(Откъси III)
Божествената Любов
Любовта може да бъде изразена символично чрез триъгълник. Неговият първи ъгъл е: Любовта не задава въпроси. Тя не е просяк. Просената любов изобщо не е любов. Първият знак на любовта е, че тя не моли за нищо, а дава всичко. Това е истинското духовно обожание, обожанието чрез любов. Дали Бог е милостив – човек повече не задава този въпрос. Той е Бог. Той е моята Любов. Дали е всемогъщ и всесилен ‒ любовта не пита. Ако Той раздава добро, добре; ако носи зло, какво значение има това? Всички останали атрибути изчезват освен този – безкрайната Любов.
Имало един древен индийски император, който отишъл на лов в гората и срещнал там на един голям мъдрец. Той останал толкова удовлетворен от него, че го помолил да дойде в столицата и да получи царски дарове. Отначало светият човек отказал. Но императорът настоял и накрая той се съгласил. Когато пристигнал в двореца и съобщили за него, императорът рекъл: „Почакай малко да свърша с молитвата си.“ И започнал да се моли: „Боже, дай ми още богатства, още земи, още здраве, повече деца.“ Мъдрецът станал и тръгнал да си ходи. Императорът рекъл: „Чакай, още не си получил моите подаръци.“ А мъдрецът отвърнал: „Не прося от просяци. През цялото време ти се молиш за повече земя, за това или онова. Какво можеш да ми дадеш ти?! Първо задоволи собствените си желания!“
Любовта никога не иска; тя винаги дава. Когато един млад човек отиде да се срещне със своята любима, между тях няма бизнес отношения. Взаимоотношенията им са тези на любовта, а любовта не е просяк. Затова виждаме, че началото на истинското духовно обожание означава: край с просенето. Трябва да сме приключили с всякакъв вид просене: „Боже, дай ми това или онова.“ Тогава ще дойде духовността.
Вторият ъгъл от триъгълника на любовта е, че любовта не знае страх. Можете да ме нарежете на парчета и въпреки това аз ще ви обичам. Представете си, че някоя от вас, майки, слаба жена види тигър на улицата да грабва детето ѝ. Знам какво ще направите: ще се изправите срещу тигъра. А друг път, дори и куче да се появи навън, вие бихте избягали. Но сега скачате в устата на тигъра, за да изтръгнете от него детето си. Любовта не знае страх. Тя побеждава злото. Страхът от Бог е началото на религията, а любовта към Него е краят на религията. Тогава всеки страх е изчезнал.
Третият ъгъл от триъгълника е, че любовта сама по себе си е целта. Тя никога не би могла да бъде средството. Онзи, който казва: „Обичам те заради това или онова“ ‒ не обича. Невъзможно е любовта да бъде средство ‒ тя е съвършената Цел. Каква е целта и смисълът на любовта? Да обичаш Бог, това е. Защо човек трябва да обича Бог? Въпросът „защо“ изобщо не стои, тъй като любовта не е средство. Когато човек може да обича, това е спасението, съвършенството ‒ раят. Какво повече? Какво друго може да бъде целта? Какво по-висше от любовта можете да намерите?
Не говоря за онова, което всеки от нас има предвид под любов. Чудна е тази сантиментална любов. Един мъж е безумно влюбен в една жена и тя също умира от любов по него. Но става така, че само пет минути по-късно Джон изритва Джейн, а Джейн изритва Джон. Това е материализъм и изобщо не е любов. Ако Джон наистина можеше да обича Джейн, той щеше да стане съвършен на мига. Неговата истинска природа е любовта; самият той е съвършен. Джон ще придобие всички йогийски сили просто по силата на любовта си към Джейн, въпреки че може и да не знае нищо за религията, психологията или теологията. Вярвам, че ако един мъж или жена наистина са способни да обичат, те биха постигнали силите, които йогините твърдят, че притежават, защото любовта е самият Господ. Господ е вездесъщ и затова вие изпитвате тази любов, независимо дали го знаете, или не.
Онзи ден вечерта видях едно момче да очаква едно момиче. Помислих си, че би бил един добър опит да изуча това момче, което беше развило ясновидство и способност да чува неща от голямо разстояние чрез силата на любовта си. Шестдесет или седемдесет пъти той не направи нито една грешка в онова, което каза, а момичето беше на двеста мили разстояние. Той казваше: „Тя е облечена с това и това.“ Или: „Ето, сега ще дойде.“ Видях го с очите си.
