Медитацията и духовният живот според Йога Веданта

В тази глава са представени различни идеи за медитация както върху личностния Бог, така и върху безформената Реалност; всяка от тях може да бъде възприета в зависимост от темперамента и вътрешното чувство на практикуващия.

В един известен пасаж от Чхандогя Упанишад се казва:

В тези стихове можем да почувстваме естествената Хармония, която прониква цялата вселена. Медитацията означава покой. Покоят означава равновесие, а равновесието идва от хармонията.

Във вселената съществува естествена Хармония. В природата всяко нещо има своето точно място. Всеки атом и частица са свързани с останалите по един определен начин. Същото цялостно Битие намира своето изражение и в социални институции като семейството, обществото и нацията, както и в изкуствата — музиката, живописта, танца.

Във всяко нещо, дори в сърцето на атома, съществува едно естествено движение. Цялата вселена е в състояние на постоянно изменение. Едновременно с това, зад всички тези промени стои универсалният ум. В творението царува космическият ритъм. Мъдреците от ведическата епоха са го нарекли ритам. Китайският философ Лао Дзъ го нарекъл Дао, а древногръцките философи — логос, универсалния Разум.

Слънцето и звездите, вятърът и вълните, растенията и животните, къщите и машините, доброто, злото и тъгата, раждането, развитието, разпадането и смъртта — всички те представляват частите на космическия ритъм, пулсиращ в цялото творение. Да живееш в хармония с този ритъм, да живееш според Дао, е естественото положение на нещата. Това е състояние на мир и покой. Конфликтите и другите проблеми възникват единствено когато — поради невежеството и егоизма си — човекът забрави своето естествено състояние и се откъсне от изначалния ритъм на живота. Медитацията представлява връщане към универсалния ритъм. В нея човек преоткрива естествената хармония на своето същество.

Според едно от великите космологически открития на древните мъдреци, всички промени се осъществяват на цикли. Не само индивидът се движи през циклите на раждането и смъртта, но и самата вселена преминава през процесите на еволюцията и инволюцията. Сякаш цялото творение е едно гигантско колело, което се върти около Божествения център чрез неизчерпаемия импулс на Божественото. Всичко, което съществува в този свят, изразява величието на сияйния Господ, който кара колелото на Брахман, Брахма чакра, да се върти. Осъзнаването на този принцип дава началото на понятието за яджна, или жертвоприношението, по време на ведическия период. Животът е една постоянна обмяна между индивида и космоса на различни нива. Всичко, което идва от вселената за индивидуалната употреба, е следствие на определена причина и трябва да се върне обратно към нея. Този акт на връщането на даден предмет към неговия източник се нарича жертвоприношение. Така целият живот представлява една поредица от постоянни жертвоприношения. Ведическите мъдреци изпълнявали яджна като символичен израз на космическото жертвоприношение, като по този начин напомняли, че законът на живота е законът на жертвоприношението. Само чрез саможертва, а не чрез наслаждение, трупане и стремеж към удоволствия, човек може да постигне хармония в живота. Колкото повече се отказваме от всички тези неща и колкото по-прост става животът ни, толкова повече се доближаваме до универсалната хармония.

Упасана, медитацията, се появила във Ведическата епоха. Първоначално тя била само допълнение на акта на жертвоприношението и се използвала като средство за постигането на неговата цел. Постепенно ритуалистичната яджна дала началото на принципа на отречеността, а медитацията се развила като независима дисциплина. Нейната първоначалната идея обаче — постигането на хармония, никога не трябва да бъде изпускана от поглед. Целта на упасана винаги е била сливането на индивидуалната душа с космическата.

По същия начин идеята за саможертвата никога не трябва да бъде напълно отделяна от медитацията. Упасана без отреченост и без идеята за единството не е имала никакъв смисъл във ведическия контекст. Изолационисткият възглед за медитацията, според който целта е отделянето и изолирането на индивида, никога не бива широко приет; практикуването в този дух остава по-скоро като допълнителен метод. Без съмнение, упасана налага усамотение и оттегляне от социалния живот в определена степен и за дадени периоди от време в началните си нива. Нейната цел обаче е човек да постигне хармония с универсалния живот на по-висше ниво на съзнание и след това да се върне в обществото с едно по-широко зрително поле.

