(Откъси II)
Йога на мантрата
Какво представлява мантрата?
Мантрата е звуков феномен, който винаги спасява този, който е вещ в използването на мантрите; чрез йогийска практика той е достигнал до пълно разбиране за нейното предназначение и е убеден в следното: „Мантрата ще ме спаси“.
Едно от Писанията определя мантрата така: „Мантрата е звуково проявление на Божествената личност или Същност; тя има за източник тази Божествена личност и е идентична с чистото Съзнание“.
Според доктрината за мантра йога, цялата сътворена вселена е съставена единствено от различни видове вибрации и енергии или с други думи — от Съзнание. Научните открития — и особено тези на физиката и химията — доказват, че цялата физическа вселена, съставена от маса твърди и солидни атоми, в действителност представлява енергия в различни състояния на вибриране.
Древните мъдреци на Индия са открили, че неосезаемите обекти на вселената, като например нашите мисли и емоции, също имат материална основа. Фините светове, за които религиозните писания споменават, също се основават на вибрации и енергии от различни видове. Мъдреците са открили освен това, че всички вибрации са свързани една с друга и могат да бъдат проследени от едно ниво на финост до друго, докато не се достигне до първичната, фундаментална, всеобхватна Вибрация. Тази първична Вибрация е причината за проявлението на вселената. За да познаем същността на тази фундаментална Вибрация, която включва всички вибрации на проявената вселена, ние трябва да излезем отвъд сътворения свят.
Проявената вселена е пълна с неизброимо разнообразие от форми, които ние разпознаваме чрез нашите сетивни органи, физически или свръхфизически. Тези сътворени форми могат да бъдат променени чрез промяна на вибрацията — включително и формите на природата като например дърветата, растенията, животните, хората и дори Слънчевата система! Много експерименти, проведени в Индия и Европа, са доказали, че вибрациите, произведени от музикални инструменти, имат способността да създават форми, да довеждат до атмосферни промени и т.н. Добре познат факт е, че различните раги[1] и рагини в индийската музика се базират на наблюдението на тези феномени. Науката на мантрата е потвърдила, че зад всяка жива форма съществува определена вибрация. И това състояние на вибриране държи заедно нейните отделни компоненти като едно органично цяло; когато тази вибрация спре, формата се разпада. Първичната вибрация е ОМ; тя вибрира на различни равнища — физическото и свръхфизическото; вторият вид вибрация не може да бъде уловена и разбрана от обичайното сетивно съзнание, базиращо се на мозъчната дейност.
Мантра йога е науката за вибрацията, която не само съществува в основата на всяка форма, но също така е причина за проявленията на Съзнанието[2].
Съзнанието, обитаващо човека, познава външния свят чрез сетивните органи. Светлинните вибрации пораждат визуалните усещания, звуковите вибрации — усещането за звук и така нататък. Ако тези вибрации бъдат спрени напълно, проявлението на съзнанието на физическото равнище ще отстъпи на следващото по-фино ниво, както в състоянието на съня — ето една от причините, поради които практикуващият понякога заспива, докато повтаря своята мантра! Важно е обаче да знаем, че вибрациите, формите и съзнанието са свързани помежду си и си влияят взаимно. От друга страна, цялата проявена вселена е по същността си резултат от една всеобхватна и всепроникваща Вибрация, наречена Нада или ОМ.
Ако е вярно, че вибрацията е свързана и с двете — форма и съзнание — то тогава трябва да е възможно тя да поражда промени и в нашето съзнание. Затова повтарянето на различни мантри създава вибрации на различни нива в нас и повлиява различните ни „тела“[3], давайки възможност на практикуващия да достигне по-дълбоки слоеве на съзнанието, т.е. до по-висшето съзнание.
Нека се опитаме да разберем какво представлява мантрата.
Според Веданта звукът, наречен шабда, е определено проявление на съзнанието, най-грубата форма на което е речта. Смисълът или значението е онова, което дава сила на думите. От друга страна, ние не можем да мислим без думи. Зад всяка дума има определено значение. Какво е то? Това е форма на енергията на съзнанието, която разкрива някакво познание и свързва субекта с обекта. Древните индийски граматици нарекли това сфота[4] или „експлозия“. И така зад всяка дума съществува определено значение, зад него има експлозия от енергия, а зад нея има съзнание. Това било едно от големите открития, направени в Индия. Панини, един от великите граматици на Индия, формулирал тези принципи около 500-та година пр.н.е.
