да се превърне в хиляда души. Единственият истински учител е този, който може незабавно да слезе до нивото на ученика, да „прелее“ своята душа в неговата, да вижда с очите му, да чува с ушите му и да разбира с ума му. Само такъв учител може действително да учи, и никой друг. Всички онези негативни учители в света, които рушат, никога не могат да извършат нещо добро. 

В присъствието на моя Учител открих, че човек може да бъде съвършен дори в човешко тяло. Неговите устни никога не бяха хулили или критикували някого. Очите му не притежаваха способността да виждат зло, умът му беше изгубил силата да мисли лоши неща. Той не виждаше нищо друго освен добро. Тази ненакърнима чистота, тази колосална себеотреченост е единствената тайна на духовността. „Не чрез богатство и не чрез потомство, а единствено чрез себеотреченост може да бъде постигната духовността“, казват Ведите. „Продай всичко, което имаш, раздай го на бедните и ме последвай“, казва Христос. Всички големи светци и пророци са изразявали тази идея в живота си и са живели в съгласие с нея. Как би могла да се развие истинска духовност без себеотреченост? Себеотречеността е основата на всяка религиозна мисъл, където и да е възникнала тя. Затова винаги откриваме, че колкото повече тази идея отслабва, толкова повече сетивата пропълзяват в полето на религията и духовността намалява пропорционално на това.

Рамакришна беше въплъщение на себеотречеността. В нашата страна този, който става саннясин, трябва да се отрече от всяко богатство и положение в обществото, и моят Учител спазваше това в най-буквалния смисъл на думата. Имаше много хора, които биха се почувствали благословени, ако той само приемеше някакъв подарък от ръцете им, които с радост биха му дали хиляди рупии, ако би поискал, и това бяха единствените хора, от които той се отвръщаше. Той беше тържествуващият пример, живата реализация на пълната победа над похотта и желанието за пари. Беше отвъд всякаква идея за тези две ― и такива хора са нужни на този век. Такава себеотреченост е нужна в наши дни, когато хората са започнали да мислят, че не могат да живеят и месец без онова, което наричат свои „потребности“, и което увеличават отвъд всякакви пропорции. В това време трябва да се появи човек, който да демонстрира на всички скептици в света, че на земята все още дишат хора, които ни най-малко не ги е грижа за цялото злато и слава в тази Вселена. Все още има такива хора.

Другата идея в неговия живот беше силната любов към всеки човек. Първата част от живота на моя Учител беше прекарана в придобиване на духовност, а втората ― в нейното раздаване. Хората в нашата страна имат различни обичаи от вашите, когато посещават един духовен учител. При него често отиват различни хора, за да го попитат по нещо, и някои от тях изминават стотици мили пеш само за да му зададат един въпрос, за да чуят една дума от него, „Кажете ми една дума за моето спасение“. Ето как отиват те. Голям брой хора отиват при него, повечето пъти неофициално, до мястото, където той може да бъде намерен. Откриват го под някое дърво и му задават своите въпроси; и преди една група от хора да си е заминала, друга е пристигнала. Често, ако един учител е силно почитан, той остава без почивка ден и нощ и трябва да говори непрестанно. С часове прииждат нови и нови хора и той трябва да ги учи.

И така, хората идваха с тълпи, за да чуят моя Учител, и той говореше в продължение на двадесет часа от двадесет и четири, и това не за ден, а в продължение на месеци и месеци, докато накрая тялото му не се прекърши под натиска и огромното напрежение. Неговата силна любов към хората не му позволяваше да откаже дори и на най-скромния човек от хилядите, които търсеха помощта му. Постепенно в гърлото му се разви фатална болест и въпреки това не можехме да го накараме да спре да прави усилия да говори. Веднага щом чуеше, че хората молят да го видят, той започваше да настоява да ги пуснат, за да отговори на въпросите им. Когато се опитвахме да го разубедим, казваше: „Не ме е грижа. Бих дал двадесет хиляди такива тела, за да помогна дори на един човек. Толкова е прекрасно да се помогне дори на един човек!“. Той не знаеше покой. Веднъж един човек му каза: „Господине, вие сте голям йогин. Защо не концентрирате ума си за малко върху тялото и не излекувате болестта си?“. Отначало той не отговори, но когато въпросът беше повторен, каза с благ глас: „Приятелю, смятах те за мъдрец, а ти говориш като хората от света. Този ум вече е бил даден на Бог. Да не би да искаш да кажеш, че трябва да си го взема обратно и да го насоча към тялото, което е само една клетка за душата?“.

