Индивидуалната душа и абсолютното Съзнание

43. Каква е връзката между джива и Параматман, индивидуалния и универсалния Аз[1]?

Ако голямо дърво бъде хвърлено напречно във водите на Ганг, водата от едната му страна ще изглежда разделена от водата от другата. По същия начин идеята за егото, или индивидуалният аз, прави душата да изглежда различна от върховния Аз. Но в действителност между тях няма разлика.

44. Когато е окована във вериги, душата е джива; когато е освободена от тях, същата душа е Шива.

45. Тъй както водата и мехурчетата са едно ― понеже едно мехурче се ражда във водата, носи се в нея и накрая отново се разтваря в нея, ― така дживатман и Параматман са едно и също в основата си. Разликата се състои в това, че докато първото е крайно и малко, второто е безкрайно; докато едното е зависимо, другото е независимо.

46. Дживатман живее в сърцето на човека като желязо, а Параматман ― в главата като магнит. Лошите склонности държат желязото на дживатман като покрито с глина. Ако тази глина на лошите склонности бъде измита чрез продължителното проливане на сълзите на бхакти[2], магнитът на Параматман моментално привлича желязото на дживатман.

47. Между дживатман и Параматман се намира екранът на Мая и веднага щом той бъде премахнат, те се срещат. Има една картина, в която Рама е изобразен да върви отпред по време на своите странствания из горите, Сита е след него, а Лакшмана, братът на Рама, е последен. Тук Рама символизира Параматман, а Сита е екранът на Мая. Докато тя е по средата, братята не могат да се видят; но когато Сита отстъпи, Лакшмана[3] може да види Рама.

48. Какво представляват единението на дживатман, индивидуалната душа и Параматман, върховната Душа? То е както когато двете стрелки на часовника се срещнат в дванадесет часа.

49. Въпрос: „Бог е безкраен, а джива (въплътената душа) е крайно същество. Как би могло крайното да осъзнае безкрайното?“.

Шри Рамакришна: „Това е както ако една кукла, направена от сол, се опита да измери дълбочините на океана. В опита си да го направи, куклата се разтваря във водата и изчезва. По същия начин, когато джива се опита да „измери“ Бог, тя губи своята индивидуалност и става едно с Него“.

50. Както парче олово, хвърлено в съд с живак, бързо се разтапя, така и индивидуалната душа се разтваря и губи своите ограничения, когато попадне в океана на Брахман.

51. Възможно ли е за човешката душа да достигне състоянието на абсолютно единство с Бог и да може да каже „Сохам“, „Аз съм Той“? Ако е възможно, как? Това е точно като случая на стария слуга в една къща, който с течение на времето започва да бъде смятан за член от семейството. Когато някой ден господарят на къщата е много доволен от работата му, на него може да му хрумне да даде на слугата да седне в собственото му почетно място, казвайки на всички членове на семейството: „От сега нататък между него и мен няма разлика. Той и аз сме едно. Подчинявайте се на него, както на мен, а който не се подчинява на заповедите му, все едно не се подчинява на мен и ще бъде наказан за това“. От скромност слугата може да се колебае да седне на мястото, но господарят го задължава да го стори. Подобно на това е състоянието на душите, които достигат до състоянието на „Аз съм Това“ или „Аз съм Той“. Когато те са служили на Бог в продължение на дълго време, Той милостиво удостоява някои от тях със Своето величие и ги издига до Своето собствено положение на Абсолютен господар.

Егоизмът

52. Егоизмът е като облак, който държи Бог скрит от нашия поглед. Ако, по милостта на Гуру, егоизмът изчезне, Бог бива видян в Своето пълно величие. Както в тази картина, която виждате, Шри Рама, който е Бог, е само две или три крачки пред Лакшмана, но Сита, която върви между двамата, пречи на Лакшмана да види Рама.

53. Слънцето може да дава топлина и светлина на целия свят, но то не може да направи нищо, когато облаци застанат на пътя на лъчите му. По същия начин, докато егоизмът живее в сърцето, Бог не може да свети в него.

54. Ако сложа пред себе си тази кърпа, няма да можете да ме видите, въпреки че продължавам да съм толкова близо до вас, колкото и преди. По същия начин, въпреки че Бог е по-близо до нас, отколкото каквото и да било друго, все пак ние не можем да Го видим поради „паравана“ на егоизма.

55. Въпрос: „Господине, защо сме толкова обвързани? Защо не можем да видим Бог?“.

