(или Йога на концентрацията и медитацията)
Свами Вивекананда


Раджа Йога, ІІІ-та глава, Прана
В един океан има вълни огромни колкото планини, има по-малки вълни, после още по-малки и по-малки, а накрая са мехурчетата. В основата на всички тях обаче, е безкрайният океан. Мехурчето е свързано с необятния океан от едната страна, а огромната вълна – от другата. По същия начин един човек може да бъде колос, а друг – малко мехурче, но всеки е свързан с безкрайния океан от енергия и всяко животно което съществува, има рождено право върху него. Навсякъде където има живот, в основата му лежи извор от безкрайна енергия. Започвайки само като гъба, като най-дребното, микроскопично мехурче, и през цялото време черпейки от този безкраен източник на енергия – една форма се променя бавно и неотклонно, докато с течение на времето не стане растение, после животно, човек, и накрая Бог. Това се постига в продължение на милиони, милиони векове, но какво е времето? Увеличаването на скоростта, ускоряването на борбата може да прекара мост над бездната на времето. Онова което отнема дълго време да бъде завършено, може да бъде съкратено чрез засилване на интензивността на действието, казва йогинът… Защо да не може душата, интензифицирайки своите усилия, да достигне съвършенство още в този живот? Всички същества накрая ще достигнат същата цел и ние знаем това. Но кой може да чака милиони векове? Защо да не постигнем това веднага, дори в това тяло – в тази човешка форма? Защо да не получим това познание и тази безкрайна сила сега?
Раджа Йога, ІІІ-та глава, Прана
Идеалът на йогина и цялата наука на Йога се състои в това да научи хората как, увеличавайки способността си за асимилация, да съкратят времето необходимо за достигане на съвършенството, вместо бавно да напредват от една точка до друга и да чакат докато цялата човешка раса не стане съвършена. Какво са направили всички велики пророци, светци и мъдреци на света? В ограничения период от време на един живот те са изживели целия живот на човечеството и са изминали цялата дължина на времето, необходимо за един обикновен човек да достигне до съвършенството. В един живот са станали съвършени; те нямат мисъл за нищо друго и нито миг не живеят заради някаква друга идея – по този начин пътят за тях бива съкратен. Такъв е смисълът на концентрацията и интензифицирането на силата на асимилация – това скъсяване на времето. Раджа Йога е науката, която ни учи как да придобием силата на концентрация.
Какво общо има Пранаяма (контрола над жизнената енергия, Прана) със спиритуализма? Спиритуализмът е също проявление на Пранаяма. Ако е вярно, че духовете на умрелите съществуват, твърде е вероятно около нас да има стотици и милиони от тях, които ние нито можем да видим, нито да почувстваме или докоснем. Можем да преминаваме отново и отново през техните тел, но те също няма да ни виждат и усещат. Това е като една окръжност в друга, една вселена в друга. Ние имаме пет сетива и представляваме Прана в определено състояние на вибрация. Всички същества в едно и също състояние на вибрация ще могат да се виждат взаимно, но ако има такива, които представляват друго – те няма да бъдат разпознавани от първите… Нашият обсег на зрение включва само едно ниво на вибрация на Прана. Да вземем атмосферата, например; тя се състои от един върху друг слоеве въздух, но тези които са по-близо до земята са по-плътни от онези които са отгоре, и колкото по-високо се изкачвате, атмосферата става все по-фина и по-фина. Или вземете океана; колкото по-дълбоко слизате, толкова повече се увеличава налягането на водата и затова животните, които живеят на дъното му не могат никога да излязат на повърхността, защото иначе ще се пръснат на парчета.
