Шри Рамакришна. Блаженото слово на Безсмъртието (Откъси)

М. стои онемял, докато гледа. Той си мисли: „Колко очарователно е това място! Колко очарователен е този човек! Колко благи са неговите думи! Не ми се иска да напускам тази стая!“ След малко си казва: „Но нека поне да видя къде съм дошъл! След това ще се върна да поседя тук.“

Докато двамата със Сидху излизат от стаята, започват да се разнасят мелодичните звуци на арати[7]. Цимбали, камбани и барабани зазвучават едновременно. Откъм южната страна на градината ― откъм музикалната кула на Нахабат ― изплуват музикалните тонове на красиви мелодии. Понасяйки се по пазвите на Ганг, звуците се разтварят в простора и изчезват някъде много надалеч. Нежният пролетен бриз е натежал от сладките ухания на многобройни цветя. Започва да се сипе лунна светлина. Изглежда така, сякаш приготовленията за вечерната служба на боговете са в ход навсякъде. Наблюдавайки ритуала на арати в дванадесетте храма на Шива и в храмовете на Радха-канта и Бхаватарини, М. е изпълнен с върховна радост. Сидху казва: „Това е храмът на Расмани. Тук се служи на Бог всеки ден от сутрин до вечер. Много свети гости и бедни хора идват тук.“

След като излизат от храма на Бхаватарини, двамата тръгват през огромния четириъгълен двор и отново стигат до стаята на Шри Рамакришна. Виждат, че сега вратата е затворена.

Преди малко са били запалени благовония. М. е възпитан според английските маниери, затова не може да влезе в стаята направо без да бъде съобщено името му. На вратата стои Вринде, прислужницата. М. пита: „Дали сега садху махарадж (светият човек) е вътре?“

Вринде: „Да, вътре е.“

М.: „Той oт колко време живее тук?“

Вринде: „О, от много, много години.“

М.: „А чете ли много книги?“

Вринде: „О, драги, книги и всякакви такива ― всички те са на езика му!“

М. е завършил колеж наскоро. Той е много изненадан да чуе, че Шри Рамакришна изобщо не чете книги.

М.: „Може би сега той изпълнява сандхя? Можем ли да влезем? Ще му предадеш ли за нас, ако обичаш?“

Вринде: „Влизайте, деца мои. Влезте и седнете вътре.“

Те влизат и виждат, че Шри Рамакришна е сам. Той седи на леглото си. В стаята са запалени благовония и всички врати са затворени. М. събира длани, за да изрази своето уважение. Шри Рамакришна прави знак на двамата да седнат. Пита ги: „Къде живеете? Какво работите? Какво ви води в Баранагор?“, и така нататък. М. отговаря на всички тези въпроси, но забелязва, че по време на разговора умът на Шри Рамакришна сякаш пребивава върху някакъв друг обект, върху който той медитира. По-късно научава, че това се нарича бхава, съзнание за Бог. То прилича на състоянието на човек, който седи с въдица в ръка и чака да хване риба. Рибата идва и започва да кълве стръвта. Плувката потрепва. Рибарят е целият внимание. Той държи здраво въдицата и гледа плувката със съсредоточен ум. Не говори на никого. Състоянието на Шри Рамакришна е точно такова. След време М. научава, че той изпада в това състояние след сандхя, т.е. вечер. Понякога изцяло загубва съзнание за външния свят.

М.: „Вие сигурно изпълнявате своята сандхя. В такъв случай може би е по-добре да си тръгнем.“

Шри Рамакришна (в бхава): „Не. Сандхя! Не, не е това.“

След като разговарят за кратко, М. се покланя и си взема довиждане.

Шри Рамакришна казва: „Елате пак.“

Прибирайки се, М. размишлява: „Кой ли е този божи човек! И защо душата ми копнее така да го види отново! Може ли човек да бъде велик без да е чел книги? Чудно е, че ми се иска да го посетя отново. Ще дойда пак утре или вдругиден.“

Не след дълго една сутрин в около осем часа М. се среща за втори път с Шри Рамакришна. Това става на югоизточната веранда пред стаята му в Дакшинешвар. Дошъл е бръснарят. Тъй като зимният студ все още не е отминал, Шри Рамакришна е сложил молескинов шал, поръбен с червена ивица. Виждайки М., той му казва: „Е, значи дойде! Ела, седни тук.“ Той е усмихнат и леко заеква, докато говори.

Шри Рамакришна (на М.): „Къде живееш?“

М.: „В Калкута, господине.“

Шри Рамакришна: „При кого си отседнал тук?“

М.: „Дойдох в Баранагор на гости на по-голямата ми сестра в дома на Ишан Кавирадж.“

Шри Рамакришна: „О, у Ишанови ли? А знаеш ли как е Кешаб[8] в момента? Беше много болен.“

М.: „И аз чух същото, но предполагам, че вече е добре.“

Шри Рамакришна: „Дадох обет да предложа зелен кокосов орех и захар на божествената Майка за неговото оздравяване. Понякога се събуждах през нощта и плачех пред божествената Майка, казвайки: „О, Майко, направи така, че Кешаб да се оправи. Ако той не оздравее, с кого ще говоря, когато отида в Калкута?“ Затова се зарекох да предложа зелен кокосов орех и захар.

