(или пътят на отдадеността и любовта към Бог)
Свами Вивекананда
І-ва глава, Определение за Бхакти
Бхакти Йога е действителното, истинско търсене на Бог, едно търсене което започва, продължава и завършва в любов. Един-единствен момент на лудост от тази безкрайно силна любов към Бог ни носи вечна свобода. ‘Бхакти’, казва Нарада в своето обяснение на Бхакти афоризмите, ‘е извънредно силна любов към Бог’; ‘Когато човек я изпита, той започва да обича всички и не мрази никого; той остава вечно удовлетворен’; ‘Тази любов не може да бъде сведена до никаква земна изгода’, защото тя не идва докато съществува светското желание.
ІІІ-та глава, Духовната реализация – целта на Бхакти Йога
По милостта на Бог, бхактата скоро достига едно ниво, на което педантичния и безсилен разум бива изоставен назад, и интелектуалното вървене пипнешком в тъмнината отстъпва място на ясната дневна светлина на директното възприятие. Той повече не мисли и не вярва, а възприема. Повече не спори, а чувства. А не е ли това виждане на Бог, чувстване на Бог и тази радост от Бог по-висша от всичко останало? Нещо повече, не липсват такива бхакти които твърдят, че тя е по-извисена дори от Мокша – освобождението. А не е ли това и най-висшата полза? Има хора в света – и те са твърде много – които са убедени, че единствено онова има полза и смисъл, което носи на човек материални блага. За тези хора нито религията, нито Бог, вечността или душата – нито едно от тях не е от никаква полза, тъй като не носи пари или физически удобства. За тях нищо което не може да удовлетвори сетивата им и да засити апетитите им, няма никакъв смисъл. За всеки ум обаче, ползата е обусловена от неговите характерни нужди. Следователно за хората, които никога не се издигат по-високо от яденето, пиенето, създаването на потомство и умирането, сетивните удоволствия са единствената придобивка; и те трябва да чакат дълго и да преминат през още много животи и прераждания, за да се научат да чувстват дори най-слабата потребност от нещо по-висше. Но онези за които вечните интереси на душата притежават много по-висша стойност, отколкото мимолетните грижи на светския живот, за които удовлетворението на сетивата е не повече от безсмислената игра на едно бебе – за тях Бог и любовта към Него е единствения и най-висшия смисъл от човешкото съществуване. Да благодарим на Бог, че в този твърде материалистичен свят все още живеят такива хора.
…Значим факт е също така, че духовни гиганти са създавани единствено от онези религиозни системи, в които присъства изобилна и богато развита митология и ритуализъм. Сухите фанатични форми на религията, които се опитват да изкоренят всичко поетично, красиво и възвишено, всичко което обгръща в здрава хватка невръстния човешки ум олюляващ се по своя път към Бог – тези форми които се опитват да прекършат самите носещи греди на духовния покрив и в своите невежи и суеверни разбирания за истината искат да премахнат всичко, което е животворно и доставя хранителен материал за духовното растение покълващо в човешката душа – всяка подобна форма на религия твърде скоро открива, че всичко което й е останало е само една празна черупка, една безкрайна структура от думи и софистика, с може би някакъв лек привкус на един вид социално почистване или така наречения реформаторски дух.
По-голямата част от онези, чиято религия е нещо подобно на това, са осъзнати или неосъзнати материалисти – целта и смисълът на техния настоящ и бъдещ живот е единствено удоволствието и за тях то наистина е алфата и омегата на човешкото съществуване; според тях целият живот на човека се състои в такива дейности като почистването на улиците и метенето, които имат за цел материалния комфорт на хората; но колкото по-скоро последователите на тази чудата смесица от невежество и фанатизъм се разкрият в своите действителни краски и се присъединят към редиците на атеистите и материалистите – което те съвсем заслужено трябва да направят – толкова по-добре ще бъде за света. Само един грам практикуване на духовна реализация и праведност тежи много, много повече от тонове празни приказки и безсмислени емоции. Покажете ни един, един-единствен колосален духовен гений, израснал от сухия прахоляк на това невежество и този фанатизъм; а ако не можете, затворете си устите, отворете прозорците на сърцата си за ясната светлина на истината и седнете като деца в нозете на онези, които знаят какво говорят – мъдреците на Индия. Нека внимателно слушаме какво ще ни кажат те.
