(Откъси)
Афоризмите по Бхакти на Нарада[1]
Първа глава
1. Бхакти е гореща любов към Бог.
2. Бхакти е нектарът на любовта.
3. Постигайки тази любов, човек става съвършен, безсмъртен и удовлетворен навеки.
4. Получавайки я, човек не желае нищо повече, не може да завижда на никого, не изпитва удоволствие от суетите.
5. Познавайки я, той се изпълва с духовност и покой и започва да намира удоволствие единствено в Бог.
6. Бхакти, любовта към Бог, не може да се използва за удовлетворяването на никое желание, тъй като самата ѝ същност е възпирането на всички желания.
7. Санняса[2] е отказване от общите форми на богослужение и от онези, които са установени от Писанията.
8. Бхакти-саннясинът е този, цялата душа на когото е насочена към Бог. Той отхвърля всичко, което пречи на неговата любов.
9. Отказвайки се от всеки друг подслон, той се прислонява при Бог.
10. Писанията трябва да бъдат следвани дотогава, докато животът на човек не стане устойчив.
11. Иначе има опасност от допускане на зло в името на свободата.
12. Когато човек се установи в любовта, дори социалните форми биват изоставени освен онези, които са нужни за запазването на живота.
13. Имало е много определения за любовта, но Нарада дава следните характерни черти за нея: Когато всяка мисъл, дума и действие на човек бъдат отдадени на Бог, и когато дори най-малкото забравяне на Бог го прави крайно нещастен ‒ тогава любовта е започнала…
14. Така, както гопите са я изпитвали.
15. Те са обожавали Бог като своя Любим, без никога да забравят Неговата Божествена природа;
16. Иначе биха изпаднали в греха на порока.
17. Бхакти е най-висшата форма на любовта, в която отсъства дори желанието за взаимност ‒ това, което е толкова обичайно за всяка човешка любов.
Втора глава
1. Бхакти йога, или любовта към Бог, е по-велика от Карма йога(пътя на безкористното действие), по-велика от Гяна йога[3](пътя на познанието и духовното разграничение), по-велика от Раджа йога (пътя на концентрацията и медитацията) ‒ защото Бхакти е едновременно и целта, и средството (т.е. пътят).
2. Както човек не може да се засити само виждайки храната, или знаейки каква е тя, така той не може да изпита удовлетворение само от познанието за Бог или дори от това да Го види, докато не изпита любовта. Затова Любовта е най-висшето нещо.
Трета глава
1. Учителите са казали следното за Бхакти:
2. Онзи, който желае Бхакти, Любовта към Бог, трябва да се откаже от сетивните удоволствия и дори от общуването с хората.
3. Той трябва да мисли ден и нощ за Божията любов и за нищо друго.
4. Трябва да ходи там, където Бог е възпяван или се говори за Него.
5. Главната причина за Бхакти е милостта на някоя велика (или свободна) душа.
6. Срещата с такава душа е трудно да бъде постигната, но е сигурно средство за спасението на душата.
7. По Божията милост на нас ни се дава такъв Гуру.
8. Няма разлика между Бог и онези, които са Негови (великите души, или Божиите хора)[4].
9. Затова търсете такива.
10. Лошата среда трябва винаги да бъде избягвана.
11. Защото тя води до похот, гняв, илюзия, забравяне на Целта, унищожаване на волята (липса на постоянство) и разрушаване на всичко.
12. Първоначално тези смущения са като малки вълнички, но лошата среда накрая ги превръща в море.
13. Прекосява мая онзи, който се откаже от всяка привързаност и служи на великите, който живее сам и пререже всичките си връзки с този свят; който излезе отвъд качествата на природата и зависи от Бог дори за своята прехрана.
14. Онзи, който се отрече от плодовете на действията, който се откаже от всяка дейност и от дуалността на щастието и нещастието ‒ който изостави дори Писанията ‒ той достига непресекваща любов към Бог.
15. Този човек прекосява реката на мая и помага на другите да го направят.
Четвърта глава
1. Природата на любовта е необяснима.
2. Както немият човек не може да опише вкуса на нещо, което опитва, но неговите действия издават чувствата му, така човек не може да опише тази Любов с думи, но неговите действия я издават.
3. В някои редки души тя бива описвана.
