Откъси
Санджая каза:
1. „На онзи, който седеше завладян от тъга и измъчен, с насълзени очи, Кришна изрече следните слова:“
Благословеният Господ каза:
2. „В този съдбоносен час откъде се появи в теб това малодушие, недостойно за един ариец? То не води на небето, а носи позор.
3. Не се поддавай на нерешителност, Арджуна; не ти подхожда. Отхвърли тази жалка слабост от сърцето си. Стани отново на нозе, Парантапа, изпепелителю на враговете.“[2]
Арджуна каза:
4. „О, Мадхусудана,[3] унищожителю на злото, как бих могъл да се сражавам в битка срещу Бхишма и Дрона, които са достойни да бъдат боготворени?
5. По-добре да живея от милостиня в този живот, отколкото да убия тези велики учители с възвишени души. Убивайки ги, ще се радвам на богатства и удоволствия, напоени с кръв.
6. Не знам кое е по-добро за нас: да ги победим или да бъдем победени от тях. Пред нас са синовете на Дхритаращра; убивайки ги, ще изгубим желание за живот.
7. Цялото ми същество е обхванато от безпомощност и чувството за грях; умът ми е объркан и не знам какъв е моят дълг, дхарма. Затова Те моля, кажи ми със сигурност кое е правилно. Аз съм Твой ученик; поучи ме, защото съм се подслонил при Теб.
8. Не виждам нещо, което би могло да намали мъката, завладяла ума ми ‒ дори ако ми бъде дадено царство с несметно богатство или господство върху девите, боговете.“
Санджая каза:
9. „Казвайки това на Хришикеша ‒ Онзи, чиито коси са лъчите на слънцето и луната ‒ Арджуна завърши с думите: „Няма да се бия“, и потъна в мълчание.
10. Тогава, сине на Бхарата,[4] Хришикеша се усмихна и изрече следните слова на скърбящия и изпълнен с мъка Арджуна, застанал между двете армии:“
Благословеният Господ каза:
11. „Ти скърбиш за тези, за които не би трябвало да скърбиш, и в същото време говориш думи на мъдрост. Но мъдрият не трябва да скърби нито за умрелите, нито за живите.
12. Никога не е имало време, в което Аз или ти, или тези царе не са съществували. Нито ще дойде време, в което няма да съществуваме.
13. Както душата, въплътена в тяло, преминава през детството, младостта и старостта, така тя преминава и от едно тяло в друго. Това не заблуждава мъдрия.
14. Чувствата за студено и горещо, удоволствие и болка, сине на Кунти, са породени от контакта на сетивата с техните обекти. Тези усещания имат начало и край; тяхната природа е преходна. Понасяй ги търпеливо, Арджуна.
15. Единствено спокойният човек, който остава неповлиян от болката и удоволствието ‒ когото те не могат да смутят ‒ о, Най-добри сред хората, успява да постигне Безсмъртието.
16. Нереалното не съществува. Реалното не спира да съществува. Позналите Истината виждат това.
17. Знай, че Това, което прониква всичко, е вечно. Никой не може да унищожи Вечното.
18. Тялото има край, но Онзи, който се въплъщава в тялото, е неунищожим, неизмерим и вечен. Затова се бий, Бхарата!
19. Онзи, който мисли, че Това[5] е убиец, и онзи, който мисли, че То е убито ‒ и двамата не знаят, защото То не убива и не може да бъде убито.
20. То никога не се е раждало и никога не е умирало. Било ‒ То никога не спира да бъде. То е неродено, вечно, перманентно, древно. То не бива унищожено, когато тялото бъде унищожено.
21. О, Партха! Как онзи, който познава Неразрушимото, Вечното, Нероденото и Неизменното, може да убие някого или да бъде убит?
22. Както един човек хвърля износените си дрехи и облича нови, така и въплътеното същество, Аз-ът,[6] напуска износените тела и влиза в нови.