Пара-Бхакти или върховната отдаденост на Бог,
ІІ-ра глава, Себеотречеността на бхактата произтича от любовта
Ние виждаме любовта навсякъде в природата. Всичко което е добро, велико и възвишено в обществото, действа поради тази любов; всичко което е много лошо и демонично е същото – но погрешно насочено – действие на любовта. Това е чувството, което поражда чистата и свята съпружеска любов между мъжа и жената, както и онзи вид любов, който стои в основата на задоволяването на най-низшата животинска страст. Емоцията е една и съща, но нейното проявление е различно в различните случаи. Това е същото чувство на любов, което в зависимост от това дали е добре или зле насочено, от една страна подтиква човек да прави добро и да раздаде всичко което има на бедните, а от друга кара някои хора да прерязват гърлата на своите братя и да отнемат всичките им притежания. Първият обича другите, докато вторият обича себе си. Посоката на любовта е погрешна във втория случай, но в първия е правилна и вярна. Същият огън на който се готви храната, може да изгори едно дете, но ако това стане, вината не е в огъня; разликата е в това как огънят е използван. Любовта, силния копнеж за единение, силното желание от страна на двама да станат едно – и в крайна сметка, на всички същества да се слеят в едно – се проявява навсякъде в по-висши или по-низши форми.
Бхакти Йога е науката за висшата любов. Тя ни учи как да насочваме любовта си; тя ни учи как да я контролираме, да я управляваме и използваме, как да придаваме на любовта си нова цел и как да я изграждаме, за да достигнем най-висшата и най-великата от всички цели, или с други думи, как да я накараме да ни доведе до духовното блаженство. Бхакти Йога не казва ‘Отречи се’, тя само казва, ‘Обичай! Обичай най-Висшето!’ – и всичко низше отпада само от онзи, обектът на чиято любов е най-Висшето.
‘Не мога да кажа нищо за Теб, освен че Ти си моята любов. Ти си красив, О, Ти си красив! Ти си самата Красота.’ Това което в крайна сметка се изисква от нас в тази Йога, е нашата жажда за красота да бъде насочена към Бог. Какво представлява красотата на човешкото лице, красотата на небето, на звездите и на луната? Тя е само частичното осъзнаване на действителната и всеобхватна Божествена Красота. ‘Той свети и затова всичко останало свети. Чрез Неговата светлина всичко сияе.’ Заемете тази възвишена позиция на Бхакти, която моментално ви кара да забравите своите малки индивидуалности. . . Чувствате малките стълкновения само когато сте във водовъртежа на света, но когато сте извън него и стоите просто като свидетел и като ученик, вие ще можете да видите, че съществуват милиони, милиони канали, през които Бог проявява Себе си като Любов.
‘Навсякъде където има някакво блаженство, дори и в най-чувствените неща, съществува искра от това Вечно Блаженство, което е Самият Господ.’ Зародишът на божествената любов се намира дори в най-низшите видове привличане. Едно от имената на Бог на санскритски е Хари, което означава, че Той привлича всички неща към Себе си. Той действително е единственото привличане, което си струва човешките сърца да чувстват. Кой може наистина да привлече една душа? Единствено Той! Мислите ли, че мъртвата материя може да привлече човешката душа? Това никога не е било и никога няма да бъде. Когато видите някой да тича след едно красиво лице, мислите ли, че това което действително го привлича, е шепа от добре подредени материални молекули? Това изобщо не е така. Зад материалните частици се крие играта на божественото въздействие и божествената любов. Невежият човек не осъзнава това, и все пак, съзнателно или несъзнателно, той бива привлечен от тази любов и единствено от нея. Затова дори най-низшите видове привличане черпят своята сила от Самия Господ. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман – Господ който е в него – е този, заради когото съпругът е обичан.’ Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.’ Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре. Господ е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки – непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне.
Пара-Бхакти или върховната отдаденост на Бог, ІХ-та глава,
Изражения на божествения идеал на Любовта при човека
Не е възможно да се изрази природата на този върховен и абсолютен идеал чрез човешкия език. Дори най-високият полет на човешкото въображение е неспособен да го проумее в цялото му безкрайно съвършенство и красота. И въпреки това, последователите на религията на любовта, в нейните висши, както и в низшите й форми, във всички страни, винаги е трябвало да използват незадоволителния човешки език, за да разберат и определят своя собствен идеал на любовта. Дори повече, човешката любов в нейните разнообразни форми е била използвана, за да обозначи неизразимата божествена любов. Човек може да мисли за божественото само по своя собствен човешки начин, за нас Абсолютът може да бъде изразен само чрез нашия относителен език. За нас цялата вселена е запис на Безкрайното на езика на крайното. Затова бхактите използват всички понятия свързани с обикновената човешка любов по отношение на Бог и в обожанието Му чрез любов.
