(1863 – 1902)
Биография
Свами Вивекананда е този, който пръв донася и разпространява философията на Веданта на Запад. Може да се каже, че неговите учения представляват едно огромно обобщение на индуизма с неговите многобройни философски школи и системи, представено на съвременния човек на един общодостъпен и разбираем език. Лекциите му са силно вдъхновяващи, идеите които той изразява се леят в потоци от красноречие и имат способността да събуждат човешката душа; същевременно те са приложими на практика в ежедневния живот на всеки човек. Те вливат живот и нови сили във всяка духовна традиция до която се докоснат, независимо дали на Запад или в Индия. Идеите на Вивекананда са изражение на живота и ученията на друга една велика личност – тази на неговия гуру, Шри Рамакришна, която хиляди хора днес поставят до такива учители като Буда, Шанкара, Чайтаня, Христос.
***
Свами Вивекананда, познат в предмонашеския си живот като Нарендранатх Датта, е роден в заможно семейство в Калкута на 12 януари 1863 г. Неговият баща Вишванантх Датта бил преуспял адвокат с много интереси в различни области от живота, а майка му – Бхуванешвари Деви, притежавала дълбока религиозна отдаденост, силен характер и много други добродетели. Нарендра бил развито за възрастта си дете и ярко се отличавал с музикалния си талант, спортните си умения и способностите си в учението. По времето когато се дипломирал в Калкутския университет, той бил придобил обширни познания в различни области, и особено в Западната философия и история. Роден с йогийски темперамент, още от малък практикувал медитация и бил свързан с движението на Брахмо Самадж за известно време.
Дни с Шри Рамакришна
На прага на младостта Нарендра трябвало да премине през период на духовна криза, когато бил обхванат от съмнения за съществуването на Бог. По това време той за пръв път чул за Шри Рамакришна от един от своите английски професори в колежа. Един ден през ноември 1881г., Нарендра отишъл да се срещне с Шри Рамакришна, който живеел в храма на Кали в Дакшинешвар. Той директно му задал въпроса, който бил отправял към неколцина други но не бил получавал задоволителен отговор: „Господине, виждали ли сте Бог?“ Без момент колебание, Шри Рамакришна отговорил: „Да, виждал съм Го. Виждам Го толкова ясно колкото и теб, само че много по-интензивно.“
Освен че премахнал съмненията на Нарендра, Шри Рамакришна го спечелил с чистата си себеотрицателна любов. Така започнало взаимоотношението между гуру и ученик, което е съвсем уникално в историята на духовните учители. Нарендра станал чест посетител в Дакшинешвар и под ръководството на своя Учител постигнал голям прогрес по пътя на духовността. Там той срещнал и няколко млади момчета, които били предани на Шри Рамакришна и с които станали близки приятели.
Трудни моменти
След няколко години се случили две събития, които поставили Нарендра в значително затруднено положение. Едното било смъртта на баща му през 1884г. Това оставило семейството без никакви средства и Нарендра трябвало да понесе цялата тежест на издръжката му – той трябвало да осигури прехрана за майка си, братята и сестрите си. Другото събитие било болестта на Шри Рамакришна, на когото била поставена диагнозата рак на гърлото. През септември 1885г. Шри Рамакришна бил преместен в една къща в Шямпукур, а няколко месеца след това – в наета къща в Косипор. На тези две места младите ученици се грижели за своя Учител с любов и преданост. Въпреки бедността в дома му и фактът, че не успял да си намери работа, Нарендра се присъединил към групата като неин лидер.
Началото на монашеското братство
Шри Рамакришна вдъхновил младите хора за живот на духовна отреченост и взаимна братска любов. Един ден той им раздал оранжеви монашески одежди и ги пратил да изпросят храната си (символ на монашеския живот в Индия). По този начин той самият поставил основите на едно ново монашеско братство. Освен това дал на Нарендра точно определени инструкции за формирането на новия монашески орден. В ранните часове на 16 август 1886г. Шри Рамакришна оставил своето физическо тяло.
Малко след това, петнадесет от неговите млади ученици (още един се присъединил към тях по-късно) заживели заедно в една полуразрушена сграда в Баранагор в Северна Калкута. Под водачеството на Нарендра те образували монашеско братство и през 1887г. официално приели монашеските обети заедно с новите си духовни имена. Нарендра станал Свами Вивекананда (всъщност това име било прието от него много по-късно).