Въпросът е следният: Не е ли вашият съпруг Бог, не е ли вашето дете Бог? Ако можете да обичате жена си, вие притежавате цялата религия на света. Имате цялата тайна на религията и Йога в себе си. Но можете ли да обичате? Това е въпросът. Казвате: „Обичам те. О, Мери, умирам за теб!“ Но ако видите Мери да целува друг мъж, сте готови да му прережете гърлото. Ако Мери види Джон да говори с друго момиче, тя не може да спи през нощта и превръща живота на Джон в ад. Това не е любов. Това е обменна търговия и продажба на секс. Богохулство е да се говори за това като за любов. Светът говори ден и нощ за Бог и религията – както и за любовта. Превръщате всичко в преструвка, това правите! Всеки говори за любов, но всеки ден в колоните на вестниците четем за разводи. Обичайки Джон, заради самия него ли го правите, или заради себе си? Ако го обичате заради себе си, значи очаквате нещо от него. Ако го обичате заради него самия, не искате нищо от него. Той може да прави каквото си поиска, а вие ще продължавате да го обичате по същия начин.
Това са трите точки, трите ъгъла, които съставляват триъгълника на любовта. Ако няма любов, философията става суха, психологията – просто теория, а работата – усилие. Ако има любов, философията се превръща в поезия, психологията – в мистицизъм, а работата – в онова, което ни носи най-голямата наслада в творението. Само чрез четене човек става празен и сух. Кой става учен в действителност? Онзи, който може да почувства поне капка любов. Бог е любов и любовта е Бог. А Бог е навсякъде. След като наистина види, че Бог е любов и че Той е навсякъде, човек не знае дали стои на краката си, или на главата си – като някой, който е изпил бутилка вино и не знае къде се намира… Ако наистина плачем за Бог дори само десет минути, в следващите два месеца няма да знаем къде се намираме. Няма да си спомняме часовете за хранене. Няма да знаем какво ядем. Как можете да обичате Бог и през цялото време да се държите по такъв любезен и делови начин?
Как може да се роди тази всепобеждаваща, всемогъща сила на любовта?
Не гледайте хората. Всички са луди. Децата са луди по своите играчки, младите – по останалите млади. Старите предъвкват своето минало; други са луди по златото. Но защо да не изпитваме такава лудост по Бог? Полудейте по Божията любов както полудявате по Джоновците и Джейните. Кои са те? Хората питат: „Да се откажа ли от това? Да се откажа ли от онова?“ Някой попита: „Трябва ли да се откажа от брака си?“ Не се отказвайте от нищо! Нещата сами ще се откажат от вас. Почакайте и ще ги забравите.
Да бъдеш погълнат напълно в любовта към Бог – ето го истинското обожание! Можете да видите това от време на време в Римокатолическата църква – някои от тези удивителни монаси и монахини, полудели от прекрасна любов. Такава любов трябва да чувствате! Такава трябва да бъде любовта към Бог – неискаща нищо, нетърсеща нищо.
Задаван е въпросът: Как да боготворим? Боготворете Го като най-скъпоценното от всичките ви притежания, като най-скъпия от всичките ви роднини, по-скъп от децата ви. Боготворете Го като някого, когото обичате заради самата Любов. Има един, чието име е безкрайна Любов. Това е единственото определение за Бог. Нека не ви е грижа, ако тази вселена бъде разрушена. А и защо да ни е грижа, щом като Той е Безкрайната Любов? Ето, виждате ли какво означава обожание!? Всички други мисли трябва да си отидат. Всичко трябва да изчезне освен Бог. Любовта, която бащата или майката хранят към детето, любовта, която съпругата изпитва към съпруга, а съпругът – към съпругата, приятелят – към приятеля – всички тези любови, събрани в едно, трябва да бъдат отдадени на Бог. Ако една жена действително обича един мъж, тя не може да обича друг. Ако един мъж наистина обича една жена, той не може да обича друга. Такава е природата на любовта.
