Упанишадите. Дъхът на Вечността

Откъси

Силата зад всяко едно действие в природата и в човека е силата на Брахман. Да осъзнаеш тази истина, означава да станеш Безсмъртен.

***

***

Ом апаянту мамангани вак-прана-чакшух

шротрам атхо балам индрияни ча сарва

сарвам брахма упанишадам ма’хам

брахма ниракурям ма брахма

ниракаро-даниракара-намаства-ниракаранам ме’сту

тадатмани нирате я упанишатсу дхармасте

майи шанту те майи шантуОм… Шанти ‒ шанти ‒ шанти!

По чия заповед умът мисли? Кой заповядва на тялото да живее? Кой кара езика да говори? Кое е това сияйно Същество, което насочва окото към формата и цвета и ухото към звука?

Аз-ът е ухото на ухото, умът на ума, речта на речта. Той е още дъхът на дъха и окото на окото. Отказвайки се от лъжливото отъждествяване на Аз-а със сетивата и ума, знаейки, че той е Брахман ‒ мъдрият напуска този свят и става безсмъртен.

Него очите не виждат, езикът не може да изрази, нито умът да схване. Ние нито го познаваме, нито можем да учим за Него. Той е различен от познатото, различен и от непознатото. Това сме чували да казват мъдрите.

Онова, което не може да бъде изразено чрез думите, но чрез което езикът говори ‒ знай, че То е Брахман. Брахман не е съществото, което е боготворено от хората.[1]

Онова, което е неразбираемо за ума, но чрез което умът разбира ‒ знай, че То е Брахман. Брахман не е съществото, което е боготворено от хората.

Онова, което е невидимо за очите, но чрез което очите виждат ‒ знай, че То е Брахман. Брахман не е съществото, което е боготворено от хората.

Онова, което не може да бъде чуто от ушите, но чрез което ушите чуват ‒ знай, че То е Брахман. Брахман не е съществото, което е боготворено от хората.

Онова, което не може да бъде вдишано от дъха, но чрез което дъхът е вдишван ‒ знай, че То е Брахман. Брахман не е съществото, което е боготворено от хората.

***

Ако мислиш, че познаваш добре истината за Брахман, знай, че знаеш малко. Това, което смяташ за Брахман в себе си, и това, което смяташ за Брахман в боговете ‒ то не е Брахман. Затова трябва да научиш самата истина за Брахман.

Не мога да кажа, че познавам Брахман изцяло. Не го познавам. Сред нас най-добре го познава онзи, който разбира смисъла на следните думи: „Нито Го познавам, нито не Го познавам.“

Истинско познание за Брахман има онзи, който знае, че Той е отвъд познанието; онзи, който мисли, че знае, не знае. Невежият мисли, че Брахман е познат, но мъдрият знае, че Той е отвъд познанието.

Онзи, който осъзнава Брахман зад всяко действие на своето същество ‒ независимо дали усещане, възприятие, или мисъл ‒ само той постига безсмъртие. От познанието за Брахман идва сила. От познанието за Брахман идва победата над смъртта.

Благословен е човекът, който постигне Брахман приживе. Онзи, който не Го постигне, страда от голямо нещастие. Напускайки земния живот, мъдрият, осъзнал Брахман като Аз-а на всички същества, става безсмъртен.

***

Веднъж боговете постигнали победа над демоните и въпреки че това станало чрез силата на Брахман, те се възгордели от себе си. Мислели: „Ние бяхме тези, които надвихме враговете, и победата е наша.“

Брахман видял гордостта им и се явил пред тях. Но те не Го разпознали.

Тогава останалите богове казали на Бога на огъня: „О, Огън, открий заради нас кой е този загадъчен дух.“

„Да“ ‒ отвърнал Богът на огъня и се приближил към Духа. Духът го попитал:

„Кой си ти?“

„Аз съм Богът на огъня. Всеки ме познава.“

„И каква е твоята сила?“

„Мога да изгоря всичко на земята.“

„Изгори това“, казал Духът, поставяйки една сламка пред него.

Богът на огъня се спуснал над сламката с цялата си сила, но не могъл да я изгори. Затова побягнал обратно при другите богове и казал:

„Не мога да открия кой е този загадъчен дух.“

Тогава останалите богове казали на Бога на вятъра: „О, Ветре, открий за нас кой е той.“

„Добре“, рекъл Богът на вятъра и се приближил до духа. Духът го попитал:

„Кой си ти?“

„Аз съм Богът на вятъра. Няма някой, който да не ме познава. Аз се нося с голяма бързина в небесата.“

„И каква е твоята сила?“

„Мога да издухам всяко нещо на земята.“

„Издухай това“ ‒ рекъл Духът, поставяйки една сламка пред него.

Богът на вятъра полетял към сламката с цялата си сила, но не успял да я помръдне. Върнал се при останалите богове и казал:

„Не мога да открия кой е този загадъчен дух.“

Тогава другите богове казали на Индра, най-великия сред тях: „О, Почитаеми, молим те, заради нас, открий кой е той.“

„Добре“ ‒ рекъл Индра и се приближил до духа. Но той изчезнал, а на Негово място се появила Ума, Божествената Майка, с прекрасни накити и несравнима красота. Когато я видял, Индра попитал:

„Кой беше духът, който се яви пред нас?“

Ума отвърнала: „Това беше Брахман. Вие постигнахте победата и величието си чрез Него, а не със собствените си сили.“

Така Индра, Богът на огъня и Богът на вятъра[2] познали Брахман. Те превъзхождали другите богове, защото отишли най-близо до Него и били първите, които Го разпознали.

Но от всички богове най-висш е Индра, защото от тримата той се приближил най-много до Брахман. Той бил първият, който Го разпознал.

Истината за Брахман по отношение на природата е следната: независимо дали в сиянието на мълнията, или в мигването на окото ‒ силата във всяко нещо е силата на Брахман.

Истината за Брахман по отношение на човека е следната: в движенията на ума  силата, която се изразява, е на Брахман. Поради това човек трябва да медитира върху Брахман ден и нощ.

Брахман е обожаемото Същество във всички същества. Медитирай върху Него като такъв. Онзи, който медитира така върху Него, е почитан от всички други същества.

***

Ученикът:

„Учителю, научете ме на познанието за Брахман.“

Учителят:

„Дадох ти тайното познание. Аскетизмът, самоконтролът, изпълняването на собствения дълг без привързаност ‒ всички те представляват тялото на това познание. Ведите са неговите крайници. Истината е самата му душа.

Онзи, който постигне познанието за Брахман, освобождавайки се от всяко зло, открива Вечния; Върховния.“

Ом… Мир ‒ мир ‒ мир!


[1] Т.е. Брахман е над и отвъд идеята за Бог.

[2] Агни и Ваю съответно.