Естествената хармония съществува в света, но колко хора притежават съзнание за нея? Едно е да водиш тих живот, без да имаш противоречия с никого, но е съвсем друго е да бъдеш напълно съзнателен за ритмите на живота. Дървото е в хармония с гората, рибата е в хармония с водата, камъкът е в хармония със скалата, но ние рядко откриваме хармония в живота, от който самите сме част. Напротив, най-често навсякъде виждаме разногласия и конфликти.

Съществуват две главни причини за това.

Едната е безпокойството на ума ни, причинено от желанията и емоциите. За да виждаме хармония навън, трябва да я имаме в самите себе си. Единствено когато умът е в мир и покой, той може да почувства ритмите на универсалния живот.

Втората причина е навикът ни да концептуализираме и да си създаваме понятия. Ние винаги сме заети с опити да разпознаем, категоризираме и класифицираме онова, което виждаме и чуваме. Всеки път, когато видим един обект, моментално го свързваме с някакво минало преживяване. Когато не мислим за миналото, правим планове за бъдещето. Не искаме да приемем едно преживяване така, както то се случва, а го обличаме в своите идеи и концепции. Когато обаче всичко около нас стане познато, обичайно, банално и безинтересно и когато се затрупаме с купища информация, животът губи своята свежест, оригиналност и предизвикателство. Но има редки моменти, в които ние спонтанно се пробуждаме за Реалността. Отивайки на някое ново място като например в самотна планина или гора, умът ни за кратък миг може би спира да концептуализира и тогава изведнъж ставаме съзнателни за тихото течение на реката на живота. Умът ни става интензивно буден, ние се концентрираме в настоящия момент и се изправяме срещу една нова реалност. Много деца и младежи често имат такива спонтанни преживявания, но ги изгубват, когато пораснат. Някои възрастни, и най-вече поетите и художниците, също ги изпитват от време на време. Малката поема на Уърдсуърд, Нарциси, ни описва едно такова преживяване:

Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.

Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица — 

блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.

Танцуваха вълните с тях,
и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден.

До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен,
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.

Но подобни състояния на ума обикновено са краткотрайни и бързо след това човек се намира отново сред врявата и суматохата на света.

Могат ли тези моменти на дълбока съзнателност и хармония да бъдат култивирани съзнателно? Да, чрез медитацията. С помощта на нейната практика умът може да бъде подготвен да се отвори за спонтанността и хармонията. Всъщност това е сърцето на учението на дзен. Дзен не разглежда Реалността нито като трансцендентална, нито като емпирична. Според тази философия, най-висшата истина може да бъде реализирана дори в ежедневния живот. Целта на образованието на дзен е култивирането на медитативното съзнание и отварянето за Реалността във всеки един момент от живота. Японците са превърнали дзен в част от своята култура и чрез чайната церемония, създаването на скални градини и други традиции. Те съхраняват хармонията на природата и я превръщат в жив опит.

В Индия медитацията също е смятана за неразделна част от живота. Слънцето, луната, огънят и земята са доминиращи в медитациите на Упанишадите, тъй като вътрешната Реалност съответства на външната. Вярващият практикува тази близост с природата и интегралния възглед за живота.

Същевременно трябва ясно да разберем, че целта на медитацията не е да ни помогне да навлезем в някакво поетично или мечтателно състояние. Хармонията на живота, която поетите и мечтателите изпитват в различни моменти, е непостоянна и повърхностна. В наше време съществува един възторг по медитацията и дзен, който провокира такъв вид еуфория. Но действителната природа на обикновения ум е аналитична. Той постоянно се движи между двата полюса на потвърждение и отрицание, да и не, вярно и грешно, добро и лошо. На едно по-дълбоко ниво зад обикновения ум съществува интуитивната способност, буддхи[1], която придава единство на всички наши преживявания. При повечето хора тя обаче остава „спяща“ и докато това е така, единството на живота, което някои от тях изпитват в различни моменти, е неясно и мимолетно.

Това, към което се стреми медитацията, е трансформацията на съзнанието —единственото, което може да даде едно неизменно състояние. На медитацията може да се гледа и като на способ за вътрешно израстване. Този вътрешен растеж е вече заложен в нас.