Кажи ми, а познаваш ли един мистър Кук, който беше дошъл в Калкута? Дали той изнася лекции? Кешаб ме качи на борда на един параход. И мистър Кук беше там. “

М.: „Да, чух за него, но не съм присъствал на нито една от лекциите му. Не знам много за него.“

Шри Рамакришна: „Братът на Пратап беше тук и остана няколко дни. Беше без работа; каза, че иска да остане тук. Узнах, че е оставил жена си и децата си на грижите на тъста си. А има толкова много деца! Скарах му се. Само си представи! Баща на толкова много деца! Трябва ли другите в селото да ги хранят и гледат? Не го е срам, че някой друг се грижи за семейството му и че те са в тежест на тъста му. Нахоках го доста сурово и му казах да си потърси работа. Тогава той си тръгна.“

Шри Рамакришна (на М.): „Женен ли си?“

М.: „Да, господине.“

Шри Рамакришна (потръпвайки): „Боже мой! Гледай, Рамлал[9], вече си е взел жена.“

М. стои объркан, без да каже нещо. Той овесва глава като човек, виновен в сериозно нарушение. Чуди се: „Толкова ли е лошо да си женен?“ Шри Рамакришна пита още: „Имаш ли деца?“

М. чува биенето на сърцето си. Отговаря съвсем тихо: „Да, господине, имам деца.“ Шри Рамакришна казва с голяма тъга: „Уви, при това имаш и деца!“

Така укорен, М. остава безмълвен. Гордостта му получава тежък удар. След малко Шри Рамакришна го поглежда приветливо и му заговорва с обич: „Виж сега, ти имаш някои добри знаци. Мога да узная това, като видя очите и челото на някого. Кажи ми, жена ти от кой вид е? Видя-шакти или авидя-шакти?“ [10]

М.: „Господине, тя е добра, но е невежа (аджнана).“

Шри Рамакришна (с раздразнение): „А ти си много мъдър (джнанин), така ли!?“

Какво е джнана и какво е аджнана, М. не знае много добре. Досега е разбрал само, че джнанин е този, който е получил образование и е чел много книги. По-късно той изоставя това погрешно схващане. Научава, че джнана е да си познал Бог, а аджнана е да не си Го познал. Когато Шри Рамакришна възкликва: „А ти си джнанин, така ли!?“, егото на М. получава втори тежък удар.

Шри Рамакришна: „В какво вярваш ― в Бог с форма или в безформения Бог?“

М.: „Обичам да мисля за Бог като безформен.“

Шри Рамакришна: „Това е добре. Да имаш вяра в единия от двата аспекта е достатъчно. Да мислиш за Бог като безформен е съвсем правилно. Но и така да е ― не мисли, че само тази идея е вярна, а всички останали са погрешни. Знай, че безформеният Бог е истински също както и Бог с форма. И все пак, трябва да се придържаш за това, в което ти вярваш.“

М. (объркан, на себе си): „Възможно ли е да вярваш едновременно в безформения Бог и в Бог с форма? Ако вярваш, че Бог е с форма, как е възможно да мислиш за Него като за безформен? Възможно ли е едно и също нещо да принадлежи на две противоположни категории? Могат ли белите неща като млякото да бъдат черни?“

Чувайки отново и отново, че и двете идеи са верни, М. стои мълчаливо. Той никога не е чел нещо подобно в своите книги. За трети път егото му получава удар, но тъй като то все още не е напълно сразено, той отново се опитва да спори с Шри Рамакришна.

М.: „Добре, господине, нека човек вярва в Бог с форма; но Бог в никакъв случай не е глинен образ.“

Шри Рамакришна: „Скъпи мой господине, как така, глинен образ!? Това е образът на Духа!“

М. не разбира какво иска да каже Шри Рамакришна с „образът на Духа“. Той отговаря: „А не трябва ли човек да разясни на онези, които боготворят глинени образи, че Бог не е в глинения идол и че докато Го обожават така, те трябва да мислят само за Бог, а не да почитат глината?“

Шри Рамакришна (остро): „Сред хората в Калкута е модерно да се изнасят лекции, за да се просветляват другите. Но как да донесат светлина за самите себе си, те не знаят. Кой си ти, че да учиш другите? Този, който е Господ на вселената, самият Той ще учи всекиго. Този, който е създал вселената, луната, слънцето, сезоните, човешките същества и зверовете, който се е погрижил за храната на хората и животните и за това, родителите да отглеждат и обичат децата си, сам Той ще учи създанията си. Направил е толкова много, не може ли да направи и това? Ако има нужда някой да бъде научен на нещо, Бог сам ще го накара да разбере. Той е антарямин, вътрешният учител, който познава сърцето на всекиго. Дори и да има някаква грешка в почитането на глинения идол, да не би Господ да не знае, че самият Той е призоваван в него? Той харесва точно такова обожание. Защо ти трябва да се главоболиш за всичко това? Опитай се да придобиеш познание за самия себе си и да развиеш любов към Него.“

Сега вече М. чувства, че егото му е напълно сразено.

Той си мисли: „Наистина, всичко, което той казва, е вярно. Трябва ли аз да ходя да проповядвам на другите? Самият аз познал ли съм Бог? Нито пък съм развил любов към Него. Все едно да поканя някой приятел да легне в леглото ми, когато за самия мен няма достатъчно място в него. Да не знаеш нищо, да не слушаш никого и въпреки това, да ходиш насам-натам и да проповядваш на другите! Това е наистина срамно, голямо безумие. Да не би духовното познание да е математика, история или литература, че да можеш да учиш другите на него? Това е науката за Господ. Напълно съм съгласен с всичко, което той казва.“

Това е първият и последният опит на М. да спори с Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна: „Ти говореше за почитането на глинените образи. Дори и да са направени от глина, те трябва да бъдат боготворени. Сам Бог е създал различните форми на обожание. Господът на вселената е създал всички тези форми, които да подхождат на хората, намиращи се на различни нива на познание.

Една майка приготвя храна на децата си така, че всяко от тях да получи това, което най-добре понася на стомаха му и което то най-много обича. Да кажем, че една майка има пет деца и трябва да им сготви риба. Тя приготвя различни ястия и дава на всяко от тях онова, което е най-добре за него. Пулао[11] от риба за едното; риба с кисел тамаринд[12] за другото; чарчари[13] от риба за следващото; пържена риба за четвъртото и т. н. Тя приготвя точно това, което всяко от тях харесва, и което понася на стомаха на всяко едно. Разбираш ли?“

М.: „Да, господине.“

М.: „Господине, как човек би могъл да фокусира ума си върху Бог?“

Шри Рамакришна: „Повтаряй Неговото име, възпявай Неговата слава и общувай със свети хора. Умът на човек не може да се концентрира върху Бог, ако той е непрестанно потопен в семейния живот и е отдаден ден и нощ на светски дейности. В първата фаза е много трудно да фокусираш ума си върху Бог, освен ако често не се усамотяваш.

