Шри Рамакришна в Дакшинешвар 1883г.
Кратка биография
Шри Рамакришна е роден на 18 февруари 1836г. в село Камарпукур, на около шестдесет мили северозападно от Калкута. Неговите родители Кшудирам Чатопадхяя и Чандрамани Деви били бедни, но много набожни и добродетелни. Като дете Рамакришна (неговото детско име е Гададхар) бил силно обичан от своите съселяни. Той бил талантливо момче и можел да пее и рисува добре. Той също така често бил виждан погълнат в различни духовни състояния. Когато бил на шест години за първи път изпитал екстаз, докато наблюдавал ято бели жерави летящи на фона на черни облаци. Тази тенденция да навлиза в екстаз се усилила докато растял. Смъртта на баща му когато бил на седем години само послужила да задълбочи неговата вглъбеност и да засили непривързаността му към света.
Като свещеник в храма на Дакшинешвар
Когато Шри Рамакришна бил на шестнадесет години, неговият брат Рамкумар го взел със себе си в Калкута да му помага в свещеническата професия. През 1855г. храмът на богинята Кали в Дакшинешвар построен от Рани Расмани бил осветен и Рамкумар станал негов главен свещеник. Когато няколко месеца по-късно той починал, Рамакришна бил назначен за свещеник. Рамакришна развил силна любов и отдаденост към Божествената Майка Кали и прекарвал дълги часове в любящо обожание на нейния образ, забравяйки за ритуалите и свещеническите си задължения. Неговият неутолим копнеж достигнал кулуминацията си с това, че той видял Божествената Майка като безгранична светлина поглъщаща всичко около него.
Усилени духовни практики
Състоянието на божествено опиянение на Шри Рамакришна силно разтревожило неговите роднини в Камарпукур и те го оженили за Сарадамани, момиче от едно съседно село – Джайрамбати. Неповлиян от женитбата, той се гмурнал дори още по-дълбоко в интензивни духовни практики. Тласкан от силен вътрешен порив да реализира различни аспекти на Бог, с помощта на поредица от учители (Гуру), той следвал различните религиозни пътища описани в индуистките писания, и реализирал Бог чрез всеки един от тях. Първият му учител, който се появил в Дакшинешвар (1861 г.) била една забележителна жена, позната като Бхайрави Брахмани, която била силно напреднала и веща в духовността, както и много компетентна в писанията. С нейна помощ Шри Рамакришна практикувал разнообразните и трудни дисциплини на тантрическия път и постигнал успех във всяка от тях. Три години по-късно дошъл един странстващ монах, който се казвал Тотапури, и под чието ръководство и напътствия Шри Рамакришна достигнал Нивикалпа Самадхи, най-висшето духовно изживяване за което се говори в индуистките писания. Той останал в недуалистичното състояние в продължение на шест месеца, без да има и най-малкото съзнание дори за собственото си тяло. По този начин Шри Рамакришна, в продължение на общо дванадесет години, изпитал целия обсег от духовни изживявания на повече от три хиляди години индуистка религия.
Следване на други религии
Със своята неутолима жажда за Бог, Шри Рамакришна разчупил границите на индуизма, прелетял през исляма и християнството и достигнал най-висшата реализация чрез всяка от тези религии за кратко време. Той гледал на Исус и на Буда като на въплъщения на Бог, и благоговеел пред Десетте Сикхски Гуру. Шри Рамакришна изразил цялата същност на на своите продължили дванадесет години духовни реализации с простата максима: Ято мат, тато патх. „Колкото религии, толкова и пътища.“ След това той заживял в екзалтирано състояние на духа, в което виждал Бог във всички живи същества.
Обожанието на неговата съпруга
През 1872г. Сарада Деви, сега на деветнадесет години, дошла от село да се срещне с него. Той я посрещнал топло и започнал да я обучава как да изпълнява домашните си задължения и в същото време да води интензивен духовен живот. Една нощ той извършил богослужение пред нея, в което я идентифицирал напълно с Божествената Майка. Въпреки че Сарада продължила да живее с него, те живеели неопетнимо чист живот, и техните брачни взаимоотношения били само духовни. По-рано Шри Рамакришна бил посветен в монашеските обети от Тотапури, и изпълнявал основните правила на живота на монаха до съвършенство. Но външно той живеел като семеен човек, скромен, любящ и с детинско простодушие.
Идването на учениците
Така както пчелите започват да жужат около напълно разцъфналото цвете, духовните търсачи започнали да пристигат при Шри Рамакришна. Той ги разделял на две категории. Първата от тях се състояла от семейните хора. Тях учел как да реализират Бог докато живеят в света и изпълняват задълженията си в семейството. Другата по-важна категория се състояла от група образовани младежи, повечето от тях произлизащи от средната класа на Бенгал, които Шри Рамакришна започнал да учи как да станат монаси и носители на неговото послание към света. Най-важният от тях бил Нарендранатх, който години по-късно – като Свами Вивекананда – разпространил универсалното послание на Веданта в различни части на света, обновил индуизма и събудил душата на Индия.
Евангелието на Шри Рамакришна
(Шри Рамакришна Катхамрита; на бълг.ез „Шри Рамакришна. Блаженото слово на Безсмъртието„)
Шри Рамакришна не е написал нито една книга, нито е изнасял лекции. Вместо това, той избрал да говори на прост език като използвал басни и метафори за илюстрации, почерпени от наблюдението на природата и ежедневния живот. Разговорите с него били очарователни и привличали културния елит на Бенгал. Тези разговори били записани от неговия ученик Махендранатх Гупта, който ги публикувал под формата на книга – Шри Шри Рамакришна Катхамрита, на бенгалски език. Нейният английски превод, Евангелието на Шри Рамакришна, бил направен през 1942г. И до ден днешен популярността на тази книга продължава да расте поради универсалността и практическата значимост на посланието в нея.
Последни дни
Интензивността на духовния живот на Шри Рамакришна и неуморната духовна помощ и служба, които той оказвал на неспирния поток от духовни търсачи, оказали влияние на неговото здраве. Той развил рак на гърлото през 1885 г. и бил преместен в просторна извънградса къща, където неговите млади ученици се грижели за него ден и нощ. Той влял в сърцата им любов един към друг и така поставил основите на бъдещото монашеско братство, известно като Рамакришна Матх (Рамакришна Орден). В ранните часове на 16 август 1886г. Шри Рамакришна оставил своето физическо тяло, изричайки името на Божествената Майка, и навлязъл във Вечността.