Шри Рамакришна: „Защото идеята за аза е Маята (илюзията) на душата. Нашият егоизъм скрива светлината. Когато този „аз“ си отиде, всяка трудност ще изчезне. Ако по Божията милост идеята „Не аз съм този, който действа“ е твърдо установена в сърцето, човек се освобождава още в този живот. За него няма повече страх“.

56. Докато у човек има егоизъм, не е възможно той да постигне нито себепознание, джнана, нито освобождение; затова той е подложен на безкрайни прераждания.

57. Истинската природа на джива, душата, е вечното Битие-съзнание-блаженство. Егоизмът е онзи, което е създал толкова многобройни упадхи, или „ограничаващи придатъци“; така душата е забравила напълно своята истинска природа.

58. Природата на джива, въплътената душа, се променя с прибавянето на всеки „ограничаващ придатък“, упадхи. Например, когато един човек се облече като конте ― в муселин, поръбен с черна ивица, любовните песни на Нидху Бабу от само себе си започват да му идват на езика. Един чифт английски ботуши карат дори апатичния човек да се надуе от радостта на суетата ― той моментално започва да си свирука и качвайки се по стълбите, скача от стъпало на стъпало като сахиб (европеец). Ако човек държи химикалка в ръката си, той започва да си драска небрежно веднага щом му попадне парче лист.

59. Парите са упадхи, обуславящ фактор, с много силна природа. Веднага щом човек забогатее, той изцяло се променя.

Един брахмин, който беше много благ и смирен, идваше понякога тук. След известно време той спря да идва и скоро узнахме какво е станало с него. Един ден отидохме в Коннагор с лодка. Докато слизахме от лодката, видяхме брахмина да седи на брега на Ганг, където, по маниера на богаташите, той се радваше на чистия въздух близо до реката. Когато ме видя, той ми каза снизходително: „Ей, брахмине! Как я караш тези дни?“. Веднага забелязах промяната в тона му и рекох на Хридай[4], който беше с мен: „Казвам ти, Хридай, този човек трябва да е забогатял! Не виждаш ли колко много се е променил?“. Хридай избухна в силен смях.

60. Можем да докоснем ориза, боба и картофите с ръка, докато са в глиненото гърне, пълно със студена вода, преди да го сложим на огъня. Същото е и с джива, душата. Това тяло е като глиненото гърне; богатството и учението, кастата и потеклото, силата и положението в обществото са като ориза, боба и картофите. Егоизмът е огънят. Как само сгорещява душата егоизмът!

61. Бог се смее два пъти ― веднъж, когато двама братя започнат да се съдят, за да разделят земите си, и втори път, когато един доктор уверява, че ще спаси живота на пациента си. Лекарят глупак не знае, че нито една човешка сила не може да спаси онзи, когото Бог избере да унищожи.

Двата вида его[5]

62. Съзнанието за аза е два вида: зряло и незряло. „Нищо не е мое (тоест на индивидуалния аз) ― каквото и да виждам, чувствам или чувам; дори това тяло не е мое. Аз (тоест върховният Аз) съм вечен, свободен и всезнаещ. Подобно съзнание възниква в зрялото его; докато незрялото его кара човек да се чувства завинаги свързан с преходните неща на света. „Това е моята къща, това е моето дете, това е моята съпруга“ ― идеи като тези са проявление на незрялото его.

63. „Азът“, който прави човек светски и привързан към похотта и богатството, е много пакостлив. Индивидуалното и Универсалното са разделени поради този „аз“, който се появява между тях. Ако във водата бъде хвърлена пръчка, водната повърхност ще изглежда разделена на две. Тази пръчка е ахам, егото. Махнете го и водата отново става неразделна шир.

64. Кой е пакостливият аз? Онзи, който казва: „Какво! Не ме ли знаят те!? Имам толкова пари! Кой е по-богат като мен!?“.

„Аз“ е невежество. „Ти“ е Познание.

65. Онези, които се стремят към име и слава, се намират в заблуда. Те забравят, че всичко е отредено от Великия уредник на всички неща, че всичко се дължи на Господ и на никого другиго. Мъдрият човек винаги казва: „Ти, о, Боже, само Ти“; но невежият и заблуденият казват: „аз“, „аз“.

66. Кога аз ще бъда свободен? Когато този аз изчезне. „Аз и моето“ ― това е невежество; „Ти и Твоето“ е познание. Светецът казва така: „Ти, о, Боже, си Действащият, Карта“.