Когато едно растение е младо, то трябва да бъде оградено. Без ограда козите и кравите ще го изядат.

Умът, самотното място и гората са местата, където трябва да медитираш. И винаги трябва да храниш добри мисли. Само Бог е истински, Той единствен е вечната Същност, а всичко останало е нереално и преходно. Разграничавайки така, ще се отърсиш от привързаността към тленните неща на света.“

М. (скромно): „Как човек трябва да живее в семейството?“

Шри Рамакришна: „Върши всичките си задължения, но дръж ума си в Бог. Жена, син, баща, майка ― трябва да живееш с всички тях и да им служиш, като че ли са твои. Но в сърцето си знай, че те в действителност не са твои.

Прислужницата на богатия човек изпълнява всичките си задължения, но умът ѝ е винаги в нейния дом на село. Тя се грижи за децата на господаря си като за свои собствени. Нарича ги „моя Рама, моя Хари“, но много добре знае, че не са нейни.

Костенурката плува във водата, но знаеш ли къде е умът ѝ през цялото време? На брега на реката, на сушата, където са яйцата ѝ. Трябва да вършиш цялата си работа в света, но да се стараеш умът ти да остава в Бог.

Ако влезеш в света (т.е. в семейния живот) преди да си развил любов към Господ, със сигурност ще се оплетеш още повече. Несполуката, скръбта и злините на света ще те накарат да изгубиш равновесието на ума си. И колкото повече мислиш за светските неща, толкова повече ще се обвързваш.

Намажи ръцете си с масло преди да разчупиш плода от джакфрут, иначе неговият млечен сок ще залепне по тях. Първо придобий маслото на бхакти, любовта към Бог, и след това се заеми с делата на света и със семейството.

За да достигнеш божествена любов, е нужно усамотение. Ако искаш да добиеш масло, трябва да сложиш съда със сметана в някой тих ъгъл. Тя няма да втаса, ако често я местиш. След това трябва да оставиш всяка друга работа и да разбиеш сметаната. Само така ще добиеш масло.

Освен това, докато медитираш върху Бог в усамотение, придобиваш духовна мъдрост, богоотдаденост, отреченост и безстрастие[14]. Но ако отдадеш ума си на света, вместо на Бог, той става вулгарен. В света няма нищо друго, освен мисълта за секс и пари[15].

Светът е като водата, а умът е като млякото. Ако излееш мляко във водата, те се смесват и стават едно. След това повече не можеш да получиш чисто мляко, колкото и да се опитваш. Но ако млякото бъде подквасено и превърнато в сметана и след това от нея бъде направено масло ― то ще се носи на повърхността на водата, ако бъде сложено в нея. Затова първо добий маслото на познанието и любовта към Бог, като практикуваш садхана[16] на усамотено място. Това масло, пуснато във водата на света, няма да се смеси с нея. То ще плува на повърхността.

Нужно е също така да практикуваш разграничение. Чувствените удоволствия и парите са преходни, Господ е единствената Реалност. Какво дават парите? Ориз и леща, дрехи и подслон ― нищо повече. Те не ти помагат да достигнеш Бог. Така че парите не могат да бъдат целта на живота. Това е процесът на разграничение. Разбираш ли?“

М.: „Да, господине. Наскоро четох в „Прабодх Чандродая”[17] за разграничението.“

Шри Рамакришна: „Да, разграничението. Само си помисли, какво толкова има в парите или в едно красиво тяло? Помисли малко ― в тялото на една красива жена има кости, плът, мазнина, урина и изпражнения ― само такива неща. Защо човек да си губи ума заради такова нещо и да забравя Бог? Защо да Го забравя?“

М.: „Господине, може ли Бог да бъде видян?“

Шри Рамакришна: „Да, без съмнение. Усамотяването от време на време, повтарянето на Неговото име и възпяването на Неговите качества, практикуването на разграничение ― това са средствата, водещи към тази цел.“

М.: „В какво състояние на ума трябва да бъде човек, за да реализира Бог?“

Шри Рамакришна: „Плачи за Бог със силна жажда в сърцето си и ще Го видиш. Хората проливат стомни от сълзи за жени и деца, изплакват пороища сълзи за пари. Но кой плаче за Бог? Викай Бог с копнеещо и жадно сърце. При тези думи Шри Рамакришна запява:

О, ум, плачи за Майка Шяма с истински сълзи!

Как тогава Тя ще се сдържи да не дойде при теб?

Копнежът на сърцето довежда зората. След това човек вижда слънцето. След копнежа идва реализацията на Бог.

Можеш да видиш Бог, ако имаш в себе си общия сбор от тези три привързаности: желанието на светския човек за нещата от света, обичта на майката към детето ѝ и любовта на непорочната жена към съпруга ѝ. Ако тези три привързаности се съберат заедно в един човек и бъдат насочени към Бог, тяхната сила му позволява да Го види.

Да, истината е, че трябва да обичаш Бог по начина, по който майката обича сина си, непорочната жена ― съпруга си и светският човек ― нещата от света. Когато имаш общата сила на тези три вида любов и я насочиш към Бог ― тогава ще Го видиш.

Човек трябва да зове Бог с копнеещо сърце.

Котенцето знае да вика само „мяу, мяу“ към своята майка. То остава там, където тя го сложи ― веднъж в кухнята, друг път на пода, а трети път ― на леглото. Когато нещо го боли, то просто плаче „мяу, мяу“ и не знае нищо друго. Където и да се намира майка му, тя идва веднага щом чуе мяукането му.“

По това време М. живее в дома на сестра си в Баранагор. Още от първия път, когато се среща с Шри Рамакришна, той започва да мисли за него почти непрестанно ― неговото щастливо лице е през цялото време в ума му и той сякаш винаги чува думите му, сладки като нектар. М. си мисли: „Как може един беден брахмин да е установил такива дълбоки истини?“ Никога преди това той не е чувал някой да обяснява духовните истини толкова ясно; затова ден и нощ мисли как да отиде и да се срещне с него отново.

