Моят учител

„Винаги когато добродетелта намалее и порокът надделее, Аз се въплъщавам, за да помогна на човечеството“, заявява Шри Кришна в Бхагавад Гита. Винаги когато този свят се нуждае от пренареждане поради растеж, развитие или поради други причини, в него се надига вълна от Сила; и както човек действа на две нива, духовно и материално, така и вълните на пренареждане се проявяват на тези две нива. По отношение на пренареждането на материалното ниво, Европа е водеща в наши времена; но в пренареждането на другото, духовното ниво, Азия е била водеща в цялата история на света. Днес човекът се нуждае от ново пренареждане на духовното ниво; днес, когато материалните идеи са в апогея на своето величие и сила, когато човекът е напът да забрави своята Божествена природа поради своята нарастваща зависимост от материята ― когато той е напът да бъде принизен само до една машина за правене на пари, ― е необходимо такова преподреждане; гласът вече е проговорил и силата идва, за да прогони облаците на надвисналия материализъм. Пусната е била в действие една сила, която не след дълго отново ще върне на човечеството спомена за неговата истинска Същност; и отново мястото, откъдето тя ще дойде, е Азия.

Светът се гради на разделението на труда. Знаем колко е безсмислено да вярваме, че един човек може да притежава всичко. И все пак какви деца сме! Бебето в своето невежество си мисли, че неговата кукла е единственото притежание в цялата Вселена, за което хората трябва да ламтят. По същия начин и една нация, която е велика в притежаването на материална сила, смята, че тази сила е всичко, което си струва да бъде желано, че прогресът и цивилизацията се състоят единствено в това, а ако има други нации, които не ги е грижа за материалното притежание и които нямат тази сила, те не са годни да живеят, и цялото им съществуване е безполезно! От друга страна, тези цивилизации може да смятат материалната цивилизация за съвършено безполезна. От Ориента е дошъл гласът, който е казал на света, че ако човек притежава всичко, което съществува под слънцето, но не притежава духовността, от това няма никаква полза. Това е ориенталският мироглед; другият е окциденталният мироглед.

Всеки от тях притежава своето величие, своята слава. Настоящото пренареждане ще бъде такова, което хармонизира и слива двата идеала. За ориенталеца светът на Духа е толкова истински, колкото за човека от Западната цивилизация е светът на сетивата. В духовното ориенталецът открива всичко, което му е необходимо и за което си струва да се надява; там той намира всичко, което прави живота истински за него. За човека от Запада той е мечтател; но за ориенталеца западнякът е мечтател, който си играе с ефимерни играчки. Той се смее на вниманието, което тези възрастни мъже и жени отделят на шепа материя, която така или иначе ще трябва да изоставят. Всеки нарича другия мечтател. Но ориенталският идеал е толкова необходим за прогреса на човешката раса, колкото и западният, и аз мисля, че е дори по-необходим. Машините никога не са правили човечеството щастливо и никога няма да го направят. Този, който се опитва да ни накара да повярваме в това, би твърдял, че щастието е в машината; но то е винаги в ума. Може да постигне щастие единствено онзи, който е господар на ума си, и никой друг. И какво в крайна сметка представлява силата на машините? Защо трябва да бъде наричан много велик и умен човек този, който изпраща поток от електричество по една жица? Не прави ли природата милиони пъти повече във всеки един момент? Защо тогава не падаме на колене и не боготворим природата? От каква полза би било за вас, ако имахте власт над целия свят, ако сте овладели всеки атом във Вселената? Това не би ви направило щастливи, освен ако не притежавате силата на щастието в самите себе си и ако не сте победили самите себе си. Вярно е, че човек е роден, за да покорява природата, но под „природа“ човекът от Запада има предвид единствено физическата и външната природа. Вярно е, че външната природа е величествена със своите планини, океани и реки, със своите безкрайни сили и разнообразие. И все пак съществува една по-величествена вътрешна природа на човека, по-висока от слънцето, луната и звездите, по-висша дори от тази наша земя, по-висша от материалната Вселена, която надминава и превъзхожда този малък наш живот; и тя дава друго едно поле на изследване. В това ориенталците превъзхождат хората на Запада точно както първите са ги надминали на материалното ниво. Затова е логично, когато има нужда от духовно развитие, то да дойде от Ориента. Както е логично, когато ориенталецът иска да научи нещо за правенето на машини, той да седне в нозете на хората от Запада и да се учи от тях. Но когато Окцидентът желае да научи нещо за Духа, Бог, душата, за смисъла и мистерията на тази Вселена ― той трябва да седне в нозете на Ориента и да се учи.