Това довело до друго откритие. Ако всеки човек придаваше свой собствен смисъл на думите, които използва, то тогава за нас би било невъзможно да общуваме помежду си. Това означава, че всички думи и в действителност всички езици се базират на всеобщо, универсално значение и показва, че съществува една универсална, експлозивна сила, свързана с Брахман или космическото Съзнание. Това универсално значение — носещо сила — е познато като звуковия Брахман, Нада-Брахман или „индуския Логос“, както свами Вивекананда го нарича. Хората по целия свят могат да комуникират помежду си и да се разбират — понякога и без думи — поради съществуването на тази обща основа.
По какъв начин ние познаваме един обект? Според теориите на Веданта за възприятието, умът излиза навън през сетивата, образно казано като през тръба, и приема формата на обекта, докато светлината на Атман вътре в „тръбата“ просветлява и разкрива формата на този обект. Но според древните граматици звуковият Брахман (Нада-Брахман) е този, който разкрива образите в ума и обектите от външния свят и също така предава придобитото познание на другите чрез речта. Под термина „експлозия“ се има предвид това разкриващо отваряне или проявяващата сила на думите.
Външното отваряне или разкриващо движение на Звуковия Брахман се осъществява на четири етапа[5]. На първия етап познанието остава под формата на неразграничено съзнание. На следващия то се разделя на думата (вак) и нейното значение, но те все още остават слети в едно цяло, като двете половини на едно семе. Това е нивото на интуицията и чистия интелект. На третото ниво познанието се разделя на звуковия символ (думата) и нейния смисъл като мехурче, съдържащо частица въздух. Това е нивото на обичайнoто мислене, т.е. на ума, манас. И накрая, когато говорим, мехурчето се пръсва и значението, което се съдържа в звуковия символ, се предава на слушателя. Медитацията представлява обръщането на посоката на това движение, което иначе е насочено навън. Външното обожание и ритуалите, както и пеенето на мантри на глас представляват този четвърти етап. От него преминаваме към етапа, на който повтаряме мантрата умствено и мислим за нейното значение, или с други думи, визуализираме съответната форма на Бог. Когато медитацията се задълбочи, мантрата и образът (формата) се приближават все повече и повече, докато накрая не се слеят в едно и тогава достигаме до състоянието на духовно пробуждане. Оттам нататък ние биваме повеждани от потока на звука.
Въпреки че Звуковият Брахман е безкраен и всепроникващ, той има две точки или два центъра във всеки индивид: по-висшата точка е аджна чакра, духовният център в човешкото тяло, разположен между веждите, а по-нисшата е анахата чакра, духовният център, разположен в областта на сърцето. В науката за мантрата точката представлява индивидуалния аз. Потокът на силата на съзнанието между тези две точки, се нарича звук. В по-нисшата точка този звук се разделя на думата и нейното значение. Както казахме преди малко, това представлява състояние на духовно пробуждане. Това разделяне на звука, което продължава непрестанно в по-ниската точка, поражда вечния, несътворен или „беззвучен“ звук, наречен анахта дхвани, който бива „чуван“ от йогините в центъра на сърцето. Той е възприеман само от онези йогини, чиито умове са чувствителни на звуковите вибрации. В техния случай духовното пробуждане означава пробуждането на точката на сърцето, което се характеризира със съзнанието за „беззвучния“ звук. Как се осъществява това пробуждане? В тези духовно търсещи, чиито умове са по-чувствителни към звука и са по-силно ориентирани към словото, пробуждането бива породено от силата на думата. Обикновените думи притежават ограничена сила и обозначават физически обекти и умствени идеи. Но съществуват специални думи, думи-формули, наречени мантри, които обозначават свръхсетивни обекти и притежават силата да разкриват духовните истини. Обикновените думи имат само една сила, силата да предават своето съответно значение. Ако видите крава, вие казвате „Виждам крава“ и това изречение предава вашето познание на слушащия. Повтарянето на изречението „Виждам крава“ обаче няма да прибави нищо към вашето познание или към това на другите. И не би имало разлика дали изразявате познанието си на латински или на иврит. Мантрите също притежават тази сила да предават своето значение. Например смисълът на мантрата Нама Шивая е „Приветствие на Шива“ и той може да бъде предаден на всеки език. Ако този смисъл е известен, защо тогава хората трябва да повтарят една мантра многократно? Фактът, че това се прави, показва, че мантрата има по-висше предназначение и цел.