Не след дълго, в един неделен следобед на 5-и март М. пристига от Баранагор в Дакшинешварския парк заедно с Непал Бабу. Те намират Шри Рамакришна в неговата стая, седнал на малкото легло. Помещението е препълнено с поклонници. Неделя е, затова те имат възможност да дойдат. М. все още не познава никого, затова сяда встрани от групата и наблюдава как Шри Рамакришна разговаря с всички с усмивка на лице.

Той се обръща към един младеж на около деветнадесет години и започва радостно да разговаря с него по различни въпроси. Младият човек е Нарендра[18]. Той е колежанин и често посещава Садхаран Брахмо Самадж[19]. Очите му са блестящи, думите му са винаги одухотворени и той има вид на човек, изпълнен с богоотдаденост.

М. разбира, че предметът на разговора им е поведението на светските хора, привързани към удоволствията и гледащи с пренебрежение на онези, които търсят Бог и религията. Шри Рамакришна казва, че в света има много, много такива хора и обяснява как човек трябва да се отнася към тях.

Шри Рамакришна (на Нарендра): „Какво ще кажеш, Нарендра? Светските хора говорят всякакви неща. Но видиш ли, докато слонът върви по пътя си, много животни лаят и издават разни звуци подир него, а той дори не ги поглежда. Ако някой те порицае, какво ще мислиш за него?“

Нарендра: „Ще мисля, че кучетата си лаят.“

Шри Рамакришна (усмихнат): „Не, момчето ми, не трябва да стигаш толкова далеч. (Смях.) Знай, че Бог живее във всички неща. Но и тъй да е, трябва да общуваш с добрите хора и да държиш лошите на разстояние, дори и да живееш сред тях. Нараяна (Бог) присъства дори в тигъра, но със сигурност човек не може да отиде да прегърне един тигър. (Смях.) Ще попиташ: щом казвате, че тигърът е Нараяна, защо трябва да бягам от него? Отговорът е следният: този, който казва „Бягай!“, също е Нараяна. Защо да не го послушаш?

Чуйте една история. В една гора живеел един садху. Той имал много ученици. Един ден ги учел как да виждат Бог във всички живи същества и как, знаейки това, трябва да се покланят на всички тях. Скоро след това един ученик отишъл в гората да събере дърва за хома[20]. Изведнъж се чул вик: „Бягай, бягай, където и да си ― вилнее луд слон!“ Всички се разбягали, освен този ученик. Той си казал: „Бог е и в слона, защо тогава трябва да бягам?“ Помислил така и останал на място. Поклонил се на слона като на Бог и започнал да отправя молитви. Махутът[21] започнал да крещи: „Бягай, бягай, бягай!“, но той не помръдвал. Накрая слонът дошъл и го хванал с хобота си, запокитил го настрани и отминал. Ученикът изпаднал в несвяст и останал да лежи на земята, изподраскан и наранен.

Узнавайки за това, неговият гуру и други ученици го пренесли в ашрама и му дали разни лекове. След известно време, когато дошъл на себе си, един от събратята му го попитал: „Защо не се махна, когато чу, че слонът идва?“ Той отговорил: „Гурудев каза, че самият Нараяна живее в хората и във всички създания. Затова като видях, че слонът Нараяна идва, останах на място.“ Тогава неговият гуру казал: „Синко, вярно е, че слонът Нараяна е дошъл, но махутът Нараяна те е предупредил, моето момче. Ако всеки е Нараяна, защо не послуша именно него? Трябвало е да се съобразиш с махута Нараяна.“

Писанията казват: „Апо Нараяна (водата е Бог).“ Една вода се използва за божествената служба, а друга ― само да си измиеш лицето, устата и ръцете, съдовете и дрехите; тя не може да се употреби за пиене или за богослужение. Така и Нараяна е в сърцето на всички хора ― както на светите, така и на несветите, на праведните и неправедните. Но човек не може да си има вземане-даване с несветите, с лошите и нечисти хора. Той не трябва да бъде близък с тях. С някои може само да си кима от разстояние, но с други дори това е невъзможно. Човек трябва да стои на разстояние от такива хора.“

Един от поклонниците: „Господине, когато някой лош човек иска да ни навреди или наистина го стори, не трябва ли да правим нищо в такъв случай?“

Шри Рамакришна: „За да живее в света и да се предпазва от лошите хора, човек трябва да показва тамогуна[22]. Но не е правилно да навредиш на някого само от страх, че той може да ти навреди.“

Чуйте друга история. Едни пастирчета пасели стадата си в поле, в което живеела страшна, отровна змия. Всички били нащрек от страх от влечугото. Веднъж един брахмачарин[23] минал през това поле. Пастирчетата го настигнали и му казали: „Свети човече, молим те, не отивай нататък. Там има една ужасна отровна змия.” Брахмачаринът отвърнал: „Няма значение, деца. Не се страхувам от нея. Знам една мантра.“ Рекъл това и тръгнал в тази посока. Нито едно от децата не посмяло да го придружи. И ето, змията се появила с вдигната качулка, пълзейки бързо към него. Но когато се приближила, брахмачаринът изрекъл мантрата и, виж ти! ― змията паднала в краката му като дъждовен червей. „Е“, казал светият човек, „защо ходиш насам-натам и пакостиш на другите!? Ела, ще ти дам мантра. Повтаряйки я, ще развиеш любов към Бог, ще Го достигнеш и желанието ти да вредиш на другите ще те напусне.“ При тези думи той дал мантрата на змията. Получавайки святото име, тя се поклонила на своя гуру и попитала: „Господине, кажете ми, моля Ви, каква садхана трябва да изпълнявам?“ Той отвърнал: „Повтаряй тази мантра и недей повече да вършиш зло на никого. Пак ще дойда“, рекъл брахмачаринът и си тръгнал.

Минали няколко дни. Пастирчетата забелязали, че змията вече не хапе. Дори когато я удряли с камъни, тя не се ядосвала. Била станала като дъждовен червей. Едно от момчетата отишло при нея, хванало я за опашката, завъртяло я над главата си и я блъснало няколко пъти в земята. Змията повърнала кръв и изпаднала в безсъзнание; не можела да помръдне. Пастирчетата помислили, че е умряла и си заминали.

