Иша упанишад
Както пушекът и искрите излизат от огъня, разпален с влажно гориво, така, Майтреи, от Вечния излиза цялото познание и мъдрост ‒ онова, което знаем като Риг-веда, Яджур-веда и всичко останало. Те са дъхът на Вечността.
***
Животът в света и животът в Духа не са несъвместими. Работата, или действието, не противоречи на познанието за Бог. Наистина, ако действието бъде извършвано без привързаност, то е средство за постигането на познанието. От друга страна, отречеността означава отреченост не от живота, а от егоизма и егоцентричността. Целта както на отречеността, така и на действието, е човек да познае Аз-а (Атман) в себе си и Брахман, който е навсякъде, и да осъзнае тяхната идентичност. Аз-ът е Брахман, а Брахман е всичко.
Ом! Това (Брахман) е Безкрайността.
Онова (вселената) е Безкрайността.
Безкрайността се ражда от Безкрайността.
От Безкрайността идва всичко,
но Тя остава самата Безкрайност.
Ом… Мир ‒ мир ‒ мир![1]
Ом пурнамадах пурнамидам
пурнат пурнам удачяте
пурнася пурнам адая
пурнам евавашишяте.
Ом… Шанти ‒ шанти ‒ шанти!
В сърцето на всяко нещо, което съществува във вселената, живее Господ. Само Той е реален. Затова, отказвайки се от всички празни привидности, ликувай в Него. Не се стреми към човешко богатство.
Щастлив да живее сто години може да бъде само и единствено онзи, който работи без привързаност, който върши своята работа ревностно и добросъвестно, но без желание за резултати и плодове от нея.
Съществуват светове без слънца, обвити в тъмнина. Там отиват невежите, убийците на Аз-а.[2]
Аз-ът е един. Неподвижен, той се движи по-бързо от мисълта. Сетивата не могат да го настигнат ‒ той е винаги пред тях. Стоейки на едно място, той надбягва всичко, което бяга. Без него няма живот.
На невежия изглежда, че Аз-ът се движи ‒ но той е неподвижен; че е далеч ‒ но той е съвсем наблизо. Той е във всичко и извън всичко.
Онзи, който вижда всички същества в Аз-а и Аз-а във всички същества, не мрази никого.
Аз-ът е всичко за просветлената душа. За виждащия Единството навсякъде как може да има заблуда или скръб?
Аз-ът е навсякъде. Той е лъчист, безтелесен, без следа от несъвършенство, без кости и плът, чист и недокоснат от злото. Той ‒ Виждащият, Мислещият, Самосъществуващият ‒ е онзи, който е установил съвършения ред на нещата и съществата още от незапомнени времена.
Отдавайки се единствено на живота в света, човек потъва в непрогледен мрак. В още по-голям мрак потъва той, отдавайки се единствено на медитация.[3]
Животът в света води до едно, а медитацията ‒ до друго. Това сме чували от мъдрите.
Но онези, които се отдават и на живот в света, и на медитация, чрез живота в света побеждават смъртта, а чрез медитацията постигат безсмъртие.
В мрак навлизат тези, които обожават само тялото, но в още по-голям мрак навлизат онези, които почитат единствено духа.
Обожанието само на тялото води до едно, а почитането на духа ‒ до друго. Така сме чували да казват мъдрите.
Онези, които почитат и тялото, и духа, чрез тялото преодоляват смъртта, а чрез духа постигат безсмъртие.
Лицето на Истината е скрито от Твоя златен ореол, о, Слънце. Премахни го, за да мога аз, който съм верен на Истината, да съзра Нейното величие.[4]
О, Ти, който подхранваш всичко ‒ единственият, който вижда, и Този, който властва над всичко ‒ отдръпни светлината Си, сбери лъчите Си. Нека по милостта Ти да видя Твоята най-блажена форма. Съществото, което живее в Теб: Аз съм това Същество.
Нека сега моят живот се разтвори във Всепроникващия живот. Пепелта е краят на моето тяло. Ом… О, ум, помни Брахман. Спомни си миналите си дела. Помни Брахман. Спомни си миналите си дела.
О, Бог Агни,[5] води ни към Блаженството. Ти знаеш всичките ни дела. Предпази ни от измамното привличане на греха. Теб приветстваме ‒ отново и отново![6]
[1] Всяка от Упанишадите започва с определена мантра или молитва за мир, наречена Шанти-мантра. Понякога с една и съща Шанти-мантра започват две или три различни Упанишади или една от тях започва с две Шанти-мантри.
Обикновено Шанти-мантрите се произнасят в началото и края на различните ритуали и духовни беседи. Смята се, че те изпълват ума и обкръжението на рецитиращия с покой и ведрост. Те винаги завършват със свещената сричка Ом и три повторения на думата шанти, „мир“. Това се прави с цел преодоляването на препятствията, идващи от трите сфери:
‒ Физическата сфера, адхибхаутика ‒ източник на препятствия от външния свят ‒ например от животните, другите хора или природните бедствия.
‒ Сферата на божествата, адхидайвика ‒ източник на препятствия (като например природни бедствия и т.н.) от извънсетивния свят на духовете, призраците, божествата и полубоговете.
‒ Вътрешната сфера, адхятмика ‒ източник на препятствия от собственото тяло и ум, като болка, болести, леност и разсеяност.
Трите вида препятствия се наричат тапатрая.
[2] В преносен смисъл, тъй като както самите Упанишади твърдят, Аз-ът е безсмъртен. Под „убийците на Аз-а“ тук се имат предвид тези, които никога в живота си не се опитват да узнаят дали Аз-ът, или Духът в тях съществува; които никога не се стремят да Го познаят и проявят и по никакъв начин не осъзнават, че Той е тяхната истинска Същност, идентична с Брахман, Абсолюта.
[3] В санскритския оригинал този и петте следващи афоризма не са съвсем понятни. Коментаторите ги обясняват по различни начини. Според свами Прабхавананда смисълът на този афоризъм е, че човек може да се спаси само ако практикува и двете: да живее в света ‒ извършвайки добродетелни дела, и работейки без привързаност ‒ и едновременно с това да практикува медитация. Също и в следващите афоризми ‒ човек може да се спаси само ако почита едновременно и духа, и материята (или духа в материята).
[4] В този стих Слънцето символизира Брахман, както на много други места във Ведите. Златният ореол, както и лъчите на слънцето от следващия стих, са мая,или вселената на привидното проявление, която скрива Духа от човека. Физическата вселена с нейните безчетни обекти привлича сетивата на човека и запленява ума му. Затова е използвано сравнението със златния ореол и лъчите, които заслепяват човека. Както слънчевите лъчи произлизат от Слънцето, но не са Слънцето, така и вселената произлиза от Духа, но не е Духът, Брахман. Тук става дума за вселената на привидното проявление, а не на Това, което стои зад нея и е Брахман.
[5] Богът (или елементът) на огъня. Обръщайки се към Агни, отдаденият предлага делата си и себе си на Всепоглъщащия огън, т.е. на Безкрайния Дух.
[6] Този и предходният стих съставляват молитва, която се отправя от индусите в момента на смъртта. Това се прави дори и в наши времена в погребалните ритуали. Умът бива призован да си спомни миналите си дела, защото те са тези, които придружават душата, напускаща тялото, и предопределят нейното бъдещо превъплъщение. Тъй като кремирането става чрез огън, естествено е то да бъде ръководено от Бога на огъня, Агни. Тук Огънят бива призоваван и като елемент, и като самия Брахман.