Тази цел е пробуждането на Аза, както и постигането на директно свръхсетивно възприятие на действителна форма на Бог, съответстваща на определената мантра. Всяка истинска мантра притежава потенциалната сила да породи тези по-висши изживявания. Тази вродена мистична сила на мантрата е нейната истинска сила.
Единствено оригиналните корени и синтактичната структура на санскритския могат да служат за превозно средство на тази сила, която се изгубва при превода на други езици[6].
От друга страна, тази сила остава в латентно състояние, когато една мантра е повтаряна без концентрация, чистота и любов. За бъде събудена силата, предаваща значението на дадена мантра, вачака шакти, е необходима друга сила: силата на духовната практика. Чрез пречистване, концентрация и отдаденост двата странични канала на психичната енергия, познати като ида и пингала, могат да бъдат накарани да работят хармонично и ритмично. Когато повторението на мантрата бъде приведено в съзвучие с този вътрешен ритъм, мантрата постепенно става „будна“. Веднъж щом мантрата бъде пробудена, тя води бързо и до пробуждането на Аза.
Както казахме по-рано, след пробуждането на Аза търсещият попада в потока на звука (нада). Как той трябва да продължи по-нататък? Някои практикуващи продължават „по следите“ на звука ОМ и започват да се приближават до безформения аспект на абсолютната Реалност. Повечето от тях обаче се стремят да достигнат до директно възприятие на избраната от тях форма на Бог. Пробуждането на Аза е само първата функция на една мантра. Втората и по-важна е тя да отведе душата до Бог.
Силата на мантрата да разкрива съответния аспект на Бог е концентрирана в определени мистични срички, биджа мантрите. Всяко живо тяло — животинско, човешко или Божествено — е създадено според определен фундаментален модел или план, който представлява еволюцията на даден изначален код или формула. Човешкото тяло не е нищо друго освен развитата и уголемена версия на генетичния код, който учените са открили в хромозомите. По същия начин човешкият ум също притежава своя изначален код, който лежи в точката, наречена бинду. Духовното тяло на едно Божество, състоящо се от силно рафинирани и пречистени (саттвични) елементи, също има своя изначален код; това е семето или биджа мантрата. Семето представлява уникалните характеристики и сили на дадена форма на Бог. Това не е просто символ, а живо семе, което, когато се пробуди, проявява духовната форма на Божеството.
Семето проявява силата си само след като бинду (т.е. азът) се пробуди. След като индивидуалният аз се пробуди, душата навлиза в потока на звука, но не продължава към безформената Реалност; семето „отклонява“ нейния ход по посока на съответния аспект на Бог. Семето е свързващото звено между безличностния Брахман и личностния Бог.
Една мантра обикновено се състои от четири думи: 1) ОМ, чието значение е Безличностното; 2) Семенна сричка (биджа), която свързва безличностната Реалност и личностния Бог; 3) Името на даден аспект на личностния Бог[7]; 4) Дума, обозначаваща приветствие или изоставяне на Бог, напр. намаха, сваха и т.н.
Нека сега обсъдим духовната практика (садхана) на мантрата.
Чрез размишлението върху нейния смисъл човек бива спасен[8]; мантрата е онова, което му помага да прекоси океана на преражданията и смъртта. Всички негови неизброими впечатления (самскари)[9] биват разрушени чрез повтарянето на мантрата.
Джапа означава повтарянето на избрана мантра. Тази мантра може да бъде изричана на глас[10], полугласно или повтаряна умствено. Мълчаливата джапа е по-ефективна за ума, мислите и съзнанието.
Умствената джапа има много нива. На първото умът постепенно става по-съзнателен за вибрацията. На второто бива събудено значението на мантрата. На третото цялата идея, лежаща в основата на мантрата, бива разкрита. Постепенно човек постига сили, които водят към висши духовни изживявания.
Нека сега се опитаме да разберем трансценденталния процес.
Патанджали казва:
Татра шабдартха-джнана-викалпаих самкирна савитарка. Савитарка самадхи е това състояние, в което познанието се базира само на думите; в него истинското Познание и обикновеното познание, основаващо се на сетивното възприятие и мислене, присъстват в смесено състояние и умът се колебае между тях.