Сега ще представя пред вас живота на един човек, който е породил такава вълна в Индия. Но преди да навлезем в историята на неговия живот, ще се опитам да разкрия пред вас тайната на Индия или това, което означава Индия. Ако онези, чиито очи са били заслепени от блясъка на материалните неща, които са посветили живота си само на яденето, пиенето и удоволствията, чийто идеал за щастие е този на сетивата, чийто Бог са парите и чиято единствена цел е комфортът в живота и след това ― смъртта, чиито умове никога не поглеждат напред и които рядко мислят за нещо по-висше от обектите на сетивата, сред които живеят ― ако такива хора отидат в Индия, какво ще видят? Бедност, мизерия, суеверие, тъмнина и грозота навсякъде. Защо? Защото в техните умове просветлението означава дрехи, образование и социална изтънченост. Докато западните нации са насочили всяко свое усилие към това да подобрят своето материално положение, Индия е вървяла по различен път. Там живеят единствените хора на света, които в цялата история на човечеството никога не са излизали извън собствените си граници, за да завоюват някого, които никога не са ламтели за онова, което е принадлежало на друг, и чиято единствена вина е била, че техните земи са били твърде плодородни и че те са трупали богатства чрез труда на своите ръце, като по този начин са изкушили други нации да идват и да ги плячкосват. Те са съгласни да бъдат ограбвани и да бъдат наричани варвари; и в замяна искат да изпратят навсякъде по света откровения за Върховното, да разкрият пред света тайните на човешката природа, да разкъсат воала, който скрива истинския Човек; защото познават илюзията на живота и знаят, че зад материалното живее истинската, Божествена природа на човека, която никакъв грях не може да помрачи, никакво престъпление не може да поквари, никаква похот ― да опетни; която огънят не може да изгори, нито водата ― да намокри, нито сушата ― да изсуши, нито смъртта ― да убие. И за тях тази истинска природа на човека е толкова действителна, колкото който и да е материален обект за сетивата на човека от Запада.

Точно както вие сте толкова храбри, че да се изправите пред дулото на оръдието с „ура“; точно както вие сте толкова смели, че да пожертвате живота си за своята страна в името на патриотизма ― така те са смели в името на Бог. И когато някой от тях заяви, че това е само свят на идеи, че всичко е нереален сън, той отхвърля от себе си всички дрехи и собственост, за да докаже, че това, в което вярва и което мисли, е истина. Там често можете да срещнете човек, седящ на брега на някоя река, който е узнал, че животът е вечен, и който иска да отхвърли тялото си, сякаш то е нищо, точно както вие бихте захвърлили една сламка. В това се състои техният героизъм ― те са готови да посрещнат смъртта като брат, защото са убедени, че за тях няма смърт. Там се крие тяхната сила, която ги е направила непобедими през стотиците години на потисничество, чужди нашествия и тирания. Тази нация е жива и днес и сред този народ дори в дните на най-ужасните бедствия никога не са спирали да се раждат духовни гиганти. Азия създава гиганти в духовността точно както Западът създава гиганти в политиката и науката. В началото на този век, когато западното влияние заливало Индия от всички страни, когато западните победители с меч в ръка дошли да демонстрират на децата на мъдреците, че те са просто варвари, една раса от мечтатели, че тяхната религия е само митология, че Бог, душата и всичко, към което те са се стремили, са само думи без значение, че хилядите години на борба, хилядите години на себеотрицание са били напразни ― младите хора в университетите започнали да се вълнуват от въпроса дали целият живот на нацията до този момент не е бил един провал, дали те не трябва да започнат всичко отначало по западен образец и да скъсат своите стари книги, да изгорят философиите си, да прогонят проповедниците си и да разрушат храмовете си. Не е ли казал западният завоевател, човекът, който демонстрира своята религия с меч и оръдие, че всички стари методи са само суеверия и идолопоклонничество? Децата, отгледани и образовани в новите училища, започнали да правят всичко по западния начин; те попили новите идеи още най-ранно детство. И няма защо да се учудваме, че възниквали съмнения. Но вместо да отхвърлят суеверието и да започнат едно действително търсене на истината, критерият за истината станал: „Какво казва Западът?“. Свещениците трябва да си отидат, Ведите трябва да бъдат изгорени, защото Западът казва така. От безпокойството, което тези идеи породили, възникнала вълната на така наречените реформи в Индия.