Пробуждането на съзнанието за мисията на живота му
След установяването на новия монашески орден, Вивекананда чул вътрешен повик за една по-велика мисия в своя живот. Докато повечето от последователите на Шри Рамакришна мислели за своя Учител във връзка със своя собствен живот, Вивекананда осъзнавал, че неговата велика личност ще има голямо значение духовния и религиозен живот на цяла Индия, както и за останалия свят. Какво е посланието на Шри Рамакришна към съвременния свят и в частност към Индия като пророк от настоящия век? Този въпрос и съзнанието за неговите нарастващи вътрешни сили подтикнали Свами Вивекананда да тръгне сам по света. И така в средата на 1890г., след като получил благословията на Шри Сарада Деви, духовната съпруга на Шри Рамакришна (по-късно известна като Святата Майка), Вивекананда напуснал Баранагор Матх и предприел дълго пътуване в изследване и откриване на своята страна.
Откриването на истинската Индия
По време на своите пътувания из страната, свами Вивекананда бил дълбоко разтърсен от ужасяващата бедност и изостаналост на масите. Той бил първият религиозен учител в Индия, който осъзнал и открито заявил, че истинската причина за падението на Индия е пренебрежението и изоставянето на народните маси. Наложителна потребност била да се осигури храна и други продукти от първа необходимост за гладните милиони. Затова те трябвало да бъдат научени на методите на земеделието, селскостопанското производство и т. н. В този контекст Вивекананда схванал същината на проблема за бедността в Индия (което било убягвало от вниманието на социалните реформатори по негово време): поради вековното потисничество, потъпкваните маси били загубили вяра в своята способност да подобрят състоянието си и да променят участта си. На първо място те имали необходимост да им се вдъхне кураж и вяра в тях самите. Затова се нуждаели от животодаряващо и вдъхновяващо послание. Свами Вивекананда осъзнал, че това послание може да бъде открито в древната доктрина за Атман, принципът на потенциалната божественост на душата проповядвана от Веданта – древната религиозно-философска система от Индия. Той открил, че въпреки бедността, масите се придържали здраво към религията, без обаче никога да са били учени на животворните, възвишени принципи на Веданта и на това те могат да бъдат приложени в практическия живот.
Затова хората се нуждаели от два вида познание – материалното – за да подобрят икономическото си състояние, и духовното – което да им вдъхне вяра в тях самите и да засили чувството им за морал. Следващият въпрос бил: как да се разпространят тези два вида познание сред масите? Отговорът до който достигнал Свами Вивекананда бил следният: чрез образованието.
Необходимостта от организация
Едно нещо станало ясно на свами Вивекананда: за да осъществи идеите си за разпространение на образованието и издигане на бедните маси, както и на жените, е необходима ефикасна организация от посветени хора. По-късно самият той казва, че е искал да пусне в действие „един механизъм, който ще доведе най-възвишените идеи на прага дори на най-бедните и низшите.“ За да послужи като такъв механизъм, няколко години по-късно Свами Вивекананда основал Рамакришна мисията.
Решението да присъства на парламента на религиите
Докато тези идеи се оформяли в ума му по време на неговите странствания, свами Вивекананда чул за Световния Парламент на религиите, който щял да се състои в Чикаго през 1893г. Неговите приятели и последователи в Индия искали той да присъства там. Вивекананда също чувствал, че тази трибуна би му предоставила най-добрата възможност, за да изрази посланието на своя Учител към света. И така, той решил да замине за Америка. Свами Вивекананда предприел това пътуване и поради още една причина – за да търси финансова помощ за реализирането на идеите си за издигане на масите.
Той обаче чувствал вътрешната необходимост да придобие истинска увереност и да почувства божествения повик по отношение на тази своя мисия. Това вдъхновение получил, докато седял в дълбока медитация на скалистия остров на Канякумари (н. Коморин, най-южната точка на Индия). Със средствата частично събрани от неговите ченнайски последователи (Ченнай, или Мадрас – столица на южноиндийския щат Тамил Наду), и частично осигурени от Раджата на Кхетри, Свами Вивекананда тръгнал за Америка от Мумбай (Бомбай), на 31 май 1893 г.