Смритти-парисуддау сварупашуняевартха-матранибхаса нирвитарка: С пречистването на паметта, когато умът изгуби своята същностна природа (субективността) и единствено истинското Познание засияе в него, бива постигнато състоянието на нирвикалпа самадхи.
Да вземем за пример мантрата ОМ нама Шивая, „ОМ, приветствам Шива“. Човек може да я повтаря, без да обръща внимание на смисъла ѝ; може да се опитва да помни значението на всяка отделна дума; или да се опита напълно да се изостави на волята на Бог. Така той изцяло отваря себе си за абсолютната Реалност. Тогава духовно търсещият става „пробуден“. По-нисшият ум бива напълно унищожен в него и на мястото му остава да сияе единствено съзнанието за Бог.
За да реализираме Параматман (Върховния Аз), ние трябва, така да се каже, да поляризираме своите индивидуални сили. Когато повтаряме мантрата си, трябва да осъзнаваме, че нейната сила влияе на всички нива на нашето същество. Нашите емоции, мисли, стремежи и духовна воля — всичко трябва да функционира в една посока. Реакцията следва действието и е равна на него; духовно търсещият трябва да започне да действа на всяко ниво, за да получи съответната реакция от Божественото чрез мантрата. Когато той насочи своите емоции към избрания от него аспект на Бог, в сърцето му започва да блика любов към Бог. Когато тази любов стане силна, се ражда разграничението и проницателността. Резултатът от това е горещата любов и отдаденост на Бог, както са определени от Нарада — голям учител по пътя на отдадеността на Бог — като према, Върховната Любов към Бог.
Как да провеждаме своята индивидуална практика?
1) Нека насочим повторението на мантрата към петте си сетива — очите, ушите, ноздрите, езика и кожата — с цел пречистването на сетивните възприятия. Така умът се успокоява. Това води до развиването на чиста любов и отдаденост на Бог.
2) Джапа може да бъде изпълнявана във всички условия и по време на всякакви действия — работейки в офиса, в кухнята, в завода — както и навсякъде другаде. Така практикуващият постепенно започва да чувства духовните вибрации.
3) Можем да приложим мантрата и към мисловните вълни. Лошите мисли и емоции също могат да бъдат контролирани чрез повтарянето на мантрата. Всяка глътка въздух, вдишана с повтарянето на мантрата, става мощна вътрешна сила.
4) По този начин ние трябва „да напоим“ своето тяло, сетива, прана и ум със Свръхсъзнанието или Съзнанието за Бог. Безкрайното небе също трябва да бъде изпълнено с тази вибрация, т.е. Свръхсъзнанието. Луната, слънцето, звездите и всички планети могат да бъдат „наситени“ с космическото Съзнание. Природата с нейните дървета и растения, цветя и плодове, реки и гори, хълмове и пустини, с нейните същества — съзнателни и несъзнателни, с нейните океани — също може да бъде изпълнена с мантра-Съзнанието[11].
Ако сте обожател на личностния Бог, мантрата трябва да ви накара да чувствате присъствието на Бог във вас и навсякъде другаде, както и във всяко едно действие. Когато практиката стане интензивна, т.е. „зряла“, избраната форма на Бог и мантрата се сливат в едно. Това е моментът, в който Божественото Съзнание, съдържащо се в мантрата, се пробужда. Тогава сърцето се изпълва с радост и мир. Мантрата, съответстваща на определен аспект на Бог, бива разкрита за съзнанието на духовно търсещия чрез силата на практиката. Затова трябва да знаем, че мантрата не е просто индивидуална мисъл, а определено звуково тяло или изражение на Съзнанието. Тя е освен това огромно количество от сияйна Енергия.
Обединявайки силата на мантрата (мантра шакти) и силата на практиката човек постига освобождение. Как? В началото на практиката биват пробудени само качествата на Божествената форма. Когато те станат по-ясно изявени, Божествената форма се слива с тях. Бавно, Звуковият Брахман, който се излъчва от центъра на вселената и от сърцето на поклонника, се превръща в сияйната светлина на Съзнанието. Тази светлина прониква в нашия ум, прана и цялата ни личност. Поклонникът не само излъчва тази светлина, но също така се изпълва с мир и радост, Красота, чиста Любов и чист Разум (дхи).