Късно през нощта змията се свестила. Тялото ѝ било начупено и нямала сили да се помръдне. Бавно и мъчително изпълзяла в дупката си. Станала слаба като скелет от глад. След няколко дни започнала да излиза от дупката си само веднъж нощем, за да си търси храна. Не излизала през деня от страх от момчетата. След посвещението си с мантрата тя вече не причинявала вреда на никого. Преживявала доколкото може от листа и плодове, паднали от дърветата.

След около година брахмачаринът отново минал по този път. Когато стигнал до същото място, потърсил змията. Пастирчетата му казали, че е умряла. Но той не повярвал, защото знаел, че змията е получила мантра и затова било невъзможно да умре преди да види Бог. Започнал да я търси наоколо и да я вика с името, което ѝ бил дал. Като чула гласа на своя гуру, змията излязла от дупката си и му се поклонила почтително. Той попитал: „Как си?“ Змията отговорила: „Добре съм, господине.“ Брахмачаринът попитал отново: „Но защо изглеждаш толкова слаба?“ Тя отвърнала: „Свети господине! Вие ме помолихте да не наранявам никого. Затова живея от листа и плодове. Може би затова съм отслабнала толкова много.“ Змията била развила, видите ли, качеството на саттва. Ето защо не се гневяла на никого. Била забравила, че пастирчетата се опитали да я убият. Брахмачаринът рекъл: „Не може само храната да те е довела до това състояние. Със сигурност има нещо друго. Помисли малко.“ Тогава змията си спомнила, че веднъж едно от момчетата я било завъртяло и блъснало в земята. Казала: „Свети господине! Сега си спомням всичко. Веднъж момчетата ме запокитиха силно в земята. Те са невежи. Не разбират каква промяна настъпи в ума ми. Как можеха да знаят, че нямам намерение да ухапя или да навредя на никого?“ Брахмачаринът казал: „Срамота! Толкова си глупава, че не знаеш дори как да се защитиш. Това, което ти забраних, беше да хапеш и нараняваш което и да е живо същество. Но защо не ги изплаши чрез съскане?“

Човек трябва да „съска“ на лошите хора, за да ги уплаши и за да не могат по-късно те да му навредят. Но той не трябва да инжектира отрова в тях или да ги наранява.

В Божието творение има различни видове създания и растения. Сред животните има и лоши, и добри. Има зверове като тигрите, които убиват другите. Съществуват дървета, които раждат плодове, сладки като нектар, а други са отровни. По същия начин, има добри и лоши хора, свети и несвети хора, хора, привързани към света, и такива, които са отдадени на Бог.

Съществуват четири вида хора ― обвързаните със света, стремящите се към освобождение, освободените и вечно свободните.

Вечно свободните, като Нарада[24], са тези, които живеят в света за доброто на човечеството, за да учат хората на Истината. Обвързаните души са привързани към обектите на сетивата. Те забравят Бог и никога дори и не помислят за Него. Стремящите се към освобождение се опитват да се освободят, но само някои от тях успяват, а другите – не. Освободените не са обвързани от секса и парите. В техните умове няма привързаност към обектите на света. Те винаги медитират върху лотосовите нозе на Бог.

Да предположим, че една рибарска мрежа бъде хвърлена в езерото. Някои от рибите са твърде умни, за да бъдат уловени в нея. Те могат да бъдат сравнени с вечно свободните души. Повечето риби, обаче, се хващат в мрежата. От тях само някои се опитват да избягат. Те са като стремящите се към освобождение. Но не всяка риба, която се опитва да избяга, може да го направи ― само някои успяват да изскочат навън. Тогава рибарите викат: „Гледай! Една голяма риба избяга.“ Тези риби са като освободените. Повечето от рибите, хванати в мрежата, не могат да избягат ― те дори и не се опитват. Нещо повече, те държат мрежата в уста и лежат тихичко, криейки се в тинята на дъното на езерото. Мислят си: „Сега сме на сигурно място; няма никаква опасност.“ Но не знаят, че рибарите изведнъж ще изтеглят мрежата навън и ще ги хвърлят на брега. Тези риби могат да бъдат сравнени със светските хора.“

Светските хора остават приковани към секса и парите в света. Те са целите овързани ― ръце и крака. Мислят си, че могат да намерят щастие единствено в чувствените удоволствия и парите и така да получат сигурност, но не разбират, че ще умрат сами по този начин. Когато един такъв човек е на смъртното си легло, жена му идва и казва: „Отиваш си. А какво си направил за мен?“ Освен това, мая[25] е такава, че, виждайки лампата да гори дълго време, този човек би казал: „Газта ще свърши, намали фитила.“ А лежи на смъртния си одър! Такъв човек не мисли за Бог. Дори и да има свободно време, той се отдава на празни приказки или се заема с безполезни дейности. Когато го попитат защо, казва: „Не мога да седя без да правя нищо, затова правя ограда.“ Когато времето много му дотежи, той може би започва да играе карти.“ (Всички се смеят.)

Един бхакта: „Господине, няма ли спасение за светския човек?“

Шри Рамакришна: „Има, разбира се. Човек трябва да общува със свети хора, когато може, и от време на време да се усамотява, за да медитира върху Бог. Освен това, той трябва да практикува разграничение и да се моли на Бог: „О, Боже, дай ми вяра и любов към Теб.“ Веднъж щом постигнете вяра ― постигнали сте всичко. Няма нищо по-висше от вярата. (На Кедар:) Чувал си за силата на вярата! Пураните разказват, че Рамачандра ― съвършеният Брахман, Нараяна ― бил принуден да построи мост, за да достигне до Ланка. Но Хануман по силата на вярата си прескочил морето. Той нямал нужда от мост. (Всички се смеят.)

