Свами Вивекананда
Сан Франциско, 1900г.
Джнана Йога, V глава, “Майа и свободата”
“Сетивата измъкват човешката душа навън. Човекът търси удоволствие и щастие там, където то никога не може да бъде открито. В продължение на безбройни векове ние всички сме били учени, че това е напразно и безсмислено, че няма щастие тук. Но не можем да научим това; За нас е невъзможно да го направим, освен чрез своя собствен опит. Опитваме нещо – и идва удар. Научаваме ли се тогава? Не. Дори и тогава. Както мушиците, които се спускат към пламъка, така и ние се втурваме към сетивните удоволствия, надявайки се да намерим удовлетворение в тях. Връщаме се отново и отново към тези радости със свежи сили; и така си продължаваме, докато не умрем – осакатени и измамени. Това е Майа.
Същото е и с нашия интелект. В своето желание да разрешим загадките на вселената, ние не можем да спрем да се питаме; чувстваме, че трябва да узнаем всичко и не можем да повярваме, че не съществува познание, което да бъде достигнато. Само няколко крачки – и пред нас се появява стената на безначалното и безкрайно време, която не можем да преодолеем. Само няколко стъпки – и пред нас изниква преградата на безграничното пространство, през която не можем да преминем; откриваме, че всичко е безвъзвратно затворено между стените на причина и следствие. Не можем да излезем отвъд тях. И все пак се борим и трябва да се борим, за да го направим. Това е Майа.
С всеки един дъх, и с всеки удар на сърцето си, с всяко едно от своите движения си мислим, че сме свободни и в същия момент ни се показва, че не сме. Оковани роби – ние сме роби на природата – с тялото, ума и всичките си мисли, с всичките си чувства. И това е Майа.
Няма ли надежда тогава? Вярно е, че всички сме роби на Майа, родени сме в Майа и живеем в Майа. Няма ли тогава някакъв изход, някаква надежда? Че всички сме нещастни, че този свят в действителност е затвор, че чезнещата ни красота е само една затворническа килия и дори нашите интелекти и умове са затвори – е било известно от векове. Никога не е имало човек, никога не е имало нито една човешка душа, която да не е чувствала това по едно или друго време, каквото и да говорят хората. А старите хора го усещат най-дълбоко, защото в тях е събран опитът на цял един живот, защото те не могат да бъдат измамени лесно от лъжите на природата. Няма ли изход? Ние откриваме, че въпреки всичко това, при целия този ужасен факт, който стои пред нас, насред мъката и страданието, дори в този живот, където животът и смъртта са синоними, дори тук – все още има един малък глас, който звънти през вековете, във всички нации и във всяко сърце: “Тази Моя Майа е божествена, тя е създадена от качествата и е много трудно да бъде прекосена. И все пак онези, които дойдат при Мен, преминават през реката на живота.” “Елате при Мен всички вие, които се мъчите и носите тежък товар и Аз ще ви дам покой.” Този е гласът, който ни води напред. Човекът го е чул и го чува през вековете. Този глас идва при хората, когато всичко изглежда загубено и надеждата е отлетяла, когато упованието на човек в собствените му сили е било смазано и изглежда, че всичко изтича през пръстите, а животът му е една безнадеждна руина. Този глас се нарича религия”.
Джнана Йога, VІІ глава, “Бог във всичко”
“Кой се наслаждава на една картина повече, продавачът или случайният наблюдател? Продавачът е зает със своите сметки, изчислявайки колко ще му платят и каква ще бъде печалбата, която ще реализира. Неговият ум е пълен само с това. Той гледа чукчето и слуша наддаванията. Цялото му внимание е съсредоточено в нарастването на цената. Но на картината се радва онзи, който е отишъл там без никакво намерение да купува или продава. Той я гледа и ѝ се наслаждава. По същия начин и цялата тази вселена е една картина и когато всички желания изчезнат, хората ще се радват на света, а цялото това купуване и продаване, всички тези глупави идеи за притежание – ще са си отишли. Когато лихварят и купувачът си заминат, когато продавачът си отиде, светът се превръща в картина, в прекрасна картина. Никога не съм чел някоя по-красива идея за Бог от следната: ‘Той е Великият Поет, Древният Поет; цялата вселена е неговата поема, лееща се в стихове след стихове, идваща в рими след рими, написани в безкрайно блаженство.’”