Три неща са нужни, ако искате да бъдете истински реформатор. Първото е да чувствате. Наистина ли съчувствате на своите братя? Наистина ли чувствате, че в света има огромно нещастие, че той е пълен с невежество и суеверие? Наистина ли чувствате, че хората са ваши братя? Проникнала ли е тази идея в цялото ви същество? Трепти ли тя във вените ви? Тече ли във всеки нерв и нишка на вашето тяло? Преизпълнен ли сте с идеята за съчувствието? Ако е така, това е само първата стъпка. След това трябва да помислите дали сте открили някакъв лек. Всички стари идеи може и да са суеверия, но в тези огромни маси се крият зрънца от чисто злато. Открили ли сте някакъв метод, чрез който да отделите това злато, премахвайки всички примеси? Ако сте направили това, то е втората стъпка; необходимо е още едно нещо. Какъв е вашият мотив? Сигурни ли сте, че не сте подбуждани от алчност за злато, от жажда за слава и сила? Наистина ли сте сигурни, че можете да застанете зад вашите идеали и да продължавате да работите дори ако целият свят се опитва да ви смаже? Сигурни ли сте, че знаете какво искате, и че ще изпълнявате своя дълг, и единствено него, дори ако животът ви е заложен на карта? Сигурни ли сте, че ще постоянствате дотогава, докато във вас има живот и докато сърцето ви продължава бие? Тогава вие сте истински реформатор, вие сте Учител, благословия за човечеството. Но човекът е толкова нетърпелив, толкова късоглед! Той няма търпение да чака, той не притежава силата да вижда. Той иска да управлява, иска незабавни резултати. Защо? Защото иска сам до пожъне плодовете и в действителност не го е грижа за другите. Дългът заради самия дълг не е това, което той иска. „Имате правото да работите, но не и на плодовете от своите действия“, казва Кришна. Защо се вкопчваме в резултатите? За нас е дългът. Нека резултатите се грижат сами за себе си. Но човекът е нетърпелив. Той приема който и да е метод. По-голямата част от така наречените реформатори по света са такива.

Както казах, идеите за реформи се появили в Индия, когато изглеждало, че вълната на материализма, който нахлул в нея отвъд бреговете ѝ, ще помете ученията на мъдреците. Но нацията вече била понесла сътресенията от хиляди такива вълни на промяна. В сравнение с останалите тази била по-лека. Вълна след вълна са заливали тази земя, рушейки и премазвайки всичко в продължение на стотици години. Там вече бил проблясвал мечът и викът „Победа на Аллах“ бил раздирал небесата ѝ; но всички тези приливни вълни утихвали, оставяйки националните идеали непроменени.

Индийската нация не може да бъде убита. Тя стои безсмъртна и ще продължава да бъде такава, докато този дух лежи като нейна основа, докато нейният народ не се е отказал от духовността. Нейните хора може и да си останат просяци, бедни и мизерстващи, мръсотията и нищетата може да продължават да ги заобикалят отвсякъде, но нека само те не се отказват от своя Бог, нека не забравят, че са деца на мъдреците. Точно както на Запад дори човекът от улицата иска да проследи своя произход до някой барон разбойник от Средновековието, така в Индия дори императорът на трона иска да установи произхода си от някой просяк светец, от някой, който е носел вместо дреха кора на дърво, който се е изхранвал с плодовете на гората и е общувал с Бог. Такова е потеклото, което ние желаем; и докато светостта е така върховно почитана, Индия не може да умре.

Много от вас може би са чели статията на проф. Макс Мюлер в скорошното издание на Деветнадесети век, озаглавена „Истинският Махатма“. Животът на Шри Рамакришна е интересен, тъй като е жива илюстрация на идеите, които той проповядваше. Може би тя ще бъде малко романтична за вас, които живеете на Запад, в атмосфера, напълно различна от тази на Индия. Защото обичаите и забързаният начин на живот на Запада се отличават напълно от тези в Индия. И все пак може би тъкмо заради това тя ще бъде още по-интересна за вас, тъй като ще внесе нова светлина по отношение на някои неща, които много от вас вече са чували.