Вибхишана написал името на Рама на едно листо и го завързал в гънките на дрехата на един човек, който искал да прекоси морето. Вибхишана му казал: „Не се страхувай. Имай вяра и върви по морето. Но помни ― веднага щом изгубиш вярата си, ще се удавиш.“ Човекът тръгнал и вървял по водата много добре, докато не бил обхванат от силно желание да погледне какво пише на листото. Развързал възлите на дрехата си и видял, че там било написано само името на Рама. Казал си: „Какво! Просто името на Рама!“ И като изгубил вяра, моментално потънал във водата.

Човек, който има вяра в Господ, може да бъде освободен от големи грехове без значение дали е извършил най-тежките престъпления ― убийство на крава, брахмин или жена. Ако само каже: „Няма да правя това отново“ ― той няма от какво да се страхува.“

После той продължава: „Всички виждате това момче (Нарендра). То е много различно. Когато едно непослушно дете е в присъствието на баща си, то се държи като таласъм. Но когато играе на двора, то е съвсем различно. Момче като това принадлежи на класата на вечно свободните. Тези души никога не се привързват към света. Когато пораснат малко, те чувстват пробуждане в сърцето и моментално се устремяват към Бог. Те идват на света, за да учат човечеството. Не обичат нещата от света. Умът им никога не се насочва към чувствените удоволствия или парите.

Във Ведите се споменава една птица, наречена хома. Тя живее високо в небесата. Там, във висините тя снася яйцето си. Веднъж снесено, то започва да пада. Но това става толкова нависоко, че яйцето продължава да пада с дни. През това време то се разчупва и от него излиза малкото птиченце, което не спира да пропада. Постепенно очите му се отварят и крилете му се разперват. Веднага щом отвори очи, то вижда, че се приближава към земята и скоро ще се разбие в нея. Тогава птиченцето внезапно се стрелва нагоре към своята майка и бързо достига големи висини.“

В този момент Нарендра става и си тръгва.

В стаята са Кедар, Пранкришна, М. и много други.

Шри Рамакришна: „Нарендра превъзхожда другите във всичко ― пеене, владеене на музикални инструменти, четене и писане. Онзи ден той спореше с Кедар и направо срази аргументите му. (Шри Рамакришна и всички останали се смеят.) (Към М.:) Има ли някаква английска книга върху разсъждението?“

М.: „Да, господине. Нарича се „Логика“.”

Шри Рамакришна: „Кажи ми за какво се говори в нея.“

М. изпада в затруднено положение. Казва: „Една част от логиката представлява разсъждение от общото положение към частното. Например: Всички хора умират. Пандитите са хора. Следователно те също ще умрат. Друго нейно подразделение се занимава с разсъждение от частния пример към общото положение. Като например: Този гарван е черен, онзи гарван е черен, всички гарвани които виждам, са черни. Следователно всички гарвани са черни. Но като прави заключение по този начин, човек може да достигне и до погрешен извод, защото е възможно да съществува и бял гарван. Друг пример: Щом вали, значи има облак. Заключението е, че дъждът идва от облака. Следващ пример: Този човек има тридесет и два зъба, онзи също. Всички хора, които виждаме, имат същия брой зъби. Следователно всички хора имат по тридесет и два зъба.

Такива са общите положения на логиката.“

Шри Рамакришна чува всичко това. Но докато слуша, умът му е някъде другаде. Затова разговорът на тази тема не продължава.

Когато разговорът приключва, поклонниците започват да се разхождат наоколо. М. тръгва към Панчавати. Около пет часа е. Не след дълго той се връща в стаята на Шри Рамакришна, където вижда странна гледка на малката северна веранда.

Шри Рамакришна стои неподвижно. Нарендра пее химн, а поклонниците седят наоколо. М. остава очарован от песента. Никога в живота си той не е чувал някой да пее толкова красиво, освен Шри Рамакришна. А когато поглежда към него, М. затаява дъх от удивление. Той е неподвижен; очите му също не се движат. Трудно е да се каже дали диша, или не. М. пита за това един бхакта, който му обяснява, че това състояние е познато като самадхи или божествен екстаз. М. никога не е чувал или виждал нещо подобно. Безмълвен, казва на себе си: „Възможно ли е човек да забрави до такава степен външния свят, потопен в съзнанието за Бог? Колко ли голяма трябва да е любовта му към Бог и вярата му, довели го до това състояние!“ В песента се пее така:

Отново тази омагьосваща усмивка! Тялото на Шри Рамакришна продължава да е неподвижно, а очите му са фиксирани и полуотворени. Изглежда така, сякаш той съзира нещо прекрасно и удивително. И виждайки го, плува във върховно блаженство.

Песента свършва. След това Нарендра изпява:

Следващият ден, 6-и март, е също почивен. М. идва отново в три часа следобед. Шри Рамакришна седи в стаята си. На пода е постлан килим. Нарендра, Бхаванатх и други двама поклонници са седнали на него. Повечето са млади хора, на деветнадесет- двадесет години. Шри Рамакришна седи на малкото легло с усмивка, играеща на лицето, и весело разговаря с момчетата.

Виждайки М. да влиза в стаята, той се разсмива силно и казва: „Вижте, ето го пак!“ Продължава да се смее и всички се присъединяват към него. М. влиза, поздравява Шри Рамакришна, падайки ничком пред него и сяда. Досега той го е поздравявал изправен, със събрани длани, така както го правят хората с английско (т.е. западно) образование. Но днес се научава да го прави, лягайки в нозете му, по традиционния за индусите начин. Докато той сяда, Шри Рамакришна разказва на Нарендра и другите ученици кое го е накарало да се разсмее:

„Чуйте, веднъж дали опиум на един паун в четири часа следобед. На следващия ден паунът отново пристигнал точно в четири часа. Бил се пристрастил към опиума, затова дошъл навреме за дозата си“. (Всички се смеят.)

М. си казва: „Прав е. Връщам се у дома, но умът ми остава с него ден и нощ и мисли само за това: кога ще го видя отново! Сякаш някой ме тегли към това място. Не мога да отида другаде дори да искам; трябва да дойда тук.“ М. размишлява така, докато Шри Рамакришна се забавлява с момчетата, сякаш е на тяхната възраст. Всички се превиват от смях. Тези моменти са истински празник на радостта.