Така мантрата се трансформира в съзнание. Това съзнание е отвъд времето, пространството и всяко друго понятие; то се разтваря в чистото Съзнание.
[1] Рага — музикална тема, илюстрираща и изследваща определено чувство.
[2] Според Веданта всяка форма или феномен — физически, психически или духовен — е проявление на абсолютното Съзнание (Брахман).
[3] В психологията и космологията, възприети от ортодоксалните философски школи на Индия, човешката душа, Атман, е „обвита“ или асоциирана с пет обвивки, които се проникват взаимно. Те са наречени кoша (букв. обвивка, калъф) и са: аннамаякоша, тялото или обвивката, съставена чрез храната (анна), пранамаякоша, физиологическата обвивка на жизнената енергия, маномаякоша, обвивката от психическата енергия, съставена от мислите и чувствата, виджнанамаякоша, интелектуалната обвивка на познанието и интуицията, анандамаякоша, духовната обвивка на блаженството. Първата обвивка образува стула шарира или физическото тяло, втората, третата и четвъртата са включени в сукшма шарира, финото тяло, а последната образува карана шарира, каузалното тяло.
[4] Вселената, възприета от петте сетива, представлява формата, зад която се намира безкрайната неизразима сфота, Словото, Логосът. Тази вечна сфота, същностният материал на всички идеи и имена, е силата или енергията, чрез която Брахман създава вселената. Всъщност чрез своята собствена мая (космическата Илюзия) Брахман се обуславя първоначално като сфота, а след това се разгръща като конкретната вселена, възприемана от сетивата. Символът на сфота е ОМ. Тъй като думата е неотделима от идеята, ОМ и вечната сфота са неотделими. Затова вечният ОМ е майката, източникът на всички имена и форми, както и най-святата от всички свети думи. Сфота е строителният материал, основата на всички звуци и думи, които са неразделни от имената или идеите. Ако всички особености, които отличават една дума от друга бъдат премахнати, това, което ще остане, е сфота или ОМ. ОМ е наричан Нада-Брахман или Звуковия Брахман.
[5] Според общоприетата философия и психология в индуизма, всеки един обект във вселената притежава име и форма; те са неотделими и представляват двата аспекта на една и съща Реалност. Това важи за всяко ниво на съществуване — материално, умствено, интелектуално, духовно; с други думи, всяка форма, независимо дали материална, умствена и т.н., има име, което ѝ съответства. Според психологията на индуизма мисленето е невъзможно без използването на имена, т.е., думи. Това се отнася за всяко равнище на умствена дейност — логическото, интелектуалното мислене става винаги в понятия; подсъзнателните нива на умствена дейност се осъществяват чрез други видове реч, които имат различни нива на диференцираност и финост. В Тантра и Веданта съществува терминът вак, който може да бъде преведен приблизително като глас или реч. Съществуват четири проявления на вак: пара, пашянти, мадхяма и вайкхари. Първото е недиференцирана реч или словото в неговото най-фино състояние; то се осъществява на нива, скрити за нормалното будно съзнание. Второто, пашянти, също е неуловимо за нормалното съзнание. Мадхяма или третото се осъществява на нивото на интелекта и съзнателния ум и представлява мисленото наименуване на всички обекти. Четвъртото, вайкхари, е членоразделната, устна (а също и писмена) реч. Тези видове реч имат своя индивидуален и космически аспект. От гледна точка на първия, всеки от тях има своя център в човешкото тяло — тяхното положение е свързано със седемте духовни центъра на съзнание в тялото или чакрите; от гледна точка на космическия аспект, речта е използвана от Абсолюта за сътворяването на вселената — най-универсалният пример е ОМ.
[6] Според Мантра Шастра (Писанията за мантрите), мантрите и биджа мантрите, т.е. семенните мантри, са естествени имена на различните обекти и понятия, независимо дали физически, умствени или духовни. Единствено санскритският език в своята първична чистота дава естествените имена на всички обекти; тези имена са били разкрити на мъдреците и йогините в свръхсетивно състояние на съзнанието.