Парламентът на религиите и след това
Неговите речи на Световния Парламент на религиите го направили известен като „оратор по право дадено му от Бог“ и „Посланик на индийската мъдрост в западния свят“. След Парламента той прекарал почти три и половина години изнасяйки лекции предимно в източните части на САЩ, както и в Лондон. Какво проповядвал Вивекананда на Запад? Той разпространявал идеите на Веданта, универсалната философия и религия на Упанишадите, възникнала преди хиляди години в Индия. Западната аудитория чула нещо ново в неговите речи: Сектантството, тесногръдието, суеверието и нетолерантността били пометени, за да направят място на хармонията между всички религии. Това било едно завладяващо послание от добра воля и братска любов.
„Свами Вивекананда проявяваше малко търпение към постоянното повтаряне на Запада на идеята за първородния грях“, пише Корнелиус Хейджблом (по-късно Свами Атулананда). „Защо се занимавате толкова много с греха?“ възкликваше той. „Вие сте наследници на безсмъртното блаженство. Ние индусите, отказваме да ви наречем грешници! Вие сте деца на Бог.“ Вивекананда преформулира определението за религия за своята западна публика: „Трябва да помните, че религията се състои не в приказки, доктрини или книги, а в реализация.“ „Старите религии са казвали, че е атеист онзи, който не вярва в Бог. Новата религия казва, че е атеист този, който не вярва в себе си. “ “ Религията е идеята, която издига звяра в човек, а човека – в Бог… Премахнете религията от човешкото общество и какво ще остане? Нищо, освен гора от зверове. Чувственото удоволствие не е целта на човечеството. Мъдростта е смисъла на живота.“
Най-висшата цел на човешкия живот според Свами Вивекананда е да бъде проявена божествеността, която е присъща на всички живи същества. Как човек може да постигне това? Той описва четири пътища, които той нарича йоги: карма йога, пътят на неегоистичното действие; бхакти йога, пътят на религиозната отдаденост и любов към Бог; джнана йога, пътят на познанието; и раджа йога, пътят на медитацията. Тези йоги или пътища помагат на хората да достигнат единение с Бог. Така те преодоляват всички слабости и проблеми в своя живот и достигат върховно блаженство и свобода.
Пробуждане на сънародниците
Свами Вивекананда се завърнал в Индия през януари 1897 г. В отговор на възторженото посрещане което получил навсякъде, той изнесъл поредица от лекции в различни части на Индия, което създало голямо вълнение в цялата страна. Чрез тези вдъхновяващи и дълбоко значими речи, Свами Вивекананда се опитал да направи няколко неща – да събуди религиозното съзнание на хората и да създаде у тях гордост от тяхното културно наследство; да допринесе за обединението на индуизма, изтъквайки общата основа на всички секти; да фокусира вниманието на образованите хора върху състоянието на потъпкваните маси, да разясни идеите си за тяхното издигане чрез прилагането на принципите на практическата Веданта.
Създаване на Рамакришна мисията
Скоро след като се върнал в Калкута, на 1ви май 1897г., свами Вивекананда основал една организация от уникален вид – Рамакришна мисията, чрез която монаси и семейни хора единно да се заемат с разпространението на практическата Веданта, както и с различни форми на служене на обществото, като създаване на болници, училища, колежи, домове, центрове за селско развитие и т. н., а също така и с масово подпомагане и възстановителни дейности в помощ на жертви от земетресения, циклони и други бедствия – в различни части на Индия и други страни.
Белур Матх
В началото на 1898 г. свами Вивекананда се сдобил голямо парче земя на западния бряг на Ганг, на място наречено Белур, с цел да установи постоянно местообитание за манастира и монашеския орден, основан в Баранагор и след две години го регистрирал като Рамакришна Матх. Тук свами Вивекананда въвел нов, универсален модел на монашески живот, който адаптира древните монашески идеали към съвременните условия на живот, който отдава еднакво значение както на личното просветление, така и на социалната служба и който е отворен към всички хора, независимо от различията в тяхната религия, раса или каста.
Ученици
На Запад имало голям брой хора повлияни от живота и посланието на свами Вивекананда. Някои от тях станали негови ученици или верни приятели. Освен това престоят му в Америка дал началото на някои центрове по Веданта (в Ню Йорк, Сан Франциско и др. Днес Веданта центровете в САЩ са 13, а в Европа – 6). Сред западните ученици на Свами Вивекананда специално внимание заслужават Маргарет Ноубъл (по-късно известна като Сестра Ниведита), кап. и мисис Севие, Джоузефин Маклиъд и Сара Оле Бул. Сестра Ниведита посвещава живота си на образованието на момичетата в Калкута. Свами Вивекананда имал и много ученици в Индия, някои от които се постъпили в Рамакришна Матх и станали монаси (саннясини).