Любовта представлява взаимното протичане на съзнателната и позитивна енергия (чит шакти) от една душа към друга. Когато този поток бъде прекъснат поради страх, омраза или конфликт, се поражда напрежение и животът губи своята радост, посока и смисъл. Според свами Вивекананда: „Когато човешката любов бъде пречистена и насочена към Бог, тя се превръща в бхакти.“ Главното е да преодолеем трудността да насочим любовта си към едно непознато същество и да съхраним този поток на любов непрекъснат. Молитвата и религиозният ритуал решават този проблем само частично. Той може да бъде разрешен напълно единствено от медитацията. Тя насочва жизнените енергии на човека към неговия център или Атман — действителното място, където Бог живее като Параматман (Върховната Душа).

Тъй като медитацията представлява непрекъснатият поток на една и съща мисъл, тя е единственият начин да бъде постигната непрестанна любов към Бог. Когато чрез продължителна практика човек успее да поддържа постоянно медитативно състояние в душата си — подобно на едно подводно течение, той започва да чувства постоянната сила на Божествената любов.

Как да започнем?

Физическата, както и умствената чистота са от същностно значение. Мнозина се задоволяват само с първото, без да се притесняват много от отсъствието на умствена чистота в себе си. Тя обаче е необходима.

I. Можете да започнете, като прочете следната молитва от Ведите:

II. Седнете в която и да е поза, стабилна и удобна за вас. Седенето „по турски“ е от голяма помощ, защото при него тежестта на тялото е равномерно разпределена.

III. Обикновеното ритмично дишане е добро за всеки. Докато дишаме ритмично, ние трябва интензивно да мислим за чистотата. С всяко вдишване и издишване чувствайте, че тялото и умът ви стават все по-чисти и по-чисти. Вдишайте чистота и издишайте нечистотите, които са във вас. Изпълнете се с чистота. Вдишайте мир и издишайте всяко умствено безпокойство. Вдишайте сила и издишайте всяка слабост и страх. Продължавайте отново и отново, давайки тези силни внушения на ума си. По този начин духовно търсещият постепенно унищожава своя привиден аз и дава възможност на своя истински, чист и самосияен Аз да заблести.

IV. След това медитирайте върху енергията кундалини, издигаща се от основата на гръбначния стълб към върха на главата, където тя се слива със светлината на Върховния Дух.

Целта на духовната практика и духовния живот е да си припомним своята истинска природа и да издигнем съзнанието си от нисшите до по-висшите центрове. Сърцето се намира по средата на пътя между нисшите и висшите центрове и е най-доброто място за концентрация. Центърът на сърцето е този, в който човек чувства първоначално светлината на Върховния Дух, който е Душата на нашата душа. То е също и главното място, което обитава личностния Бог. В Мундака Упанишад се говори за сърцето като за основния център на съзнание: „Върховният Дух, който прониква всичко, чието величие е отразено в тази вселена, има своето сияйно място в града на Брахман. Той направлява ума и прана и се намира в сърцето. Реализирайки го, просветлените души постигат безсмъртие и върховно блаженство“.

Духовните преживявания винаги започват в центъра на сърцето и обикновено никой не е съветван да се концентрира в точката между веждите или в мозъчния център; изключение правят само някои много емоционални хора, и то за кратко време.

Медитирайте върху триъгълника от светлина в центъра муладхара[2] и си представяйте издигащата се кундалини. Един санскритски стих казва:

Нека моето физическо и умствено тяло бъдат пречистени.

Нека моето каузално тяло бъде пречистено.

Нека бъде установен контактът между моя нисш и моя висш Аз.

Нека тази светлина, която е едно с Парамашива, ме просветли.

V. Повтаряйте мантрата Сохам (Аз съм Това). Представяйте си, че кундалини се издига от муладхара, заедно с индивидуалната душа[3] по дължината на сушумна, преминавайки през лотоса с четири венчелистчета на муладхара чакра, след това през лотоса с шест венчелистчета на свадхищана чакра, после през лотоса с десет венчелистчета на манипура чакра, през лотоса с дванадесет венчелистчета на анахата чакра, през този на вишуддха чакра с шестнадесет венчелистчета, на аджна чакра с две венчелистчета, за да достигне накрая до лотоса с хиляда венчелистчета на сахасрара чакра, който се намира на върха на главата. След това мислете, че двадесет и четирите (космически) принципа са потопени и разтворени в центъра на сахасрара[4]. Най-важното е да имате силна вяра в „Аз съм Това“ (Сохам). Това е нашата вродена природа. Тази мисъл се затвърждава, ако се повтаря често. Единственият начин да бъде победена двойствеността на „аза и моето“[5], е да медитираме, повтаряйки: „Аз съм Това“. Така по един удивителен и изненадващ начин се поражда чувството за святост.