Наблюдавайки уникалния характер пред себе си, М. е като онемял. Мисли: „Това ли е човекът, когото видях в самадхи, потънал в блаженството на божествената любов, невиждано досега? Той ли е този, който днес се държи като обикновен човек? И който при първото ми посещение ме нахока и поучи? Не беше ли пак той, който ми каза, че Бог с форма и безформеният Бог са еднакво истински? Не ми ли каза още, че единствено Господ е реален, а всичко останало в света е преходно? Не ме ли посъветва да живея в света като прислужницата?“

Шри Рамакришна много се забавлява и често поглежда към М. Забелязва, че М. стои мълчаливо. Обръща се към Рамлал и казва: „Той е малко по-възрастен, видиш ли, затова е някакси по-сериозен. Ние страхотно се забавляваме, но той си седи тихо.“ Тогава М. е на около двадесет и седем години.

След това предмет на разговор става Хануман[28], великият бхакта. На стената в стаята има картина на Хануман. Шри Рамакришна казва: „Вижте състоянието на ума на Хануман! Той не иска нищо: ни богатство, ни почести, ни физически удобства. Копнее само за Бхагаван[29]. Когато побягнал с небесното оръжие, което взел от кристалната колона, Мандодари започнала да му показва различни плодове. Тя мислела, че изкушен от тях, той ще слезе и ще изтърве оръжието. Но не могла да подлъже Хануман. Той казал:

Докато Шри Рамакришна пее песента, отново навлиза в самадхи. Тялото му застива, а очите му са неподвижни. Той е като фигура от някоя фотография. Само допреди миг бхактите се смееха и забавляваха, но сега всички се взират в това уникално негово състояние. М. вижда самадхи за втори път. Не след дълго настъпва промяна в състоянието му ― тялото му се отпуска и усмивка заиграва на лицето му. Сетивата му отново започват да функционират по нормален начин. Сълзи на радост потичат от очите му, докато повтаря: „Рама! Рама!“

М. си казва: „Това ли е светецът, който се шегуваше с момчетата! Тогава той изглеждаше като дете на пет години.“

Връщайки се към предишното си естествено състояние, Шри Рамакришна отново започва да се държи като обикновен човек. Обръща се към М. и Нарендра и казва: „Бих искал да чуя двама ви да разговаряте и спорите на английски.“ Те се разсмиват при думите му. Говорят за малко, но на бенгалски. За М. повече не е възможно да спори пред Шри Рамакришна. Въпреки че Шри Рамакришна настоява, те не говорят на английски.

Пет часът е. Много от поклонниците са си тръгнали, всеки към дома си. Само М. и Нарендра остават. Нарендра отива до Ханспукур и Джаутала със съд в ръка, за да си измие лицето. М. се разхожда около храма. След малко той стига до Ханспукур, близо до Кутхи и вижда Шри Рамакришна да стои на стъпалата от южната страна на езерото. Нарендра си е измил лицето и стои със съд в ръка. Шри Рамакришна му казва: „Чуй, трябва да идваш по-често. Ти си новодошъл. След като се запознаят, хората отначало се срещат по-често ― като влюбените. (Нарендра и М. се смеят.) Нали ще идваш по-често?“ Нарендра е член на Брахмо Самадж и се опитва винаги да спазва обещанието си. Разсмива се и казва: „Добре, господине, ще се опитам.“

След това те тръгват към стаята на Шри Рамакришна, минавайки покрай Кутхи. По пътя Шри Рамакришна казва на М.: „Сигурно си чувал как селяните си избират бикове на пазара. Те много лесно отличават добрия от лошия бик. Докосват опашките на биковете. При това някои от тях веднага лягат на земята, но селяните не купуват такива. Други подскачат рязко. Селяните избират само тях. Нарендра е като биковете от втория вид. В него има много характер и кураж.“ Шри Рамакришна се усмихва и добавя: „А има много други, които са меки като сварен ориз, изкиснат в мляко ― без вътрешна сила и твърдост, меки и хлъзгави.“

Мръква се. Шри Рамакришна медитира върху Бог. Той казва на М.: „Иди поговори с Нарендра и после ми кажи, какво момче е той според теб.“

Вечерната служба свършва. Малко след това М. се среща с Нарендра от западната страна на Чандни. Те разговарят за известно време. Нарендра казва: „Член съм на Садхаран Брахмо Самадж; колежанин съм…“ и т.н.

Късна вечер е. Време е М. да си върви, но на него все още не му се тръгва и вместо това, отива да потърси Шри Рамакришна. Той е запленен от неговите песни и му се иска да чуе още. Накрая го намира да крачи сам в просторния натмандир близо до храма на Кали. От двете страни на изображението на божествената Майка в храма на Кали светят ярки лампи. Обширното помещение на натмандир, обаче, е осветено от една-единствена лампа, чиято светлина се слива с мрака в мистичен полуздрач, в който трудно може да се различи фигурата на Шри Рамакришна.

М. е извън себе си след като е чул красивите песни на Шри Рамакришна. Той се чувства омагьосан като змия. С известна нерешителност пита Шри Рамакришна дали ще има още песни тази вечер. Той се замисля за миг и казва: „Не, днес повече не.“ Но веднага след това сякаш се сеща нещо и добавя: „Но можеш да направиш следното: ще ходя в дома на Баларам в Калкута, можеш да дойдеш там. Тогава ще чуеш музика.“ М. се съгласява да отиде.

Шри Рамакришна: „Познаваш ли Баларам Босе?“

М.: „Не, господине.“

Шри Рамакришна: “Баларам Босе. Домът му е в Босепара.“

М.: „Добре, господине. Ще го намеря.“

Докато се разхожда с М. в натмандир, Шри Рамакришна казва: „Мога ли да те попитам нещо ― какво мислиш за мен?“

М. продължава да мълчи. Шри Рамакришна казва отново: „Какво чувстваш? Колко анни[32] познание за Бог притежавам?“

М.: „Анни! Не разбирам, какво имате предвид с това. Но никога преди не съм виждал такова познание, такава екстатична любов, вяра, отреченост и широта на характера.“

Шри Рамакришна се разсмива.