Представете си вселената като океан от етер, който се състои от слой върху слой, всеки от които с различни степени на вибрация под въздействието на Прана; далеч от центъра, трептенията са по-слаби, а по-близо до него стават все по-бързи и по-бързи; една степен на трептене представлява една област. После си представете, че всяка от тези области с различни честоти на вибрации е “нарязана” на отделни нива – като едно от тях обхваща милиони и милиони мили, а после идва друго, с по-висша степен на вибриране, което също се простира върху милиони мили, и т.н. Следователно е възможно тези, които живеят в едно ниво на трептене да притежават силата да се разпознават едни други, но да не виждат другите, които са над тях. И въпреки това, точно както чрез микроскопа и телескопа ние можем да увеличим обхвата на нашето зрение, по същия начин чрез Йога ние можем да доведем себе си до състояние на вибрация на друго ниво и така да получим способността да виждаме какво се случва там. Да предположим, че тази стая е пълна със същества, които не виждаме. Те представляват Прана в едно състояние на вибрация, а ние в друго. Представете си, че те са в състояние на по-бързи вибрации, а ние – в това на по-бавни. Прана е материалът от който те са съставени, както и ние. Всички сме части от същия океан на Прана и те се различават от нас само по скоростта си на трептене. Ако мога да доведа себе си до състояние на по-бързо трептене, нивото в което се намирам, моментално ще се промени за мен: повече няма да ви виждам; вие ще изчезнете, а тези същества ще се появят. Може би някои от вас знаят, че това е вярно. Цялото това довеждане на ума до по-висше състояние на вибрация, се съдържа в една дума от Йога – Самадхи. Всички тези състояния на по-висши вибрации, свръхсъзнателните вибрации на ума, са включени в смисъла на тази единствена дума, Самадхи, и по-низшите състояния на Самадхи ни дават видения на такива същества. Най-висшата степен на Самадхи идва тогава, когато видим действителния факт, материала, от който всички различни степени от същества са съставени и ‘като познаем тази единствена буца пръст, ние получаваме познание за цялата пръст във вселената’”.
Раджа Йога, VІІ-ма глава, Дхяна и Самадхи
Това накратко, е идеята за Самадхи. Какво е нейното приложение? То е следното: Полето на разума и на съзнателните действия на ума е тясно и ограничено. Има една малка окръжност, в която човешкия разум трябва да се движи. Той не може да излезе извън нея. Всеки негов опит да го направи е невъзможен и все пак отвъд това се намира всичко, което е скъпо за човечеството. Всички въпроси дали има безсмъртна душа, Бог или някакво висше съзнание, което направлява вселената, са отвъд полето на разума. Той никога не може да им отговори. Какво казва разумът? Той казва, “Аз съм агностик; не знам дали отговорът е да или не.” И все пак тези въпроси са толкова важни за нас. Без техния правилен отговор, човешкият живот би бил безсмислен. Всички наши етически теории, всички наши морални отношения, всичко, което е велико и добро в човешката природа, е било моделирано според отговорите, които са дошли отвъд този кръг. Затова е много важно ние да получим отговори на тези въпроси. Ако животът е само една кратка игра, а вселената е само “случайна комбинация от атоми,” тогава защо трябва да правя добро на другите? Защо трябва да проявявам милосърдие, справедливост и съчувствие? Най-доброто нещо за нас в такъв свят би било да се възползваме от момента и всеки да живее сам за себе си. Ако няма надежда, защо трябва да обичам своя брат, а не да му прережа гърлото? Ако не съществува нищо отвъд, ако няма свобода, а единствено ненарушими и мъртви закони, то тогава единственото което аз трябва да правя, е да се опитвам да бъда щастлив тук. Днес ще откриете хора които казват, че те имат за основа на своя морал утилитарното гледище. В какво се състои то? Да се осигури възможно най-много щастие за възможно най-голям брой хора. Защо да правя това? Защо да не създавам най-голямото нещастие за най-много хора, ако това ще ми помогне? Как биха отговорили на този въпрос утилитаристите? Откъде знаете кое е правилно и кое е погрешно? Аз съм движен от своето желание за щастие и го удовлетворявам – това е в природата ми; не знам нищо отвъд това. Аз имам тези желания и трябва да ги удовлетворя; защо трябва да се оплаквате? Откъде идват всички тези истини за човешкия живот, за морала, за безсмъртната душа, за Бог, за това да бъдем добри и преди всичко – да бъдем себеотрицателни?
Цялата етика, всяка дейност и цялата човешка мисъл се крепят върху тази единствена идея за себеотрицанието. Цялото понятие за човешкия живот може да бъде обобщено с тази единствена дума – себеотрицание. Защо трябва да бъдем себеотрицателни? Вие наричате себе си рационалист и утилитарист, но ако не ми покажете поне едно основание за утилитаризма, аз бих ви нарекъл нерационален човек. Кажете ми една причина, поради която да не бъда егоист. Да помолиш някого да бъде себеотрицателен, може да бъде нещо хубаво от гледна точка на поезията, но поезията не е разума. Защо да не бъда егоист, защо да бъда добър? Защото Г-н или Г-жа Еди-си-кои казват така не е отговор за мен. Къде е ползата от това да бъда себеотрицателен? За мен смисълът се състои в това да бъда егоист, ако това означава най-много щастие. Какъв е отговорът на този въпрос? Утилитаристът никога не може да го даде. Отговорът е, че този живот е само една капка в безкрайния океан, една брънка от безкрайна верига. Откъде са взели идеята за себеотрицанието онези, които са я проповядвали? Ние знаем, че тя не е инстинктивна, защото животните които имат инстинкти, не я познават. Тя не е и на разума; разумът не знае нищо за нея. Откъде са дошли всички тези идеи?