23. Него оръжието не може да разреже, нито огънят да изгори, нито водата да намокри, нито вятърът да изсуши.
24. Той не може да бъде разрязан, нито изгорен, нито намокрен, нито изсушен. Той е вечен и е навсякъде ‒ устойчив, неподвижен, древен.
25. Казва се, че Той е непроявен, немислим, неизменен. Знаейки това, не трябва да скърбиш.
26. Дори да мислиш, че Аз-ът е подложен на непрестанно раждане и смърт, не трябва да тъжиш, Могъщи.
27. Смъртта е сигурна за този, който се е родил, и раждането е сигурно за този, който е умрял. Няма смисъл да тъжиш за неизбежното.
28. Всички същества са непроявени в своето начало, проявени в средата и отново непроявени в своя край. Защо тогава човек да жали за тях?
29. Един гледа на Него като на нещо удивително, друг говори за Него като за нещо удивително, трети слуша за Него като за нещо удивително. Но дори чувайки за Него, никой не Го разбира.
30. Онзи, който живее във всяко тяло, е вечен и неразрушим, Бхарата! Затова не трябва да скърбиш за нито едно създание.
31. Размишлявайки върху своя дълг, не трябва да се колебаеш, тъй като за един кшатрия[7] няма нищо по-велико от справедливата война.
32. О, Партха, щастливи са кшатриите, на които е дадена такава война ‒ нетърсена ‒ това е като отваряне на райските врати.
33. Но ако не поведеш тази справедлива война, тогава, изменяйки на честта и дълга си, ти би извършил грях.
34. Хората ще говорят вечно за твоето безчестие. За един благороден човек безчестието е по-лошо от смъртта.
35. Великите воини ще помислят, че си се отказал да воюваш от страх. И ще презрат теб, когото са държали на висока почит.
36. Враговете ти ще говорят обидни думи, пренебрегвайки твоята храброст и мъжество. Какво по-болезнено от това?
37. Ако бъдеш убит, ще постигнеш Небето. Ако победиш, ще се радваш на Земята. Затова, сине на Кунти, стани отново, решен да се биеш!
38. Гледайки еднакво на удоволствието и болката, придобивката и загубата, победата и поражението, приготви се за битка. Така не би извършил грях.
39. Научих те на мъдростта според Самкхя йога.[8] Чуй сега мъдростта на Буддхи йога.[9] Ако действаш с разбиране за нея, ще отхвърлиш оковите на карма.[10]
40. В нея нито едно усилие не остава напразно; тя не може да породи нищо лошо. Дори и малко познание за Буддхи йога освобождава от Големия страх.
41. В нея, о, сине на Кунти, целта за онези с решителен ум е една. Но умът на нерешителните има безчетни разклонения и мисли.
42. Хората с ограничено разбиране биват привлечени от красивите думи на Ведите, предписващи сложни ритуали за достигане на висшите сфери,[11] и смятат, че няма по-висша истина, на която учат Ведите.
43. Те възхваляват само онези части от Ведите, които удовлетворяват сетивата им и изпълняват пищни ритуали и церемонии, за да достигнат добро прераждане, богатство, чувствени удоволствия и за да отидат във висшите светове.
44. Силно привлечени към светските удоволствия и с умове, объркани от всичко това, те са неспособни на непоклатима решимост за успех по пътя към Бог.
45. Предмет на Ведите са трите състояния на материалната природа.[12] Освободи се от тях, Арджуна. Излез отвъд противоположностите.[13] Установи се завинаги в саттва,[14] Върховното равновесие, свободен от мисълта за придобиване и съхраняване на придобитото. Бъди установен в Атман, Върховния Аз.
46. Както кладенецът е ненужен в наводнена местност, така и Ведите са безполезни за просветления ‒ онзи, който е достигнал до пълното познание за Истината.
47. Ти имаш право на действието, но не и на плодовете от него. Нека резултатите от действието не бъдат твой мотив. Но не се привързвай и към бездействието.
