Откъси II
Благословеният Господ каза:
1. „Саннясин и йогин е този, който изпълнява своя дълг, без да очаква резултати от труда си; не просто онзи, който е спрял да извършва действия и жертвоприношения.
2. Знай, Пандава, че онова, което се нарича отречение, е в действителност Йога; никой, който не се е отрекъл от желанието в себе си, не може да стане йогин.
3. Казано е: за мъдрия непривързаното действие е средството за постигане на Йога; за постигналия Йога покоят е средството.
4. Казано е още: когато някой развие непривързаност към обектите на сетивата и действието, когато се отрече с решителност ‒ той се установява в Йога.
5. Извиси аз-а чрез Аз-а; не го принизявай. Ти сам си си приятел; но можеш да бъдеш и свой враг.[2]
6. Този, който е победил аз-а чрез Аз-а, е истински приятел на себе си; но Аз-ът е враг на онзи, който не е победил себе си.[3]
7. Победилият себе си е спокоен. В студ и зной, в болка и удоволствие, в почести и безчестие ‒ той пребивава във Върховния Аз.
8. Онзи, който е постигнал пълно удовлетворение чрез духовното познание и реализация, който е неотклонен и е овладял сетивата си ‒ за когото буцата пръст, камъкът и златото са с еднаква стойност ‒ той е наричан йогин, установен в мъдростта.
9. Онзи, който се отнася еднакво към доброжелатели, роднини, приятели и врагове; към безразличните, безпристрастните и завистливите; към праведните и грешните ‒ той превъзхожда в Йога.
10. Овладявайки тялото и ума си, освобождавайки се от желания и притежания, йогинът трябва да медитира непрестанно в уединение.
11. ‒ 12. Седнал неподвижно, на чисто място ‒ нито много високо, нито много ниско ‒ покрито с трева куша, еленова кожа и парче плат; с еднопосочен и възпрян ум, с овладени сетива ‒ той трябва да практикува Йога за пречистване на ума.
13. Той трябва да седи неподвижен, държейки тялото, главата и врата си изправени, с поглед, фиксиран във върха на носа, без да гледа наоколо.
14. Ведър и безстрашен, непоклатим в обета за целомъдрие, с овладян ум и с мисъл, насочена към Мен ‒ той трябва да пребивава така, смятайки Ме за върховната Цел.
15. Този йогин с овладян ум, вечно уравновесен и пребиваващ в Мен, ще постигне Покоя, който води към Върховната нирвана.
16. О, Арджуна, Йога не е за онзи, който яде прекалено много или се храни недостатъчно, нито за онзи, който спи прекалено много или будува непрестанно.
17. Йога освобождава от всяко страдание онзи, който е умерен в своето хранене и движения, усилия и действия, сън и будуване.
18. Когато добре овладеният ум пребивава единствено в Атман, свободен от ламтежа на сетивата, се казва, че човек е постигнал Йога.
19. „Неподвижен като пламъка на лампа, поставена на безветрено място“ ‒ това е сравнението, давано за овладения ум на йогина, погълнат в концентрация върху Атман.
20. ‒ 21. Онова състояние, в което възпреният чрез практиката на Йога ум постига покой, и в което йогинът, виждайки Атман чрез Атман, открива радостта в Атман ‒ онова състояние, в което човек познава безграничното Блаженство отвъд сетивата, и което единствено чистият разум може да възприеме ‒ веднъж установен в него, йогинът повече не се отклонява от вечната Истина.
22. Придобивайки го, човек не вярва, че е възможно да придобие нещо по-висше. Установявайки се в него, той повече не може да бъде разтърсен дори от най-голямото страдание.
23. Нека се знае, че Йога е прекъсването на контакта с болезненото. Тази Йога трябва да се практикува с решителност и без поддаване на отчаяние.
24 ‒ 25. Човек трябва да избягва безкомпромисно всички желания, породени от въображението, и напълно възпирайки чрез силата на ума сетивата, скитащи във всички посоки ‒ малко по малко да развива покой чрез устойчивост на разума. Веднъж установявайки ума си в Атман, той не трябва да мисли за нищо друго.
26. Развълнуваният и неспокоен ум трябва да бъде възпиран и връщан обратно в Атман от всяко нещо, което го кара да се отклонява.