Последни дни
През юни 1899 г. той посещава Западния свят отново. Този път прекарва повечето време по Западното крайбрежие на САЩ. След като изнася много лекции там, свами Вивекананда се връща в Белур Матх през декември 1900 г. Останалата част от живота си прекарва в Индия, като вдъхновява и напътства много хора – и монаси, и семейни. Непрестанната работа, изнасянето на многобройни лекции, беседи и вдъхновяващи разговори, духовното ръководство на многобройните ученици – извършвани с пълно себеотрицание и всеотдайност, оказали влияние на здравето му. То постепенно се влошавало, докато накрая дошла нощта на 4 юли 1902 г. Преди да навлезе в махасамадхи (финалния екстаз или единение с Бог), той бил писал на един западен последовател: „Може би ще намеря за добре да изляза от тялото и да го захвърля като износена дреха. Но няма да спра да работя. Ще вдъхновявам хората навсякъде, докато целия свят узнае, че е едно с Бог.“
*Тази страница е преведена от главния уебсайт на Рамакришна Ордена, www.belurmath.org
Откъс от Биографията на Вивекананда
в „Бог живя с тях“ (God Lived with Them) от свами Четанананда
“Виждаш ли светлина, докато заспиваш?” – попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. “Да, виждам. Не е ли така с всеки?” Гласът на момчето бил изпълнен с почуда.
Скоро след като се срещнали, Шри Рамакришна задал на Нарендра този въпрос; неговият отговор му дал възможност да затвърди своето дълбоко интуитивно прозрение за миналото, характера и съдбата на този забележителен младеж, който по-късно щял да стане Свами Вивекананда. В по-късните си години самият Вивекананда описва тази своя свръхестествена способност: “От най-ранните си дни, които мога да си спомня, аз виждах една удивителна точка от светлина между веждите си веднага щом затворех очи за сън и винаги с голямо внимание наблюдавах нейните разнообразни изменения. Тази светлина често променяше цвета си и ставаше все по-голяма и по-голяма, докато достигнеше размера на топка; накрая тя се пръсваше и покриваше цялото ми тяло от главата до петите с бяла течна светлина.
“В момента в който това се случеше, аз изгубвах съзнание за света и заспивах. Вярвах, че това е начинът, по който всеки заспива. После, когато пораснах и започнах да практикувам медитация, тази точка от светлина се появяваше пред мен веднага щом затворех очи и аз се концентрирах върху нея.”
Шри Рамакришна имал видение преди Нарендра да се роди:
“Един ден открих, че умът ми се рее високо в самадхи и се носи по някакъв сияен път. Докато той се издигаше все по-високо и по-високо, виждах от двете си страни идеалните форми на много богове и богини. След това умът ми достигна крайните предели на този регион, където една сияйна преграда разделяше сферата на относителното съществуване и тази на Абсолюта. Преминавайки през нея, той достигна трансценденталното царство, където не можеше да се види никакво материално същество. Но в следващия миг видях седем внушаващи благоговение мъдреци, седнали в самадхи. Хрумна ми, че те трябва да са надминали не само хората в своето познание и святост, в своята отреченост и любов – но също така и боговете. Изгубен във възхищение, аз размишлявах върху тяхното величие, когато видях как една част от сияйното недиференцирано пространство на този регион се кондензира във формата на едно божествено дете. То отиде при един от мъдреците, нежно обгърна врата му със своите прекрасни малки ръце, и обръщайки се към него с мил глас, се опита да го изтръгне от състоянието на самадхи. Това вълшебно докосване събуди мъдреца от неговото свръхсъзнателно състояние и той погледна с полуотворени очи чудното дете. С голяма радост то му каза: ‘Слизам долу. Ти също трябва да дойдеш с мен’. Той остана мълчалив, но неговия мек и нежен поглед изрази съгласието му. Веднага щом видях Нареднра, аз разпознах този мъдрец.”
По-късно Шри Рамакришна споделя факта, че това дете не е никой друг освен самия той (докато Божественият мъдрец, вечно свободна душа, необвързана от карма, е Вивекананда.