4. Отвъд всички качества и желания, вечно нарастваща и непрекъсната ‒ най-финото възприятие ‒ това е Любовта.
5. Когато човек достигне тази любов, той вижда любов навсякъде, чува любов навсякъде, говори за любов винаги, мисли за любов винаги.
6. Според качествата и условията тази любов се проявява различно.
7. Качествата са: тамас ‒ нечувствителност, инертност, раджас ‒ безпокойство, активност, саттва ‒ ведрост, чистота. Условията или състоянията, в които може да се намира човек, са: арта ‒ страдание, артхаратха ‒ преследване на определено желание, джигяса[5] ‒ търсене на Истината и гяна ‒ състоянието на достигналия духовното Познание.
8. От тях всяко следващо е по-висше от предходното.
9. Бхакти е най-лесният начин на боготворене.
10. То е доказателство само за себе си и не изисква нищо друго.
11. Неговата природа са покоят и съвършеното блаженство.
12. Постигналият Бхакти никога не се опитва да навреди на някого или на нещо, нито се противопоставя на по-примитивните форми на богослужение.
13. Разговорите за похот, съмнения в Бог или за враговете на човек не трябва да бъдат слушани.
14. Егоизмът, гордостта и пр. трябва да бъдат изоставени.
15. Ако тези страсти не могат да бъдат контролирани, трябва да бъдат насочвани към Бог така, както и всички действия на човек.
16. Бхакти трябва да постигне сливане на тези три: Любовта, Влюбения и Любимия. Душата трябва да боготвори Господ като Негов вечен слуга или да Го обожава като Негова вечна съпруга.
Пета глава
1. Най-висша е онази любов, която е насочена към Бог.
2. Когато такива богоотдадени говорят за Бог, гласовете им остават сподавени, те плачат и ридаят. Те са тези, които придават светостта на светите места и правят добрите действия и книги по-добри, защото са проникнати от Бог.
3. Когато човек обича Бог толкова силно, неговите предци ликуват, боговете танцуват, а земята получава Учител!
4. За такива влюбени няма разлика в каста, пол, познание, форма, произход или богатство.
5. Защото всички те принадлежат на Бог.
6. Споровете трябва да бъдат избягвани.
7. Защото те нямат край и не водят до удовлетворителен резултат.
8. Четете книги, в които пише за тази любов, и извършвайте действия, които я усилват.
9. Отказвайки се от всички желания, които пораждат удоволствие или болка, водят до печалба или загуба, боготворете Господ ден и нощ. Нито миг не трябва да бъде прекаран напразно.
10. Ахимса[6], истинността, чистотата, милосърдието и светостта трябва винаги да бъдат спазвани.
11. Отказвайки се от всички други мисли, човек трябва с целия си ум денонощно да боготвори Господ. Когато е обожаван така ден и нощ, Той разкрива Себе си и кара Своите отдадени да Го почувстват.
12. В миналото, настоящето и бъдещето ‒ Любовта е най-велика!
Така, следвайки древните мъдреци, ние дръзнахме да проповядваме учението на Любовта, без да се страхуваме от присмеха на света.
[1] Или Нарада-бхакти-сутра;едно от най-авторитетните Писания в областта на Бхакти йога, приписвано на мъдреца Нарада. Този вид Йога може да бъде определена като пътят към единението с абсолютната Реалност чрез Божествената любов и богоотдадеността. Бхакти йога е както пътят, така и крайната Цел. Тук свами Вивекананда прави свободна интерпретация на това произведение.
[2] Монашеството.
[3] Гяна и всички думи със същия корен, като агяна, вигяна, гянин и т.н., досега са били изписвани в някои български издания съответно като джнана, аджнана, виджнана, джанендрия, джнанин. В настоящото издание сричката „джна“ е заменена с „гя“, което прави звученето на съответните думи по-близо до оригиналното санскритско звучене.
[4] Затова просветленият Гуру се смята за идентичен Бог и се вярва, че да обожаваш такъв Гуру е същото като да обожаваш Господ.
[5] Често изписвано и произнасяно като джиджнаса или съответно джиджнасу, този, който търси Истината.
[6] Ахимса е пълното отсъствие на насилие срещу което и да е живо същество ‒ в мислите, думите и действията на човек.