… Има още едно човешко олицетворение на божествения идеал на любовта. Нарича се Мадхура или сладостното отношение, което е най-възвишеното от всички. То се основава на действително най-висшето проявление на любовта в този свят, която освен това е и най-силната, позната на човека. Коя друга любов разтърсва така цялото човешко същество, коя друга любов протича през всеки негов атом и го подлудява така, карайки го да забрави изцяло себе си и го трансформира в Бог или в дявол – както любовта между мъжа и жената?* В това олицетворение на божествената любов, Бог е нашият съпруг. Ние всички сме жени; няма мъже в този свят; има Един-единствен мъж, и това е Той, нашият Любим. Цялата любов която един мъж дава на една жена, или една жена на един мъж – трябва да бъде дадена на Бог.
Всички различни видове любов, които виждаме в света и с които повече или по-малко само си играем – има за своя цел Бог; но за нещастие, човек не познава безкрайния океан, в който тази могъща река на любовта непрестанно се влива, и затова той често се опитва глупаво да я насочва към малките кукли на човешките същества. Мощната любов към детето, която е присъща на човешката природа, в действителност не е предназначена за малката кукла на детето; ако я давате сляпо и единствено на него, като последствие ще страдате. Но с това страдание от друга страна, ще дойде пробуждането, чрез което вие ще откриете без всяко съмнение, че ако раздавате любовта намираща се във вас на едно или друго човешко същество, тя рано или късно ще донесе болка и мъка като резултат. Затова нашата любов трябва да бъде давана на най-Висшия, който никога не умира и не се изменя, на Него, в океана на чиято любов няма нито отлив, нито прилив. Любовта трябва да бъде насочена по своето правилно предназначение, тя трябва да тече към Него, който наистина е безкрайният океан на любовта. Всички реки се вливат в океана. Дори водната капка, която се стича по билото на планината, не може да спре пътя си достигайки поток или река, колкото и да е голяма тя; накрая дори и тази капка по някакъв начин намира своя път към океана. Бог е единствената цел на всички наши емоции и страсти. Ако искате да се ядосвате, ядосвайте се на Него. Карайте се на вашия Любим, на вашия Приятел. На кого другиго можете безопасно да се карате? Смъртните хора няма да се примиряват търпеливо с вашия гняв; ще последва ответна реакция. Ако вие ми се ядосате, аз със сигурност ще отвърна, защото не мога да се примиря търпеливо с вашия гняв. Казвайте на вашия Любим, ‘Защо не идваш при мен; защо ме оставяш така сам?’ Къде другаде можете да откриете някаква радост, освен в Него? Каква радост може да има в малките буци пръст? Това което ние трябва да търсим, е изкристализиралата същност на безкрайната радост, а тя е в Бог. Нека всички наши страсти и емоции бъдат насочени към Него. Те съществуват заради Него и ако пропуснат целта си и бъдат насочени към нещо по-низше, стават порочни; а когато попаднат право в целта, в Бог, дори най-низшите сред тях биват преобразени. Всички енергии на човешкото тяло и ум, по какъвто и начин да се проявяват, имат Бог за своя единствена цел, за своя Екаяна. Всички любови и всички страсти на човешкото сърце трябва да бъдат насочени към Бог. Той е нашият Любим. Кого другиго може да обича това сърце? Той е най-красивият, най-възвишеният, Той е самата красота, самата възвишеност. Кой в тази вселена е по-красив от Него? Кой в тази вселена е по-достоен да ни бъде съпруг, отколкото Той? Затова, нека Той бъде нашият Съпруг, нека Той бъде нашият Любим.
Често става така, че тези божествени влюбени които пеят за божествената любов, възприемат езика на човешката любов във всички негови аспекти, за да могат да я опишат. Глупците не разбират това; и никога няма да го разберат, защото гледат на него само с физическите очи. Те не разбират лудостта и болезнените спазми на духовната любов. И как биха могли? ‘Само една целувка от Твоите устни, О Любими! Онзи който е бил целунат от Теб – неговата жажда за Теб нараства вечно, всички негови мъки изчезват и той забравя всичко освен единствено Теб.’ Стремете се към тази целувка на Любимия, това докосване на Неговите устни, което подлудява бхактата и превръща човека в бог. За онзи който е бил благословен с такава целувка, цялата природа се променя, всички светове изчезват, слънцата и луните угасват и самата вселена се разтваря в този безкраен океан на любовта. Това е съвършенството в лудостта на любовта.