След този разговор М. се покланя и си взема довиждане. Той стига до главната порта, но си спомня нещо и бързо се връща. Отново отива при Шри Рамакришна в натмандир, който все още крачи под бледата светлина сам, без другар. Като царя на животните, който се разхожда сам в гората. Атмарам[33], лъвът ликува да бъде сам и да върви сам! Сам!

М. стои безмълвен и наблюдава тази велика личност.

Шри Рамакришна: „Защо се върна?“

М.: „Господине, може да не ме пуснат да вляза в къщата на този богат човек. Затова си мисля, че няма да отида. Ще идвам тук, за да Ви виждам.”

Шри Рамакришна: „О, не! Кое те накара да си помислиш това? Просто спомени името ми. Кажи, че искаш да ме видиш. Тогава някой със сигурност ще те доведе при мен.“

М. кимва в знак на съгласие, покланя се и отново си тръгва.

[1] Велика просветлена душа; синът на Вяса. Разказвачът на Бхагаватам.

[2] Шри Чайтаня е голям индийски светец от 15 в., почитан като аватар (Божие въплъщение) в индуизма. Неговият начин на екстатично обожание на Кришна и Радха повлиял дълбоко духовната традиция на ваишнавизма в Индия. Понякога той е наричан Гауранга заради златистия цвят на лицето и тялото си. Той бил създателят на философията на Веданта, наречена „Ачинтя бхеда абхеда таттва“, или философията на „Непонятното единство и различие“, която включва в себе си елементи както от монистичната, така и от дуалистичната индуистка философия (Адвайта и Двайта, съотв.). Според нея Бог е едновременно и един, и много; и още, душата е неразривно свързана с Бог, но в същото време не е идентична с Него. Точното взаимоотношение между тях е непонятно за човешкия ум.

[3] Свещен град в Индия.

[4] Сандхя ‒ буквално „сливане“. Онази част от денонощието, в която нощта преминава в ден, първата половина на деня ‒ във втората, и денят ‒ в нощ. В индуизма се вярва, че това са моментите, които са най-благоприятни за духовна практика. Затова те са били определени като време за молитва още от древността.

[5] Ом, ведическият символ на върховното Същество, чистото Съзнание, Абсолюта, или Брахман; мистичният звук, чрез вълните на който непроявеният Брахман създава проявената вселена.

[6] Ведическа мантра, свещен текст, която брахмините и другите „дважди родени“ индуси повтарят всеки ден, докато медитират върху върховното Същество.

[7] Арати ‒ вечерен ритуал в индуистките храмове, съпроводен от изпълнението на химни и люлеенето на светлини пред свещените образи.

[8] Лидер на Брахмо Самадж, социално-религиозна организация в Западен Бенгал по това време, и приятел на Шри Рамакришна.

[9] Рамлал ‒ племенник на Шри Рамакришна и свещеник в храма на Кали.

[10] Видя-шакти ‒ с божествена природа; видя-шакти е силата, която води човек по духовния път и накрая го отвежда до Бог; авидя-шакти е противоположното.

[11] Силно подправено рибно ястие от ориз и риба, сварено в пречистено масло, гхи.

[12] Тамариндът (Tamarindus indica) е бобово дърво с ядливи плодове, чиято пикантна пулпа се използва в кухнята по цял свят.

[13] Сушена риба с подправени зеленчуци, напоени в олио.

[14] Джнана, бхакти и вайрагя съотв.; вайрагя – отреченост от света, безстрастие, непривързаност.

[15] Изразът, който Шри Рамакришна използва на бенгалски, „Кама-канчан“, се превежда като похот и алчност. Когато говорел на мъже, той ги предупреждавал да не се поддават на камини-канчана или на жените и златото.

[16] Духовна практика.

[17] Санскритска пиеса.

[18] По-късно Свами Вивекананда.

[19] Клон на Брахмо Самадж.

[20] Жертвен огън, в който според ведическите ритуали се предлагат приношения. Извършващият церемонията предлага символично цялата вселена и самия себе си в огъня на Брахман, абсолютното Съзнание.

[21] Ездачът на слона.

[22] Тамогуна ‒ причината за невежеството, което отклонява ума от Бог. Според индуистката философия трите качества или гуни, които стоят в основата на всяко материално и психическо явление, са: 1. Тамас, който се изразява като инерция, пасивност, леност, безчувственост, тъмнина; 2. Раджас, чиито характеристики са енергия, активност, действие, неспокойствие; 3. Саттва, чиито проявления са светлина, спокойствие, уравновесеност, мъдрост. Чрез своите безчислени комбинации и градации тези качества обуславят всички феномени в природата – нежива, жива и съзнателна.

В случая Шри Рамакришна има предвид, че човек трябва само показно да изразява гняв, когато е нужно да се защити.

[23] Брахмачарин е ученикът, който живее в брахмачаря — целомъдрие и изучаване на Писанията.

[24] Светец и автор на „Бхакти-сутрите“, учещи пътя на божествената Любов; (сутра ‒ въже; кратка поучителна мисъл, афоризъм).

[25] Мая ― невежество или авидя; привързаност; космическата илюзия. Мая е силата, която скрива Брахман и създава имената и формите. Тя е причината Единият да изглежда като много, а Абсолютът ‒ като относителен.

[26] Самадхи ‒ трансцендентално състояние на съзнанието; духовен екстаз; единение с Бог; поглъщане в божествената Същност.

[27] Едно от имената на Бог, букв. „Този, който привлича всички неща към Себе си.“

[28] Великият поклонник маймуна на Шри Рама, за когото се говори в Рамаяна.

[29] Бог; Богът личност, притежаващ форма и безбройни божествени качества.

[30] Митично дърво, изпълняващо желанията, както материалните, така и духовните.

[31] Т.е. горчивите плодове, родени от желанията.

[32] Анна – дребна индийска монета.

[33] Онзи, който ликува в Аз-а.