При изучаването на историята ние откриваме, че всички велики учители които някога са живели на света, поддържат една обща идея. Всички те заявяват, че са получили своите истини от отвъд, само че много от тях не са знаели къде е това…
…Йогинът учи, че умът има едно по-висше ниво на съществуване, което се намира отвъд разума – това е свръхсетивното състояние и когато човек го достигне, познанието намиращо се отвъд разума идва при него.
…Самадхи е достояние на всяко човешко същество – дори повече, на всяко животно. Всеки, от най-низшето животно до най-висшия ангел, по едно или друго време ще трябва да достигне до това състояние и тогава, единствено тогава, истинската религия ще започне за него. Преди това ние само се стремим към нея. В момента няма разлика между нас и онези, които нямат религия, защото не притежаваме опит. За какво ни е концентрацията, ако не за да ни доведе до това преживяване? Всеки от етапите по пътя към постигането на Самадхи е изучен, правилно пригоден, всички тези нива са научно организирани и ако бъдат практикувани точно, със сигурност ще ни доведат до желаната цел. Тогава всяка мъка ще спре, всички нещастия ще изчезнат; семената на действията ще бъдат изгорени и душата ще бъде свободна завинаги”.
Раджа Йога, ІІ-ра част, Йога афоризмите на Патанджали,
ІІ-ра глава, Концентрацията: нейната практика
Има една история в която се разказва как кралят на боговете, Индра, веднъж се превърнал в прасе, въргалящо се в кочината; той си имал женска и много прасенца и бил много щастлив. Тогава някои богове видели окаяното му състояние, отишли при него и му казали: ‘Ти си кралят на боговете и всички ние сме на твоите заповеди. Защо си тук?’ Но Индра рекъл: ‘Това няма значение; много ми е добре тук; не ме е грижа за небето, докато имам тази женска и тези малки прасенца.’ Горките богове не знаели какво да сторят. След известно време те решили да убият прасенцата едно по едно. Когато всички били мъртви, Индра започнал да плаче и ридае. Тогава боговете разпорили свинското му тяло, а той излязъл навън и когато разбрал що за ужасен сън е сънувал, избухнал в смях – той, кралят на боговете, да стане прасе и да си мисли, че този свински живот е единственият живот! И не само това, но да иска и цялата вселена да живее свински живот! Пуруша, когато се идентифицира с природата, забравя че е чист и безкраен. Пуруша не обича, той е самата любов. Той не съществува, а е самото съществуване. Душата не знае – тя е самото познание. Грешка е да казваме, че Душата обича, съществува или знае. Любовта, битието и познанието не са качества на Пуруша, а неговата същност. Когато те се отразят върху някакъв обект, тогава можете да ги наричате качества на този обект. Но те не са качествата, а същността на Пуруша – великия Атман, Безкрайното Същество, което е без рождение и смърт и е установено в Своето собствено великолепие. Но то изглежда толкова деградирало, че когато вие се приближите и му кажете, ‘Ти не си прасе,’ то започва да квичи и хапе.
Така е с всички нас в тази Майа, в този свят на съновидения, където всичко е единствено нещастие, плач и ридания, където се търкалят само няколко златни топчета, а целият свят драпа след тях. Вие никога не сте били обвързани от закони, природата никога не е имала окови за вас. Това ви казва йогинът. И той доказва как, чрез свързването с природата и идентифицирането на себе си с ума и света, Пуруша мисли себе си за нещастен. После продължава да ви показва, че изходът е чрез опита. Вие трябва да придобиете целия този опит, но да приключите с него бързо. Ние сме оплели себе си в тази мрежа и пак ние трябва да излезем от нея. Сами сме се хванали в капана и сами трябва да спечелим свободата си. Затова придобийте този опит на съпрузи, съпруги, приятели и на малки любови; ще преминете през всички тях безопасно, ако никога не забравяте кои сте в действителност. Никога не забравяйте, че това е само моментно състояние и че ние трябва да преминем през него. Опитът е най-големият учител – опитът за удоволствието и болката – но знайте, че това е само опит. Той води, стъпка по стъпка, до онова състояние, където всички неща стават малки, а Пуруша – толкова голям, че цялата вселена изглежда като капка в океана и изчезва поради собствената си нищожност. Ние трябва да преминем през различни преживявания, но нека никога не забравяме идеала”.