VI. Друг начин на медитация е този, според който целият космос бива разтворен във формата на избраното Божество, Ища девата. С утвърждаването на идеята, „Не аз, а Ти“ изчезва страхът[6]. Избраният аспект на Бог може да бъде различен за различните хора. Поклонниците на Шри Рамакришна приемат за свой избран идеал него самия, други почитат Кришна, трети Рама, четвърти Кали или Дурга, пети Исус и т.н. Поклонникът намира в своето избрано Божество всички качества, към които се е стремил. Той дарява на своя Идеал цялата любов на която е способен; това е най-естественият и най-добрият начин за него да познае абсолютната Реалност. Ако не беше така, реализацията би била нещо изненадващо и би изглеждала като чудо. Както се казва в Упанишадите: „Когато Божествената Любов се развие по естествен начин, за поклонника става по-лесно да запази необходимия устрем и жар по пътя към реализацията“.

VII. Вземете едно цвете, което е символ на любовта, и медитирайте върху своя избран идеал в това цвете. Цветето, държано в ръце, символизира космическата Личност в избраното Божество. Поклонниците на Шри Рамакришна[7] могат да медитират, казвайки:

Сияещ в лотоса на сърцето, отвъд всяко съмнение,

отвъд всички промени, отвъд реалното и нереалното,

единен и концентриран,

недокоснат от пракрити и нейните проявления,

вечният образ на блаженството —

Върховният Лебед[8], Неопетненият,

Рамакришна, ние Те обожаваме.

Отвъд всяко сравнение, безкрайно фин,

отвъд нескончаемите космически промени,

неизменен и необятен като небето,

Върховният Господ, чийто дом е във всички същества,

самият Брахман, отвъд царството на трите гуни,

най-съвършеният подслон —

Върховният Лебед, Неопетненият,

Рамакришна, ние Те обожаваме.

Роден да разпространява познанието,

Божествената Любов и мира,

с милостиво сърце, преизпълнено с обич,

за когото е непоносимо да гледа страданието на света,

който пребивава спонтанно в самадхи,

с крехка физика, изпълнен с Божия Дух —

Върховният Лебед, Неопетненият,

Рамакришна, ние Те обожаваме.

Ето едни прекрасни думи, в които се съдържа цялата Веданта.

VIII. След това сложете цветето, върху което сте медитирали, на главата си, поставете гърба на дясната си ръка в дланта на лявата и после двете в скута си и изпълнявайте следния умствен ритуал:

Представете си океан от нектар в лотоса на сърцето си и в него — остров от скъпоценни камъни.

Визуализирайте в неговия център едно дърво, което има способността да изпълнява всички желания.

Представете си вашата избрана форма на Бог да стои в основата на това дърво.

Предложете лотоса на своето сърце като място, върху което да седне Той.

Приветствайте Го и Го подканете да измие нозете Си с нектара, който извира от сахасрара.

Предложете Му дреха, която представлява небето и пространството, а своя ум — като аргхя[9].

Подканете Го да пие от нектара на сахасрара и да се изкъпе в него.

Предложете Му принципа (елемента) на земята под формата на благоухание или парфюм.

След това Му предложете цветя; те са символ на нашия ум.

Предложете Му тамян или ароматни пръчици, които символизират въздуха.

Светлините, които люлеем пред Божествената форма символизират предлагането на елемента на светлината, теджас[10].

Всички приношения от храна, които се правят — плодове, готвена храна или сладки — символизират океана от нектар[11].

IX. По този начин личностният Бог е приет с желание и радост в центъра на сърцето ни, където медитираме. След това трябва да мислим за Него като за изпълнен със Сияние, Красота, Любов, Познание и Сила. С течение на времето, самият практикуващ се изпълва с всички тези качества и започва да ги излъчва във всички посоки.

Космическата медитация е описана в Бхагавата по един красив начин: нозете на Бог са седемте свята, зъбите Му са всички звезди, пикочният Му мехур е целият океан, а косата Му е сравнявана с облаците.