67. Когато душата каже инстинктивно: „Не аз, Боже, а Ти! Ти си Господарят, аз съм Твоят слуга“, тогава тя е достигнала края на своето страдание. Това е Мукти, самата свобода.

68. Телето плаче: „Хам-ма“, „ахам“ (аз)[6]. Но вижте бедите, които го сполетяват поради ахамкара (егоизма), поради това, че казва „аз, аз“. Първо, когато порасне, то е впрегнато да оре. То работи от сутрин до здрач в слънце и дъжд. После бива убито от месаря. Плътта му бива изядена, кожата му ― ощавена, и от нея се правят обувки. От нея се изработват и барабани, по които хората бият безмилостно, с ръце или с пръчки. Но чак когато от червата му биват направени въжета за кардиране на памук ― тогава бедите на горкото създание свършват. Това става, защото то повече не казва „Хам-ма, хам-ма“ ― „аз, аз“, а „Тухун, тухун“ ― „Ти, Ти“.

69. Думите „мен“ и „моето“ извират от невежеството. Например ние казваме: „Обществото „Брахмо Самадж“[7] беше основано от еди-кой си човек“. Колко малко са онези, които казват, че организацията е възникнала по волята на Бог? Но да мислиш: „Абсолютно нищо не е мое ― нито дом, нито жена, нито деца; всичко е Негово“ ― това е познание, джнана.

70. Кой кого учи? Какво съм прочел? Какво знам? О, Майко, аз съм инструментът, янтра, а Ти си този, който действа чрез него, Янтри; Аз съм стаята, Ти си наемателят; аз съм ножницата, Ти си мечът; аз съм колесницата, Ти си кочияшът; говоря, както Ти ме накараш да говоря; държа се така, както Ти се държиш в мен; не аз, не аз, а Ти.

71. Придобивайки убеждението, че всичко става по Божията воля, човек се превръща в прост инструмент в Неговите ръце. Тогава той бива освободен, дори в този живот. „Ти вършиш Своята работа, но хората казват: „Аз го правя“.

72. Зеленчуците във врящата тенджера се движат и подскачат, а децата си мислят, че те са живи същества. Но възрастните им обясняват, че зеленчуците не се движат от само себе си; ако тенджерата бъде свалена от огъня, те спират да подскачат. По същия начин невежеството е онова, което мисли: „Аз правя това“. Цялата ни сила е силата на Бог. Всичко утихва, щом огънят угасне. Една марионетка танцува много добре, докато дърпат конците ѝ; но когато ръцете на господаря ѝ я пуснат, тя пада неподвижна.

73. Богатият човек назначава своя сиркар (надзирател) да отговаря за градината му. Когато дойдат посетители, чиновникът им отделя голямо внимание. Той ги развежда из различните части на градината, показва им и къщата и казва: „Това, господа, са нашите мангови дървета. Това са дърветата ни личи, голап-джам и т.н. Там е нашата гостна. По стените виждате маслените ни платна и другите ни прекрасни картини“.

Сега предположете, че този сиркар бъде хванат от своя господар да лови риба в градинското езеро без знанието му. Как мислите, че ще се отнесат с него? Той ще бъде помолен да напусне градината без възражения. Не забравяйте, че това е същият човек, който говори така сърдечно за „нашето това“ и „нашето онова“.

„Моето“ и „нашето“ на чиновника идват от аджнана, или невежеството по отношение на истината.

74. Един брахмин имал градина, за която се грижел ден и нощ. Веднъж една изгубила се крава изяла едно от манговите дръвчета, което било сред най-скъпите растения в градината му. Като видял, че кравата е унищожила едно от любимите му растения, той я наложил с тояга толкова сериозно, че тя умряла от раните си. Новината, че брахминът е убил свещеното животно, се разпространила като пожар.

По-късно, когато бил подложен на разпит, брахминът отрекъл това, казвайки: „Не, не аз убих кравата; моите ръце го направиха, а Индра е Божеството ― господар на ръцете; затова, ако някой си е навлякъл греха от убийството на кравата, това е Индра, а не аз“.

Индра чул това от небето, престорил се на стар брахмин, отишъл при собственика на градината и му рекъл: „Господине, чия градина е тази?“.

Брахминът: „Моята“.

Индра: „Прекрасна градина. Имате много изкусен градинар, колко красиво и артистично е засадил той дърветата!“.