По времето, когато в Индия са провеждани най-различни видове реформи, в едно от отдалечените села на Бенгал, в бедно брахминско семейство, на 18 февруари 1836 г. се родило дете. Бащата и майката били много ортодоксални хора. Животът на един истински ортодоксален брахмин е живот на непрестанно себеотрицание. Той има право да върши много малко неща; освен и извън тях ортодоксалният брахмин не трябва да се заема с никаква светска работа. В същото време той не може да получава дарове от всеки. Можете да си представите колко труден и строг е един такъв живот. Сигурно сте чували много пъти за брахмините и тяхната лукавост, но малцина от вас някога са се замисляли какво превръща тази удивителна група от хора в управници на техните събратя. Това е най-бедната от всички класи в Индия; и тайната на нейната сила се крие в себеотрицанието. Тези хора никога не ламтят за богатство. Техният свещенически сан е най-бедният в света, но поради същата причина е и най-мощният. Дори да живее в подобна бедност, една брахминска жена никога няма да остави през нейното село да премине беден човек, без да му даде нещо за ядене. Това се смята за най-висшия дълг на майката в Индия; и защото тя е майката, нейният дълг е да се храни най-накрая; тя трябва да е сигурна, че всеки друг се е нахранил, преди да дойде нейният ред. Затова майката се смята за Бог в Индия. Тази определена жена, майката на нашия главен герой, била самото въплъщение на индийската майка. Колкото по-висша е кастата, толкова по-големи са ограниченията и забраните. Хората от най-нисшата каста могат да ядат и пият каквото пожелаят. Но колкото повече човек се издига по социалната стълбица, толкова повече забрани се появяват; а когато достигне до най-висшата каста, брахминската ― тази на наследственото свещеничество в Индия, ― границите на неговия живот силно се стесняват. Сравнен със западните обичаи, техният живот представлява непрестанен аскетизъм. Индусите са може би най-изключителната нация на света. Те притежават същата непоклатима стабилност като англичаните, дори много по-голяма. Щом веднъж се захванат с една идея, те я прилагат на практика и я развиват до самия ѝ завършек, като продължават да се придържат към нея поколение след поколение, докато не достигнат до някакви резултати. Дайте им някоя идея и няма да ви бъде лесно да си я получите обратно; но от друга страна, е трудно да ги накарате да приемат някоя нова идея.

Затова ортодоксалните индуси са много недостъпни и живеят изцяло в своя собствен кръгозор от мисли и чувства. Животът им е предначертан до последния детайл от древните ни книги и те се придържат към всеки от тези детайли със стоманена твърдост. По-скоро биха гладували, отколкото да се нахранят с храна, приготвена от ръцете на някого, който не принадлежи към тясното подразделение на кастата, към което спадат. Но при все това те притежават енергичност и добросъвестност. Тази сила на твърдата вяра и религиозния живот се среща често сред ортодоксалните индуси, понеже тяхната ортодоксалност произтича от пълното убеждение, че така е правилно. Можем да смятаме, че идеите, към които се придържат те, са неправилни; но за тях са. В нашите книги е написано, че човек трябва винаги да бъде милосърден ― дори до крайност. Ако някой гладува до смърт, за да помогне на другиго и да спаси неговия живот, това е правилно; дори се смята, че човек трябва да постъпи така. И се очаква от един брахмин да действа според тази идея до самата ѝ крайност. Тези, които са запознати с литературата на Индия, ще си спомнят красивата стара история за изключителното милосърдие на едно семейство, всички членове на което, според разказа в Махабхарата, умрели от глад, след като дали последната си храна на един просяк. Това не е преувеличение, защото такива неща все още се случват. Характерите на бащата и майката на моя Учител много приличали на тези. Те били крайно бедни и все пак много често майка му гладувала по цял ден, за да помогне на някой беден човек. На тези родители им се родило дете; и то било необикновено още от най-ранното си детство. Спомняло си своето минало още от раждането си и знаело с каква цел е дошло на света; всяка негова сила била насочена към осъществяването на тази цел.