Човек може да медитира върху Бог и чрез символа АУМ. Бихме могли да мислим за своята избрана Божествена форма като за изпълнена със светлина, която прониква нашето сърце. Нека си представим, че неговото сияние изпълва целия космос, безбройните светове и галактики, както и онова, което е отвъд тях. Това символизира „А“ от „АУМ“ или физическата вселена, тъй като енергията в индивида и в космоса е идентична. Следващата част от медитацията ни отвежда към умственото тяло, което се намира зад физическото. Умственото тяло на космоса е космическият ум, който се нарича Хиранягарбха. Той е представен от „У“ в „АУМ“. Последният звук „М“ символизира върховното състояние турия[12].

X. Тялото може да бъде център на нашето съзнание; умът също може да бъде център на нашето съзнание; както и Душата. Всички мисли и действия в поведението ни зависят от това кой е центърът на съзнанието, който сме избрали, и къде е центърът на тежестта ни.

Бихме могли да имаме две форми на духовно съзнание. Ето как:

а) Можем да превърнем душата си в център на нашето съзнание и да чувстваме, че тя е едно проявление на Безкрайността. Ако нашата душа е център на съзнанието ни, можем да мислим за Безкрайността като за окръжност около нея. б) Бихме могли също така да превърнем Безкрайността в център на своето съзнание и да чувстваме душата си като точка, съществуваща в Нея.

Трябва да се опитаме да се придържаме към едно от следните три духовни отношения:

1) Да пребиваваме в Единството, разтваряйки своята индивидуалност в Него.

2) Да идентифицираме себе си с Безкрайното и тогава да чувстваме личността си само като Негово проявление.

3) Да мислим за себе си като за индивид и да чувстваме присъствието на иманентния, всепроникващ Принцип.

Съществуват и някои други видове медитация върху безформената Реалност:

1) Практикуващият си представя, че е риба, която плува без никакво препятствие в единния и неделим океан на Битие-Съзнание-Блаженството (Сатчитананда).

2) Представя си, че е птица, летяща в безкрайното небе, без никакво препятствие по пътя си.

3) Опитва се да почувства, че е като съд, пълен с вода и потопен във водите на Брахман — водата е навсякъде, както вътре, така и вън.

4) Представя си, че е една точка от светлината на Съзнанието, потопена в единния и неделим океан от светлина. Идентифицирайки се с тази светла точка, практикуващият чувства себе си като част от безкрайната Светлина. След това той трябва да започне да уголемява точката, като накрая я слее с необятния океан на Съзнанието, Светлината, Красотата, Любовта, Познанието и Силата. Навсякъде остава единствено тази Върховна Светлина.

Това е една удивителна форма на медитация.

Мислете за необятния простор и за невъобразимите размери на галактиките и звездите. В Брихадараняка Упанишад се казва: „Безкрайността живее във всички звезди и планети. Тя е вътре и извън тях; същата Безкрайност се намира отново в човешките същества“.

Добре е също да се медитира върху красотата на изгряващото слънце. Неговият пурпурно червеният цвят, красотата и покоят, които то излъчва, могат да бъдат обект на съзерцание. След това човек може да се опитва да изгуби себе си в Безкрайното Сияние, Красота, Любов, Мир, Познание и Сила.

Практикувайки по изброените начини, умът на духовно търсещия постепенно придобива всички споменати по-горе качества и неговата личност става достойна за пример. В началото тези идеи могат да изглеждат въображаеми, но в крайна сметка те се превръщат във възприятие[13]. Човек трябва постоянно да мисли за Единството и да се опитва да се слее с него. Той трябва да се идентифицира с Безкрайността и след това да чувства своята личност като нейно проявление.

Нека Господ бъде нашият подслон!

[1] Буддхи е чистият интелект или най-фината част на ума, в която се отразява Атман.

[2] Муладхара е първият от седемте духовни центъра или чакри, разположени по дължината на канала сушумна, който се намира в центъра на гръбначния стълб. Тези духовни центрове са „виждани“ от йогините в свръхсъзнателно състояние. В муладхара, който е в основата на гръбначния стълб, в латентно състояние „спи“ духовната енергия кундалини, за която йогините казват, че тя лежи там, навита като змия. Духовният живот започва със събуждането на тази енергия и издигането ѝ нагоре по канала на сушумна. Целта на йогините е да я накарат да премине последователно през различните духовни центрове и накрая да достигне до сахасрара, седмия център, който се намира в мозъка, като нейното издигане е съпроводено с различни духовни преживявания.