48. Действай, Арджуна, с ум, установен в Единството, отхвърляйки всяка привързаност, неповлиян от успеха и провала. Това равновесие се нарича Йога.
49. Действията, извършени с цел наслаждение от техните резултати, са много по-нисши от действията, извършени с пречистен ум, установен в Божественото познание. Затова се подслони в буддхи, чистия разум. Достойни за съжаление са онези, които действат заради плодовете от действието.
50. Онзи, който е установен в буддхи, чистия разум, се освобождава от доброто и злото още в този живот. Затова се отдай на Йога; Йога е умение в действието.
51. Мъдрият, с пречистен ум, установен в буддхи, се отказва от плодовете на действието. Освобождавайки се от оковите на прераждането, той постига състояние отвъд страданието.
52. Когато умът ти се освободи от блатото на илюзията, ще станеш безразличен към това, което си чул досега, и към онова, което ще чуеш в бъдеще.
53. Ще постигнеш Йога, щом умът ти, който сега е объркан от това, което си чул, стане устойчив и неподвижен в Божественото съзнание.“
Арджуна каза:
54. „Какви са признаците на човек, установен в мъдростта и погълнат в самадхи,[15] Кешава? Как говори този мъдрец с уравновесен ум? Как седи той? Как върви?“
Благословеният Господ каза:
55. „Когато един човек изостави напълно всички желания на ума си, Партха, и намира удовлетворение единствено в Аз-а ‒ тогава той е наричан мъдрец с устойчив ум.
56. Онзи, чийто ум остава необезпокоен в нещастието и не жадува за щастие, който е свободен от привързаност, страх и гняв ‒ той е познат като мъдрец с устойчив ум.
57. Той не е привързан към нищо; не ликува, бивайки сполетян от добро, и не страда, бивайки застигнат от зло. Той е установен в мъдростта.
58. Както костенурката прибира крайниците си, така и той отдръпва сетивата си от техните обекти. Неговата мъдрост е непоклатима.
59. Практикувайки въздържание, въплътеният в тяло възпира сетивата от техните обекти; и все пак те оставят слабо желание в него. Но дори и то изчезва, когато той види Върховното.
60. Сетивата са толкова буйни и необуздани, сине на Кунти, че отнасят със сила дори ума на мъдреца, който се стреми към съвършенство.
61. Овладявайки всички свои сетива, неговият ум трябва да е изцяло отдаден на Мен. Постигайки пълен контрол над сетивата, той е установен в съвършеното Познание.
62. Онзи, който пребивава върху обектите на сетивата, развива привързаност към тях. От привързаността се ражда желанието, от желанието ‒ гневът.
63. От гнева идва заблудата, от заблудата ‒ загубата на паметта, от загубата на паметта ‒ унищожението на разума. Когато разумът бъде унищожен, човек погива.
64. Но онзи, чийто ум е под контрол, се движи сред обектите с овладени сетива, свободен от привличане и отблъскване. Той постига покой.
65. Покоят е краят на всяко страдание. Интелектът (буддхи) на постигналия покой скоро навлиза в равновесие.
66. Онзи, чийто ум е недисциплиниран, не притежава мъдрост. За него медитацията е невъзможна. Без медитация той няма покой, а без покой как може човек да бъде щастлив?
67. Ако умът се поддаде дори на едно от блуждаещите сетива, то отнася със себе си духовното разграничение, както вихрушката отнася една лодка в бурните води.
68. Затова, Могъщи Арджуна, твърдо установен в мъдростта е онзи, който е възпрял сетивата си и напълно ги е отдръпнал от техните обекти.
69. Постигналият самоконтрол е пробуден за Това (Върховното), което е тъмна нощ за всички останали същества. Онова, което е ден за всички същества,[16] е нощ за мъдреца, виждащ единствено Върховното.
70. Както във водите на един огромен и спокоен океан не се появява дори една вълна, докато в него се вливат всички реки, така и мъдрецът остава спокоен, когато в него влизат желанията. Той постига покой. Но онзи, който желае желанието, не постига покой.