Но истински влюбеният в Духа не спира дори тук; дори любовта между съпругата и съпруга не е достатъчно безумна за него. Бхактите възприемат също така идеята за извънбрачната любов, защото тя е толкова силна! Но те изобщо нямат в предвид нейната непристойност. Природата на тази любов е такава, че колкото повече препятствия се изправят пред нейната свободна игра, толкова по-страстна става тя. Любовта между съпруг и съпруга е гладка и за нея няма пречки. Затова бхактите възприемат отношението на влюбеното момиче, чиито майка, баща или съпруг се противопоставят на тази любов; и колкото повече някой пречи на нейната любов, толкова по-силна става тя. Човешкият език не е способен да опише колко лудо е бил обичан Кришна в горите на Вринда, как при звука на неговия глас вечно-блажените Гопи са се втурвали, за да го видят забравяйки всичко, забравяйки този свят и всичко което ги свързва с него – неговите задължения, радости и мъки. О човече, ти който говориш за божествена любов и в същото време си способен да се грижиш за всички суети на този свят – искрен ли си? ‘Там където е Рама (Бог), там няма място за нито едно желание; където има желание – няма място за Рама; тези две неща никога не съществуват заедно – както светлината и тъмнината, те никога не се срещат едно с друго.’”
* Най-известният пример за Мадхура – отношението към Бог като към съпруг или Любим – е отношението между Радха (най-главната от Гопите) и Кришна. Това е най-извисената духовна екстатична любов, абсолютно свободна от всяка следа на плътското желание и физическо привличане, която се нарича Махабхвава. Махабхава се характеризира с определени физически признаци и деветнадесет точно описани в свещените книги на Бхакти духовни емоции. Шри Рамакришна казва за Махабхава: “В писанията на Бхакти се говори, че групата от деветнадесет вида емоции, проявяващи се заедно в едно ‘вместилище’ (в един човек), се нарича Махабхава. Необходимо е човек да практикува цял живот някоя от тези емоции, за да достигне съвършенство дори само в една от тях. Тези деветнадесет състояния бяха проявени напълно тук (сочейки собственото си тяло), в едно вместилище”. Деветнадесетте духовни състояния на Махабхава са били проявени изцяло само в Шри Радха, Шри Чаитаня и Шри Рамакришна.
За да бъде практикувано което и да е от тях, както и изобщо отношението на Мадхура, умът на ученика трябва да бъде напълно чист и абсолютно свободен от похотта – в действията, думите и ума си. Без това първоначално и най-задължително условие, той не може да направи никакъв напредък – дори напротив, такава практика крие опасности за него.
Пара-Бхакти или върховната отдаденост на Бог,
Х-та глава, Заключение
Когато бъде достигнат този най-висш идеал на любовта, философията бива отхвърлена; кой тогава ще го е грижа за нея? Свободата, Спасението, Нирвана – всички те биват изхвърлени; кой го е грижа дали ще бъде свободен, щом плува в блаженството от божествената любов? ‘Господи, не искам богатство, нито приятели, нито красота, нито ученост, нито дори свобода; нека се раждам отново и отново, но нека Ти винаги бъдеш моята Любов. Бъди навеки моята Любов.’ ‘Кой го е грижа да стане захар?’ казва бхактата, ‘Аз искам да вкусвам от захарта.’ Кой тогава би желал да стане свободен и да бъде едно с Бог? ‘Може и да знам, че аз съм Той; и все пак аз ще се отделя от Него и ще стана различен, за да мога да Му се наслаждавам.’ Това казва бхактата. Любовта заради самата любов е най-висшата радост. Кой не е готов да бъде омотаван и връзван хиляди пъти, за да се наслаждава на Любимия? Нито един бхакта не го е грижа за нищо друго, освен за любовта, освен за това да обича и да бъде обичан. Неговата неземна любов е като приливната вълна, която се впуска срещу течението на реката – такъв влюбен се движи срещу течението на реката. Светът го нарича луд; аз познавам един, когото светът наричаше така и ето какъв беше неговият отговор: ‘Приятели мои, целият свят е една лудница. Някои са луди за светска любов, други за име, трети за слава, някои за пари, а други за спасението и за това да отидат в рая. В тази голяма лудница аз също съм луд, луд съм по Бог. Ако вие сте луди по парите, аз съм луд по Бог. Вие сте луди както и аз. Мисля, че в крайна сметка моята лудост е най-добрата.’ Любовта на истинския бхакта е онази изгаряща лудост, пред която всичко останало изчезва напълно. За него цялата вселена е пълна с любов и единствено с любов; ето как светът изглежда на обичащия Бог. Когато човек я развие в себе си, той става вечно щастлив и благословен навеки.