Моят стар учител казваше: „Представи си, че в тази стая има една чанта със злато, а в съседната има крадец, който знае за това. Ще може ли той да спи? Със сигурност, не. През цялото време ще бъде като полудял, обмисляйки как да се добере до златото.“ По същия начин, ако човек обича Бог, как би могъл той да обича нещо друго? Как е възможно нещо друго да устои на тази могъща любов към Бог? Всичко друго изчезва пред нея. Как може умът да продължи, без да полудее от желание да открие тази любов, да я реализира, да я чувства и живее в нея?
Ето как трябва да обичаме Бог: „Не искам богатство, не искам приятели, нито красота, нито притежания или ученост, нито дори спасение. Ако такава е волята Ти, изпрати ми хиляда смърти. Но ми дай това – да мога да Те обичам заради самата любов. Онази любов, която светските хора изпитват към своите притежания, нека същата силна любов се роди в моето сърце, но нека тя бъде отдадена само на Прекрасния! Слава на Бог! Слава на Бог – Любовта!“ Бог е единствено това. Него не Го е грижа за удивителните неща, които много от йогините могат да правят. Малките магьосници правят малки трикове. Бог е великият Магьосник. Той изпълнява всички фокуси. Кой го е грижа за това колко светове има?
Има и друг начин. Той се състои в това да победиш и подчиниш всичко – да овладееш тялото и ума. „Но какъв е смисълът да побеждавам всичко? Това, което ме интересува, е Бог!“ казва богоотдаденият.
Имаше един йогин, който силно обичаше Бог. Той умираше от рак на гърлото и беше посетен от друг йогин, който беше философ. Вторият каза: „Приятелю, защо не концентрираш ума си върху тази рана и не се излекуваш?“ Той повтори същия въпрос три пъти и тогава първият отговори следното: „Мислиш ли, че за мен е възможно да насоча този ум, който съм отдал напълно на Бог, към тази клетка от плът и кръв?“
Христос е отказал да доведе легиони от ангели да му помогнат. Толкова ли е велико това малко тяло, че да доведа двадесет хиляди ангела, за да го запазя за още три дни?
От светска гледна точка, тялото е всичко за мен. Моят свят ‒ това е моето тяло. Моят Бог ‒ това е моето тяло. Аз съм тялото. Ако убодеш тялото ми, аз се чувствам убоден. Забравям Бог в момента, в който ме заболи глава. Аз съм тялото! Бог и всичко останало трябва да слезе долу заради тази най-висша цел – тялото! От тази гледна точка, когато Христос умрял на кръста, без да повика на помощ ангелите, той е постъпил глупаво. Трябвало е да доведе ангелите и да слезе от кръста! Но от позицията на онзи, който обича, и за когото това тяло е нищо – кой го е грижа за тази глупост? Защо да се притеснява той, мислейки за тялото, което идва и си отива? В него няма нищо повече, отколкото в парчето плат, за което римските войници хвърляли жребий.
Има цял свят от различия между светската гледна точка и позицията на онзи, който обича. Продължавайте да обичате. Ако някой е ядосан, няма защо и вие да се ядосвате. Ако някой проваля себе си, няма защо и вие да деградирате. „Защо да се ядосвам, просто защото някой друг е направил себе си на глупак! Не отвръщай на злото!“ Това казват онези, които обичат Бог. Каквото и да прави светът, накъдето и да върви ‒ това не им влияе.
Един йогин бил постигнал свръхестествени сили. Той казвал: „Вижте силата ми! Погледнете небето; ще го покрия с облаци.“ И започнало да вали. Някой казал: „Господарю мой, ти си възхитителен. Но научи ме на онова, което щом узная, аз няма да искам нищо друго.“
Да се освободиш дори от силата, да нямаш нищо – да не искаш сила! Какво значи това, не може да бъде разбрано просто чрез интелекта. Не можете да го проумеете дори ако прочетете хиляди книги. Когато започнем да го разбираме, целият свят ще се открие пред нас. Момичето си играе със своите кукли, получавайки нови съпрузи през това време; но когато нейният истински Съпруг дойде, всички кукли биват сложени настрана завинаги. Така е и с всяко нещо тук. Когато Слънцето на любовта изгрее, всички слънца-играчки на силата и всички копнежи избледняват. Какво бихме правили със силата? Благодарете на Бог, ако можете да се освободите от силата, която имате. Започнете да обичате. Силата трябва да си отиде. Нищо не трябва да стои между мен и Бог освен любовта. Бог е единствено любов – любов в началото, любов по средата и любов накрая.