Той продължаваше да учи хората така; след известно време се разпространи мълва, че скоро ще остави тялото си, и затова към него започнаха да се стичат по-големи от всякога тълпи. Не можете да си представите начина, по който хората отиват при големите духовни учители в Индия, как се тълпят около тях и ги превръщат в богове, докато са още живи. Хиляди чакат само за да могат да докоснат крайчето на дрехите им. Това обожание на духовността поражда духовност. Човек ще постигне онова, което иска и цени най-много; така е и с нациите. Ако отидете в Индия и изнесете една политическа лекция, колкото и блестяща да е тя, вие почти няма да намерите хора, които да ви слушат, но само идете и започнете да учите на религия, живейте тази религия ― а не само да говорите за нея ― и хиляди ще започнат да се тълпят около вас само за да ви зърнат или за да докоснат нозете ви. Когато хората научиха, че този свят човек вероятно скоро ще си отиде от тях, те започнаха да идват при него повече от всякога, но моят Учител продължаваше да ги учи, без да обръща ни най-малко внимание на здравето си. Ние не можахме да попречим на това. Много от хората бяха изминали огромни разстояния и той отговаряше на въпросите им без отдих. „Докато мога да говоря, трябва да ги уча“, казваше той и държеше на думата си. Един ден ни каза, че е дошло време да остави тялото си, и повтаряйки най-свещената дума на Ведите (ОМ), премина в самадхи[2] и почина.

Неговите мисли и послания бяха известни на много малко хора, способни да ги разпространят. Измежду другите той остави и няколко млади момчета, които се бяха отрекли от света и бяха готови да продължат делото му. Някои направиха опити да ги пречупят. Но те бяха твърди, имайки вдъхновението на един велик живот пред себе си. Тъй като бяха имали контакт с този свят човек в продължение на години, стояха твърдо на собствените си крака. Тези млади мъже живееха като саннясини и просеха по улиците на Калкута[3], където бяха родени, въпреки че някои от тях произхождаха от знатни семейства. Първоначално срещнаха голям антагонизъм, но продължиха да упорстват и да разпространяват из цяла Индия посланието на този велик човек, докато цялата страна не се изпълни с идеите, които той проповядваше. Този човек, който произхождаше от едно отдалечено селце на Бенгал и който беше без образование, по чистата сила на своята собствена решимост и непоколебимост беше реализирал Истината и след това я раздаде на всички, оставяйки само няколко млади момчета след себе си, които да я поддържат жива.

Днес името на Шри Рамакришна Парамахамса е познато на милиони хора в цяла Индия. Нещо повече, неговата сила се разпространи из цялата страна. И ако някога съм казал дори една дума на истина и духовност някъде по света ― дължа го на моя Учител; само грешките са мои.

Посланието на Шри Рамакришна към съвременния свят е следното: „Нека не ви е грижа за доктрини, догми, вероизповедания, църкви или храмове; те означават много малко в сравнение със същността на Битието във всеки от нас, което е Духовността; колкото повече бъде развивана тя в човека, толкова по-силен става той за добро. Първо спечелете това, придобийте това и не критикувайте никого, защото всички доктрини и вярвания имат нещо добро в себе си. Покажете чрез своя живот, че религията не означава само думи, имена или вероизповедания, а духовна реализация. Само онези могат да разберат това, които са го почувствали. Само онези, които са придобили духовност, могат да я предадат на другите и да бъдат велики учители на човечеството. Единствено те са силите на Светлината“.

Колкото повече такива хора има в една страна, толкова по-високо ще се издигне тя; а онази страна, в която те липсват, е обречена и нищо не може да я спаси. Затова посланието на моя Учител към света е: „Бъдете духовни и реализирайте Истината сами за себе си“. Той би ви казал да се пожертвате за доброто на своите събратя. Той би ви казал да спрете да говорите за любов към ближния, а да се захванете за работа, за да докажете думите си. Дошло е време за себеотреченост, за духовна реализация, и когато това стане, ще откриете хармонията във всички религии на света. Ще разберете, че раздорите са безсмислени. И само тогава ще бъдете способни да помогнете на човечеството. Да провъзгласи и изясни фундаменталното единство, лежащо в основата на всички религии, беше мисията на моя Учител. Другите учители са учили на религии, които носят техните имена, но този велик учител от деветнадесети век не искаше нищо за себе си. Той остави всяка една религия непокътната, защото беше осъзнал, че те са всъщност неразделни части от една и съща вечна Религия.

[1] Свами Вивекананда има предвид четирите основни духовни пътища: Карма йога — пътя на безкористното действиe, Бхакти йога — пътя на отдадеността и любовта към Бог, Раджа йога — пътя на медитацията и контрола на ума и Джнана йога — пътя на духовното разграничение и размишление.

[2] Трансценденталното съзнание и сливането с Абсолюта.

[3] Изпросването на храна е единият от основните начини за препитание на монасите в Индия; този обичай се смята за свят и всеки човек вярва, че е благословен, ако може да даде храна или някаква вещ от първа необходимост на монах.