Брахминът: „Е, господине, това също е моя работа. Дърветата са посадени по мое нареждане и под мое наблюдение“.

Индра: „Наистина ли! О, вие сте много умен. А кой е направил пътя? Много добре е планиран“.

Брахминът: „Аз направих всичко това“.

Тогава Индра казал: „Ако всички тези неща са направени от вас и вие си приписвате заслугите за тях, тогава не е ли много несправедливо горкият Индра да бъде обвиняван за убийството на онази крава?“.

75. Винаги мислете така вътре в себе си: „Тези семейни проблеми не са мои, те са на Бог, а аз съм Негов слуга. Аз съм тук, за да се подчинявам на Неговите заповеди“. Когато тази идея се установи твърдо в ума ви, не остава нищо, което човек може да нарече свое собствено.

Анализът показва нереалността на егото

76. Ако някой се замисли дълбоко върху думата „аз“, опитвайки се да разгадае нейното значение, ще види, че това е дума, която обозначава егото (тоест индивидуалното съзнание).

77. Когато започнем да белим люспите на лука една след друга, откриваме, че накрая не остава нищо; по същия начин чрез анализирането на егото ще открием, че не съществува такава реална субстанция като его.

78. Познай аза и така ще познаеш и Свръхаза, Господа на всичко. Какво представлява моето его? Дали то е моите крака, ръце, плът и кръв, мускули и сухожилия? Размислете добре и ще откриете, че няма такова нещо като аз. Анализът на егото показва, че Бог е единствената Субстанция. Когато егото изчезне, се проявява Самата Божественост.

79. Дори когато сме заслепени от идеята за удовлетворяването на светските желания, бихме могли да се питаме: „Кой е този „аз“, който се радва на всички тези неща?“. Това може да бъде моментът, в който тайната ще започне да се разбулва.

Егото и трудността то да бъде унищожено

80. Страдащият от лошо храносмилане може и да знае, че някои храни са много вредни за него, и все пак силата на контакта е такава, че дори само видът на тези храни кара устата му да се пълни със слюнка. По същия начин, колкото и усилено човек да се опитва да потисне идеята за „аза“ и „моето“, въпреки това в полето на действието „незрялото его“ отново се проявява.

81. Колко малко са онези, които могат да постигнат самадхи и да се освободят от ахам, този (илюзорен) аз! Това става много рядко. Размишлявайте колкото си искате, разграничавайте непрестанно, но въпреки това ахам се връща при вас отново и отново. Днес можете да отрежете пийпаловото дърво, но утре ще видите, че отново са покарали издънки.

82. Както в един съд, в който е имало чеснова паста, миризмата остава дори след като той бъде измит, така остава и егоизмът (индивидуалното съзнание) дори след като човек бъде пречистен чрез Познанието.

83. Мукти, освобождението, може да бъде постигнато само от онзи, който напълно забрави своя аз. Човек почти никога не казва: „Тухун“, „Ти (Боже)“, докато не бъде наранен до дъното на душата си. Дори след като сме изгубили всичко, не се знае дали това чувство за „Ти“ и „Теб“ ще дойде да замени чувството за „аз“ и „мен“, или няма да дойде.

Егото бива унищожено в самадхи

84. Когато накрая борбата завърши и човек постигне самадхи, единствено тогава егото действително изчезва заедно с цялата си свита. Но е трудно да се постигне самадхи! Нашето его е толкова упорито! Само заради това човек трябва да се преражда отново и отново.

85. Докато казвате: „Зная“ или „Не зная“, гледате на себе си като на личност.

Моята Божествена Майка казва: „Само когато Аз изтрия изцяло ахам, може да бъде реализирано Неразграничимото в самадхи“.

86. Докато човек не е имал Божествена реализация, докато не се е докоснал до философския камък, дотогава в него остава илюзията „Аз съм този, който действа“ или „Постъпих лошо; постъпих добре“. Светът-Мая създава това разграничение за нас. Постъпвайки правилно, човек може да потърси подслон при Видя-мая (Мая на познанието) и така да достигне Бог. Само този, който реализира Бог лице в лице, прекосява океана на Мая. Единствено онзи, който знае, че Бог върши всичко, а самият той ― нищо, е свободен, дори още в този живот.

87. Въпрос: „Господине, имате ли някаква идея за егото, когато навлезете в самадхи?“.

Шри Рамакришна: „Да, обикновено малка част от него остава. Това е като златния лист, който, като се натрие в една златна буца, все пак не изчезва напълно. Съзнанието за всичко външно изчезва, но Господ запазва в мен малко его, за да ми позволи да Му се наслаждавам.

