Свами Прабхавананда
Матей 5:8 „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Във всяка една религия ние откриваме два основни принципа: идеалът, който трябва да бъде постигнат и методите за неговото постигане. Всяко свещено писание в света е провъзгласило истината, че Бог съществува и че целта на човешкия живот е Той да бъде познат. Всеки велик духовен учител е учел, че човекът трябва да достигне Бог и да бъде прероден в духа. В Проповедта на планината постигането на този идеал е изразено като постигане на съвършенство в Бог: „Затова бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на небето[1]“. И методът за достигането на Бог, на който учи Христос, е пречистването на сърцето, водещо до това съвършенствo[2].
Каква е тази чистота, която трябва да имаме, преди да Бог да ни се разкрие? Всички ние познаваме хора, за които можем да кажем, че са чисти в морално отношение, но те не са видели Бог. Каква е причината за това? Моралният живот, редовната практика и добродетелите са необходими като подготовка в духовния живот и затова са фундаменталната основа във всяка религия. Но те не са достатъчни, за можем ние да видим Бог. Това е като основата на една къща; но основата не е самата постройка[3].
Какъв е критерият за чистотата? Опитайте се да помислите за Бог сега, точно в този момент. Какво откривате? Мисълта за Неговото присъствие преминава през ума ви, може би като светкавица. След това се появяват много неща, които ви разсейват. Вие мислите за всичко останало в тази вселена, освен за Бог. Тези неща, които ви разсейват, показват, че умът ви все още не е чист и следователно не е готов да получи Боговидение. Нечистотите се състоят от различните впечатления, които умът е насъбрал от едно прераждане на друго. Тези впечатления са създадени и складирани в подсъзнателната част на ума на човек в резултат на неговите лични мисли и действия и в своята цялост представляват неговия характер. Тези впечатления трябва да бъдат напълно разтворени или претопени, преди един ум да бъде смятан за чист. Св. Павел казва следното за това преобразяване на ума: „…преобразявайте се чрез обновяването на ума си“[4].
Според психологията на йога, съществуват пет причини-корена за впечатленията в ума. Първата е невежеството в универсален смисъл — това е невежеството за нашата божествена природа. Бог живее в и около нас, не ние не осъзнаваме тази истина. Вместо да виждаме Бог, ние виждаме тази вселена на многообразни имена и форми и вярваме, че тя е реална — точно както един човек, който вижда въже на земята в тъмнината може да сметне, поради невежество, че това е змия. Второ, съществува чувството на егото (индивидуалното самосъзнание), породено от това невежество, което ни кара да гледаме на себе си като на нещо отделно от Бог и от другите. Поради това чувство на егото ние развиваме привързаности и антипатии; привличани сме от едни неща и сме отблъсквани от други. И двете са препятствия по пътя към Бог — и желанието, както и омразата. Петата причина за нечистите умствени впечатления е жаждата за живот, която Буда нарича танха, и за която Христос казва: „Защото който спаси живота си, ще го изгуби[5]“. Това вкопчване в живота или страхът от смъртта, са естествени за всички — както за добрите, така и лошите. Само просветлените души нямат в себе си невежество, нямат чувство за его, нямат нито привързаности, нито антипатии, нямат и страх от смъртта; в тях всички впечатления са изчезнали.
Дори и Сам Бог да ни предложи духовно просветление точно в този миг, ние бихме отказали. Дори и да сме търсили Бог, ние моментално се отдръпваме в паника, щом сме на път да получим Боговидение. Инстинктивно се вкопчваме за своя повърхностен живот и съзнание, боим се да ги изоставим, дори и това да значи навлизане в безкрайното съзнание, сравнени с което нашите възприятия са, както казва Бхагавад Гита „като сън и тъмна нощ“[6].
[1] „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“, Матей, 5:48.
[2] „Блажен е, който пази душевна и телесна чистота: Господ го обича и му дава благодатта на Светия Дух, и тази благодат привързва душата така да обича Бога, че поради сладостта на Светия Дух тя не може да се откъсне от Бога, и ненаситно се стреми към Него, защото Божията любов няма край“, Св. Силуан Атонски.
[3] В Беседата си за целта на християнския живот с Мотовилов, св. Серафим Саровски казва: „Молитвата, постът, бдението, постът и всички други християнски дела, са добри сами по себе си, но целта на нашия християнски живот (т.е. на духовния живот) не се състои само в тяхното изпълнение, макар и те да са необходими средства за постигането ѝ. Истинската цел на нашия християнски живот се състои в придобиването на Светия Божий Дух“. Или с други думи, в достигането на Бог, Богообщението.
[4] „И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“, Послание на Св. ап. Павел до римляните, 12:2.
[5] „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери“ Матей 16:25.
[6] За подобен страх говорят и християнските светци. Св. Силуан Атонски казва: „…макар да познавам човек, когото Милостивият Господ посети със Своята благодат и ако Господ го беше попитал: „Искаш ли да ти дам още благодат?”, душата му, немощна поради тялото, щеше да отговори: „Господи, Ти виждаш, че ако е още повече, няма да я понеса и ще умра!” Не може човек да понесе всичката благодат“.