Превод от санскритски и коментар Свами Прабхавананда
Откъс от Втора глава, „Йога и нейната практика“
5. Да смяташ невечното за вечно, нечистото за чисто, болезненото за приятно и не-аза за Аза, Атман ‒ това е невежеството.
6. Да отъждествяваш съзнанието с онова, което само отразява съзнанието ‒ това е егоизмът.
Според определението на Патанджали, невежеството е лъжливото отъждествяване. Това е погрешното разбиране на истинската същност на човека. Ако кажете, „Аз съм това тяло, което се нарича Патанджали“ вие смятане не-аза, за Аза, Атман. И този първоначален акт на невежеството, ще доведе ‒ автоматически и мигновено, до милиони подобни актове. Отричайки Атман вътре в нас, ние Го отричаме и навсякъде другаде. Ние гледаме на Природата по погрешен начин. Живеем на повърхността на нещата и виждаме вселената не като единство, а като множественост.
Чистата, вечна радост и покой могат да бъдат открити единствено при сливането с Атман. Нашето невежество възпрепятства това сливане, но неясният, объркан копнеж за щастие остава. И затова сме привличани да го търсим във външния свят. Принуждавани сме да приемаме жалки заместители и да се опитваме да убеждаваме себе си, че те са истински и вечни. Вместо за Вечността, ние се вкопчваме за онова, което изглежда относително трайно. Вместо за Чистотата, ние ценим онова, което изглежда относително чисто. Вместо за истинското Щастие, ние се захващаме за това, което ни се струва временно приятно. Но нашето удовлетворение е също толкова краткотрайно. И най-здравата кула пада, и най-красивото цвете увяхва в ръцете ни, и най-чистата вода почернява и помътнява. Невежеството ни предава, както и трябва да стане. И все пак, веднага щом се извърнем с тъга настрани, очите ни попадат върху някой нов обект на сетивно удоволствие и желание. И така безнадеждното търсене си продължава.
Главният факт на невежеството е отъждествяването на Атман, който е самото Съзнание, с ума и тялото или с онова, което „само отразява съзнанието“. Това Патанджали определя като егоизъм.
Кена Упанишад пита: „По чия заповед умът мисли? Защо тялото живее? Кой кара езика да говори? Кое е онова сияйно Същество, което насочва окото към формата и цвета, а ухото към звука? Атман е ухото на ухото, умът на ума, речта на речта. Той е също дъхът на дъха и окото на окото. Отказвайки се от лъжливото отъждествяване на Атман със сетивата и ума, и знаейки, че Атман е Брахман ‒ мъдрите стават безсмъртни“.