Понякога обаче той премахва дори и него. Това е „безформеното“ самадхи. Никой не може да опише това състояние, това е пълното трансформиране на съществото на човека в Съществото на Бог. Фигурката, направена от сол, се гмурнала в океана, за да измери неговата дълбочина. Но веднага щом докоснала водата, се разтворила в нея. Кой тогава би могъл да даде информация за това колко е дълбок океанът?“.

Как може да бъде убито егото?

88. Въпрос: „Как може да бъде разрушена идеята за егото?“.

Шри Рамакришна: „За това се изисква се постоянна практика. При вършитбата на оризовото поле човек трябва от време на време да поглежда дали оризът е олющен добре; ако не е, той трябва да продължи да вършее“.

89. За да бъде претеглен точно един предмет, кантарът трябва леко да се разтърсва от време на време, за да се види дали стрелката всеки път се връща по средата; иначе кантарът не тегли вярно. По същия начин човек понякога трябва да се подлага на изпитания, за да види дали е победил нисшия си аз.

90. Шанкарачаря имал един ученик, който му бил служил дълго време, без да получи никакво учение. Един ден, чувайки стъпки зад себе си, Шанкара попитал: „Кой е?“, и получил отговор от своя ученик: „Аз съм“. Тогава Учителят рекъл: „Ако този „аз“ ти е толкова скъп, или го уголеми до безкрайност, или се отречи от него напълно“.

91. Има три различни пътя, за да бъде постигнат идеалът: пътя на „Аз“, пътя на „Ти“ и пътя на „Ти и аз“. Според първия всичко, което е било, което е или някога ще бъде, съм Аз самият. С други думи, Аз бях, Аз съм и Аз ще бъда ― за цяла вечност. Според втория: Ти СИ, о, Боже, и всичко е Твое. И според третия: Ти си Господът, а аз съм Твоят слуга; аз съм Твоят син. Когато човек стане съвършен в следването на който и да е от тези три пътя, той реализира Бог.

Егото слуга

92. Ако в крайна сметка не можете да разрушите този аз, нека тогава той остане като „аз, слугата“. Азът, който се смята за слуга на Бог или Негов любим, нанася по-малко вреди. Небетшекерът не е сред сладките неща, които създават проблеми с храносмилането.

93. Ако трябва да се чувстваш горд, нека това да бъде от мисълта, че си слуга на Бог или син на Бог. Великите хора имат природата на деца. Пред Бог те са винаги деца, които нямат никакъв егоизъм в себе си. Цялата им сила идва от Бог ― тя принадлежи на Него и идва от Него; те нямат нищо.

94. Някой попитал Шри Рамакришна: „Да разбирам ли, че ни съветвате да изоставим „бунтовника аз“, и казвате, че няма нищо лошо в това да запазим „слугата аз?“.

Шри Рамакришна: „О, да, слугата аз! В убеждението, че ние сме Негови слуги или Негови обожатели, няма нищо лошо. Напротив, то ни води към Бог“.

95. Както небетшекерът няма нездравословен ефект за разлика от другите сладки неща, така и егото, което гледа на себе си като на слуга или обожател на Господ, няма нездравословния ефект на незрялото его. Напротив, то ни води към Бог. Всъщност това е Бхакти йога.

96. Когато тази идея бъде асимилирана напълно, само привидно ще изглежда, че човек има свои собствени чувства и импулси. Дори да запази егото на слугата или обожателя на Бог ― онзи, който е постигнал Бог, не може да нарани никого. Всяко жило е изчезнало от неговата личност. Мечът е станал златен с докосването на философския камък.

[1] Навсякъде в текста трябва да се прави разлика между Аза с главно „А“ и аза с малко „а“. Под първото понятие се има предвид Атман, или Духът, който е едно с Брахман, а под второто — обусловената човешка личност, или индивидуалното съзнание.

[2] Любовта и отдадеността на Бог.

[3] В тази алегория Лакшмана символизира джива, въплътената душа.

[4] Племенник на Шри Рамакришна.

[5] Его в смисъл на индивидуалното съзнание, или чувството за аз, а не в смисъл на егоизъм.

[6] Когато повторим няколко пъти един след друг „Хам-ма“, се получава „ахам“, което означава „аз“.

[7] Социално-религиозна организация в Индия по време на Шри Рамакришна.