Джнана Йога, Х глава, “Свободата на душата”
“Следователно всяка система, която прави ума слаб, която прави човек суеверен, меланхоличен и го кара да желае всякакъв вид ненормални и невъзможни неща, всякакви загадки и суеверия, аз не харесвам, защото нейният резултат е опасен. Такива системи никога не водят до нищо добро; те пораждат болестно състояние на ума, правят го слаб, толкова слаб, че с течение на времето става невъзможно за него да получи истината и да живее според нея. Затова силата е единственото необходимо нещо. Силата е лекарството за болестта на света. Силата е лекарството, което бедните трябва да приемат, когато са тормозени от богатите. Силата е лекарството, което невежите трябва да вземат, когато са потискани от учените; тя е лекът за грешниците, когато са тормозени от други грешници; а нищо друго не дава такава сила както идеята за монизма. Нищо друго не може да ни направи толкова морални, колкото тази идея за монизма. Нищо друго не може да ни накара да работим толкова добре, с всичките си сили и способности, както когато цялата отговорност е хвърлена върху нас. Предизвиквам всеки един от вас. Как ще се държите, ако сложа в ръцете ви едно малко бебе? Целият ви живот ще се промени моментално; независимо какви сте били до този момент, ще трябва да станете самоотвержени за известно време. Ще се откажете от всичките си престъпни идеи в същия миг, в който отговорността легне върху вас – целият ви характер ще се промени. И така, ако цялата отговорност бъде хвърлена върху раменете ни, ние ще започнем да даваме всичко от себе си; когато нямаме нищо и никого, към когото да вървим пипнешком в тъмнината, когато нямаме дявол, който да обвиняваме, нито Личностен Бог, който да носи нашите товари, когато единствено ние сме отговорни за всичко, тогава бихме се издигнали най-високо и бихме дали всичко от себе си. Аз сам съм отговорен за своята участ, аз съм този, който носи доброто за себе си и този, който довежда злото. Аз съм Чистият и Блаженият. Трябва да отхвърлим всички мисли, които внушават обратното. “Нямам нито смърт, нито страх, нямам ни каста, ни кредо, нямам баща, нито майка, нямам брат, ни приятел или враг, защото аз съм Битие-Съзнание-Блаженство Абсолютът; Аз съм Блаженият, аз съм Блаженият. Аз не съм обвързан нито от добродетел, нито от порок, от щастие или нещастие. Поклоненията, книгите и ритуалите никога не могат да ме обвържат. Не изпитвам ни глад, нито жажда; това тяло не е мое, нито съм обект на суеверията и разрухата, които се случват с него – аз съм Битието, Съзнанието и Абсолютното Блаженство; Аз съм Блаженият, аз съм Блаженият.
Това, казва Веданта, е единствената молитва, която трябва да имаме. Това е единственият начин да постигнем целта – да казваме на себе си и на всички останали, че сме божествени. И ако продължаваме да повтаряме това, силата идва. Онзи който първоначално залита, ще става все по-силен и по-силен, а гласът в нас ще става все по-мощен, докато тази истина не завладее сърцата ни и не потече във вените ни, докато не проникне в телата ни. Заблудата ще изчезва, а светлината ще става все по-сияйна и по-сияйна, товар след товар от невежество ще изчезва и ще дойде време, когато всичко останало ще си е заминало и само Слънцето ще е останало да свети”.
Джнана Йога, ХVІ глава, “Истинският и привидният човек ”
“Следващият въпрос е да узнаем какво идва след реализацията. Да предположим, че сме реализирали това единство на вселената, че ние сме Безкрайното Същество и сме осъзнали, че този Аз е единственото Битие и то е същият Аз, който се проявява във всички феноменални форми – какво ще стане с нас след това? Ще станем ли неактивни, ще седнем ли в един ъгъл и ще седим ли там, докато умрем? ‘Какво добро би сторило всичко това на света?’ Този стар въпрос! Но на първо място, защо то трябва да носи добро на света? Има ли някаква причина, поради която трябва да бъде така? Има ли право човек да задава въпроса: ‘Какво добро би донесла духовната реализация на света?’ Какъв е смисълът на този въпрос? Едно бебе обича бонбони. Да предположим, че вие провеждате изследвания във връзка с някаква тема от областта на електричеството и бебето ви попита: ‘Ще ми донесе ли това бонбони?’ ‘Не,’ отговаряте вие. ‘Тогава какво хубаво има в него?’ Това имат в предвид хората под правене на добро на света. И все пак религиозната реализация носи цялото добро на света. Хората се страхуват, че ако я достигнат, ако осъзнаят, че съществува само едно нещо, изворите на любов ще бъдат пресушени, всичко в живота ще си замине, всичко което те обичат ще си отиде от тях – в този и в бъдещия живот. Те и за миг не се замислят, че онези които са отделяли най-малко внимание на своята собствена личност, са били най-великите работници на света. Човек изпитва любов единствено тогава, когато открие, че обектът на тази любов не е някакво низше, малко, смъртно същество. Човек изпитва любов единствено тогава, когато осъзнае, че обектът на неговата любов не е просто буца пръст, а е същинският, Самият Бог. Съпругата ще обича съпруга си повече, ако мисли, че той е Самият Бог. Съпругът ще обича съпругата повече, когато знае, че тя е Самият Бог. Онази майка която мисли, че децата ѝ са Самият Господ, ще ги обича повече. Онзи човек който знае, че врагът му е Самият Господ, също ще го обича. Този който знае, че святият човек е Самият Бог, ще го обича, но той също ще обича и най-несвятия измежду хората, защото ще знае, че неговата основа е пак Той, Господ. Човекът който може да премести цели светове е онзи, за когото малкият аз е мъртъв и на негово място стои Бог. Цялата вселена ще бъде преобразена за него. Това което е болезнено и нещастно, ще изчезне напълно; всички борби ще си заминат и ще изчезнат. Вместо да бъде затвор, където ние всеки ден се борим и съревноваваме за един залък хляб, за него тази вселена ще стане игрална площадка. Тя ще стане наистина красива! Само такъв човек има право да се изправи и да каже: ‘Колко е красив този свят!’ Само той има право да казва, че светът е изцяло добър. Голямото добро произтичащо от такава реализация се състои в това, че ако вместо да бъде свят на спорове и конфликти, човечеството реализира дори само една малка частица от тази велика истина, перспективите пред него изцяло ще се променят и на мястото на борбите и раздорите ще зацарува мир. Тогава тази непочтена и брутална надпревара, която ни тласка да заставаме пред всеки друг, би изчезнала от света. С нея ще изчезне и цялата борба, с нея ще изчезне и цялата омраза, всяка завист и всяко зло ще си заминат завинаги. Тогава на земята ще живеят Богове. Същата тази земя ще стане рай, а какво зло може да съществува там, където богове играят с богове, където богове работят с богове и богове обичат богове? Това е великата полза от божествената реализация. Всичко което виждате днес в обществото, тогава ще се промени и преобрази. Повече няма да мислите, че човекът е лош; и това е първата ценна придобивка. Повече няма да можете да застанете пред някоя нещастна жена или мъж, който е направил грешка и да хвърлите презрителен поглед към него. Повече няма да сте способни, дами, да гледате отвисоко и с презрение към някоя бедна жена, която броди по улиците нощем, защото ще виждате дори в нея Самия Господ. Повече няма да мислите със завист и да търсите наказания. Всички те ще изчезнат; и любовта, великият идеал на любовта, ще бъде толкова могъщ, че повече няма да бъдат необходими камшик и въже, за да бъде водено човечеството по правилния път.
Ако една милионна част от мъжете и жените, които живеят на този свят, просто седнат за няколко минути и кажат: ‘Всички вие сте Господ, О мъже и жени, вие животни и вие живи същества, всички вие сте проявления на единното живо Божество!’, целият свят би се променил само за половин час. Вместо да хвърлят страшни бомби на омраза във всички посоки, вместо да изливат потоци на завист и лоши мисли, във всяка страна хората ще започнат да мислят, че всичко което съществува, е Той. Той е всичко, което виждате и чувствате. Как можете да виждате злото, ако във вас няма зло? Как може да виждате крадеца, ако той не е там и не седи в самото ви сърце? Как можете да виждате убиеца, ако самият вие не сте убиец? Бъдете добри и злото ще изчезне за вас. Така цялата вселена ще се преобрази. Това е най-голямата придобивка за обществото. Това е най-ценната придобивка за човека. Тези идеи са били създадени и развити сред хората от древността в Индия. Поради различни причини, като недостъпност на учителите и чуждестранни завоевания, на тях не им е било позволено да се разпространят. И все пак те са величествени истини; и навсякъде където са действали, човек е ставал божествен. Моят собствен живот беше изцяло променен от докосването на един от тези божествени хора. Идва времето, когато тези идеи ще се разпръснат по целия свят. Вместо да живеят в манастири, вместо да бъдат затворени сред книгите по философия, които са изучавани само от учените, вместо да са недостъпно притежание на секти и неколцина учени, те ще бъдат разпръснати и посети из целия свят, за да станат общо достояние както на светеца, така и на грешника, на мъжете, жените и децата, на учените и невежите. Тогава те ще проникнат и ще наситят атмосферата на света и самият въздух, който дишаме, ще казва с всяка една от пулсациите си: “Ти си Това”. И цялата вселена с нейните безчетни слънца и луни, чрез всичко онова което говори, в един глас ще казва: “Ти си Това”.