27. Върховното блаженство идва при онзи йогин, чийто ум е спокоен, и всички страсти на когото са утихнали, който е неопетнен и погълнат в Брахман.
28. Пребивавайки винаги в единство с Атман (Аз-а), свободен от всички нечистоти, йогинът лесно постига безкрайното Блаженство, произтичащо от непрестанния контакт с Брахман.
29. С ум, установен в Йога, той гледа на всички неща с безпристрастен поглед; вижда себе си във всички същества и всички същества в себе си.
30. Онзи, който Ме вижда навсякъде, и който вижда всичко в Мен ‒ Аз никога не съм изгубен за него и той никога не е изгубен за Мен.
31. Йогинът, установен в единството, боготвори Мен, който живея във всички същества. Той пребивава в Мен, както и да живее.
32. Онзи, който гледа на радостите и болките на всички живи същества като свои, него Аз смятам за върховен йогин.“
Арджуна каза:
33. „Не виждам как тази Йога, отличаваща се с единство, Мадхусудана, може да бъде трайно установена поради природата на неспокойния ум.
34. Наистина, Кришна, умът е непостоянен, бурен, силен и непокорен. Той е по-труден за овладяване от вятъра.“
Благословеният Господ каза:
35. „Без съмнение, Могъщи Арджуна, умът е непостоянен и труден за овладяване; но чрез постоянна практика и безстрастие човек може да постигне контрол над него.
36. Йога е трудно да бъде постигната от онзи, който не е овладял ума си. Това е мнението ми. Но онзи, който го е направил, успява в това, използвайки правилните средства.“
Арджуна каза:
37. „Ако някой е изпълнен с вяра, но не е овладял ума си и се е отклонил от Йога ‒ каква е съдбата му, Кришна? Каква е участта на този, който не е успял да постигне съвършенство в Йога?
38. Не загива ли той като разкъсан облак, изпаднал и от двете,[4] останал без опора, заблуден по пътя към Брахман?
39. Освободи ме напълно от това съмнение, Кришна. Никой друг не може да го направи.“
Благословеният Господ каза:
40. „О, Партха, за него няма унищожение нито в този, нито в онзи свят. Никакво зло, сине Мой, не може да сполети онзи, който върши добро.
41. След като е достигнал световете на праведните и е живял там дълго време, отпадналият от Йога се преражда в чист и благонадежден дом.
42. Или се ражда в семейство на мъдри йогини. Но такова прераждане е много трудно да бъде придобито на този свят.
43. Там той преоткрива познанието, постигнато в предишния си живот, и продължава да се стреми към съвършенството, сине на Куру!
44. Той е воден от своята минала практика понякога въпреки себе си.[5]
Дори този, който само се опитва да придобие познание за Йога,[6] е по-висш от онези, които практикуват ведически ритуали.
45. Неотклонно практикуващият йогин се пречиства и усъвършенства в течение на много прераждания и накрая постига Върховната цел.
46. Йогинът е по-велик от аскета, по-велик от човека на познанието[7] и човека на действието. Затова бъди йогин, Арджуна!
47. От всички йогини онзи, който Ме обожава с голяма вяра, и който вътре в себе си пребивава в Мен ‒ него Аз считам за постигнал най-пълно единение с Моята личност.“
Така е казано в Бхагавад гита ‒ същността на Упанишадите и науката за Брахман, свещеното Писание на Йога и диалога между Шри Кришна и Арджуна ‒ в шестата глава, озаглавена „Йога на медитацията“.
[1] Дхяна йога.
[2] С други думи, човек трябва да овладее и извиси тялото, ума и личността си (аз-а с малко „а“) чрез Духа, който живее в него (Аз-а с главно „А“).
[3] Тук „себе си“ е синоним на ограничената, привидна личност (или аз-а с малко „а“), тъй като това е обичайното съзнание на въплътената душа.
[4] Живота в света и пътя на Йога.
[5] Или с други думи, дори при неблагоприятни обстоятелства, породени от външни причини или минала негативна карма, добрите резултати от неговата духовна практика в миналите му прераждания го тласкат напред.
[6] Т.е. интелектуално познание.
[7] Познанието на Писанията.