Има една история за една царица, която учела на любов към Бог по улиците.[1] Нейният разярен съпруг започнал да я преследва и тя била подложена на гонение из цялата страна. Тя пеела песни, описващи любовта ѝ. Тези песни се пеели навсякъде. „Със сълзите на очите си поливах вечнозеления храст на моята любов…“ Това е последната, най-великата Цел. Какво друго остава? Хората искат това или онова. Всички искат да имат, да притежават. Ето защо толкова малко хора разбират любовта и достигат до нея. Събудете ги и им кажете! Така те поне ще получат няколко намека.
Любовта сама по себе си е вечна и безкрайна саможертва. Ще трябва да се откажете от всичко заради нея. Намирайки я, вие никога няма да поискате нищо друго. „Само бъди моята Любов завинаги!“ Това е, което любовта иска. „Любов моя, само една целувка от Твоите устни! За онзи, който е бил целунат от Теб, цялата мъка свършва. Веднъж целунат от Теб, човек става щастлив навеки и забравя любовта към всичко останало. Той възхвалява само Теб и вижда единствено Теб.“ Дори и в природата на човешката любов се крият някои божествени елементи. В първите моменти на една силна любов целият свят изглежда в тон с нашето собствено сърце. Всяка птица във вселената пее за нашата любов. Цветята цъфтят за нас. Човешката любов произтича от същата тази безкрайна и вечна Любов.
Защо трябва онзи, чийто Любим е Бог, да се страхува от нещо – от разбойници, от нещастие или дори за този си живот? Обичащият може да отиде и в най-черния ад, но ще бъде ли той ад за него? Ние трябва да се откажем от идеите за рая и ада и да развием по-голяма любов. Мнозина търсят тази лудост на любовта, пред която всичко освен Бог изчезва.
Накрая любовта, обичащият и любимият стават едно. Това е Целта. Защо съществува разделението между душата и човека, между душата и Бог? Само за да бъде изпитано това блаженство на Любовта. Бог искал да обича Себе си и затова Се разделил на много. „Това е единствената причина за Творението“, казва обичащият. „Всички сме едно. „Аз и моят Отец сме едно.“ Но в този момент съм отделен, за да обичам Бог. Кое е по-добре – да станеш захар или да ядеш от захарта? Да станеш захар ‒ каква радост има в това? Но да ядеш от нея – това е безкрайната радост от любовта.“
Всички идеали на любовта – Бог като наш баща, майка, приятел и дете – биват използвани, за да направят нашата отдаденост на Бог силна и да ни накарат да Го чувстваме по-близък и по-скъп. Най-силната любов е тази между двата пола. Бог трябва да бъде обичан с такава любов. Една жена обича баща си, майка си, детето си, приятелката си. Но тя не може да разкрие всичко на баща си, на майка си, на детето или на приятелката си. Има само един човек, от когото не крие нищо. Така е и с мъжа. Взаимоотношението между съпруга и съпругата е най-пълно. Взаимоотношението между съпрузите е най-цялостното. Любовта между половете съдържа в себе си концентрирани всички други видове любов. В съпруга си една жена намира баща, приятел и дете. В съпругата съпругът открива майка, дъщеря и още нещо. Към Бог трябва да бъде хранена тази огромна и пълна любов. Подбуждана от този вид любов, една жена се доверява на един мъж без никакви резерви – съвършено, безстрашно и безсрамно. Никаква тъмнина! Тя може да скрие нещо от своя любим не повече, отколкото от самата себе си. Същата тази любов трябва да се роди към Бог. Тези неща са трудни за разбиране. Ще започнем да ги разбираме постепенно и тогава всяка идея за пол ще отпадне. „Животът е като водната капка на брега през лятото; такива са всички негови взаимоотношения.“
Всички идеи от рода на „Той е Създателят“ ‒ са за децата. „Той е моята Любов, самият ми живот“ – това трябва да бъде викът на сърцето ми!
„Надявам се само на едно. Наричат Те Господ на вселената, а аз съм част от нея – добър или лош, малък или голям. Ти си моята Любов. Моето тяло, моят ум и душа лежат на Твоя олтар. Любими, не отказвай това приношение!“
[1] Мирабай ‒ индийска светица от 16-и в., която учела на любов към Шри Кришна чрез своята поезия.