71. Свободният от желанието няма нито его, нито чувство за притежание. Той пребивава в покой.
72. Това е състоянието на Брахман, о, Партха. За онзи, който го достигне, заблудата изчезва напълно. Установявайки се в него дори в часа на смъртта си, той постига пълно освобождение в Брахман.“
Така е казано в Бхагавад гита ‒ същността на Упанишадите и науката за Брахман, свещеното Писание на Йога и диалога между Шри Кришна и Арджуна ‒ във втората глава, озаглавена „Йога според Самкхя“.
[1] Или „Йога според Самкхя“.
[2] Това е буквалното значение на „Парантапа“ (от тапас ‒ огън; аскеза).
[3] Букв. „Убиецо на Мадху“; Мадху е демон, символ на злото; в психологически аспект той символизира несъзнателния ум на човека, който скрива от него божественото Познание.
[4] Т.е. Дхритаращра.
[5] Брахман, който е отвъд всички думи и понятия, за когото едно от най-близките определения е абсолютното Съзнание.
[6] Или въплътената душа, джива, която представлява Атман, Върховния Дух, когато под въздействието на мая, илюзията, той се свърже с материята ‒ фина или осезаема. Атман е идентичен с Брахман. В този и следващите афоризми се говори за същността на Атман. На санскритски език е използвана думата Това, тъй като Атман е отвъд всички категории.
[7] Кастата на воините и царете.
[8] Или аналитичното познание за същността на Душата.
[9] Понятието Буддхи йога може да бъде преведено приблизително като „Йога на чистия разум“ или „състоянието на единство с чистия разум“, тъй като йога означава единство или единение. В психологията на Самкхя, възприета от всички ортодоксални системи в индуизма, буддхи е чистият разум, способен да отрази светлината на Брахман, който е абсолютната Истина (или абсолютната Реалност). Тъй като значението на термина буддхи е по-дълбоко от онова, което е разбирано под „чист разум“ в западната психология, понякога той е превеждан тук като „Божествено познание“, „мъдрост“, „уравновесен ум“ или „пречистен ум“. Буддхи йога означава още духовното прозрение, интуицията или познанието за абсолютната Истина. Абсолютната Истина или Брахман ‒ това е всепроникващото Съзнание, което е фундаментална основа на Битието.
В индивидуален аспект буддхи е разграничителната функция на ума или интелекта. Буддхи е също онази способност на ума, която прави възможно възприятието на абсолютната Реалност от човека. Основният път за постигането на състоянието на единство (Буддхи йога) е пречистването на ума.
[10] Тук карма означава резултатите от Закона за причината и следствието.
[11] Тук става дума за Карма-канда, ритуалистичния раздел на Ведите, на когото хората, лишени от разбиране, придават основно значение, пренебрегвайки Гяна-канда ‒ онзи раздел от Ведите, който се занимава с духовното Познание и начините за неговото постигане.
[12] Т.е. трите гуни: саттва (светлина, мъдрост, баланс), раджас (действие, вълнение, дисбаланс), тамас (тъмнина, невежество, инерция).
[13] Болка ‒ удоволствие, щастие ‒ нещастие, приятно ‒ неприятно, живот ‒ смърт.
[14] Тук под саттва Шри Кришна има предвид Върховното състояние на единение с Атман/Брахман, докато обичайното значение на понятието е качеството, което води до това Върховно състояние отвъд всички качества. Други преводачи превеждат този стих като „Установи се завинаги във върховната Истина“ (от сат, „истина“, „битие“).
[15] Състоянието на трансцендентално съзнание или духовното просветление. Най-висшето ниво на самадхи е наречено нирвикалпа самадхи и в него индивидуалното съзнание на човек се слива изцяло с абсолютното Съзнание, Брахман.
[16] Т.е. животът на сетивните удоволствия.