Според Мантра Шастра смисълът на понятието „естествено име“ може да се обясни приблизително по следния начин: въпреки че повечето от обектите са привидно статични, техните частици са в непрестанно движение. Всяко движение е придружено от звук (или вибрации), който в повечето случаи е твърде фин, за да бъде уловен от човешкото ухо. Естественото име е звукът, породен от силите, които създават и обуславят един обект. Казва се например, че звукът, който произвеждат силите, формиращи огъня, е възприеман свръхсетивно като Рам. Естественият звук не зависи от никакви условия, като например времето, пространството и субекта, което означава, че е невъзможно той да бъде чут от физическото ухо точно такъв какъвто е, в своята чиста форма. Той може да бъде „чут“ в свръхсетивното йогийско възприятие и да бъде предаден само по един несъвършен начин чрез относителните (сетивни) звуци.
ОМ е естественият звук, произведен от първичното действие на сътворението на вселената. В най-пълен смисъл първични имена са биджа мантрите като например ОМ, Аим, Хрим, Рам, Ям, Хам и т.н. Всяка от тях има своето съответно значение или обект, напр. Аим е биджа мантрата на Божественото познание, както и на богинята на Познанието Сарасвати, Хрим е биджа мантрата на Божествената сила, която свързва индивидуалната душа с Брахман, както и на един от аспектите на Божествената Майка, Рам е мантрата на огъня, Ям на въздуха, Хам на етера. Може да се каже, че чрез своята Сила на сътворение Абсолютът създава вселената чрез тези (и безкрайно количество други) естествени имена; съответствието на част от тях на физическото ниво са изброените биджа мантри. Останалите мантри са комбинации от повече или по-малко естествени имена и други имена, които в зависимост от тяхното подреждане в една мантра се витализират в различни степени; всяка от тях представлява приблизително естествено име на определен обект (например аспект на Бог) или процес.
Може да бъде наблюдавано, че всички имена са съставени от следните елементи — звуците и техните символи, буквите. Ако искаме едно име да обозначава определен обект, не можем да подредим неговите букви по произволен начин. Определени букви, които са свързани по някакъв начин с обекта, трябва да бъдат избрани и подредени по определен начин. Примери за думи, при които този избор и подреждане отсъстват, са условните имена, напр. телеграфичният код, много от личните имена и алгебричните символи. За да бъде обяснено това, нека предположим, че искаме да получим дадено вещество, да речем един атом водород. Определен брой от движещи се електрони, подредени по определен начин около атомното ядро, трябва да бъде избран. Различният брой и подреждане на електроните ни дават различните видове атоми и съответно вещества. Да предположим отново, че искаме да получим молекула вода. Трябва да вземем два атома водород и един кислород и те да бъдат подредени по такъв начин в своето електрическо и други влияния, така че да се получи молекулата вода. Такъв е случаят и със сложните материални вещества. По отношение на думите, буквите са същото, което са атомите по отношение на материалните вещества. Атомите могат да бъдат съединени в молекули и предмети само в точно определени пропорции и ред, а не по произволен начин; така е и с буквите в естествените имена.
[7] Към който духовно търсещия изпитва афинитет и чувства отдаденост, напр. Рама, Кришна, Шива, Кали и т.н.
[8] Т.е. размишление и повтаряне на личната мантра, която духовно търсещият получава при духовното посвещение от своя гуру; освен това съществуват универсални мантри като Гаятри, мантрата на Безсмъртието и т.н. Човек може да изпита духовна полза, повтаряйки и универсалните мантри, но личната мантра е тази, която притежава потенциала да го доведе до Освобождението.
[9] Тенденциите на ума, наследени от минали животи, които „скриват“ абсолютната Реалност или Бог от човека. Всяко преживяване оставя след себе си определено впечатление (отпечатък в ума), което се нарича самскара и което притежава силата да репродуцира съответната вритти или вълната, която го е причинила. Несъзнателната част от ума на човек представлява хранилище от безбройни самскари. Тези латентни впечатления постоянно се проявяват в нашите желания и емоции, в спомените и идеите ни.
[10] Личната мантра, дадена от гуру, не бива да бъде казвана пред никого; смята се, че така тя губи своята сила.
[11] Според Веданта цялата вселена е проявление на Брахман или абсолютното Съзнание. Тази практика — на изпълването на вселената с вибрациите на Свръхсъзнанието — цели да се достигне до интуитивното познание за този факт, който остава скрит на нивото на сетивното съзнание. Постепенно, с развиването и задълбочаването на духовната интуиция, тази духовна практика прераства в духовна реализация.
