Учителят в духовността[1]

Всяка душа е предопределена да бъде съвършена. Накрая всяко същество ще достигне това състояние. Какви сме сега е следствие от това какви сме били и какво сме мислили в миналото. Какви ще бъдем в бъдеще ще бъде следствие от това, което правим или мислим сега. Но това не изключва възможността за получаване на помощ отвън. Способностите на душата получават нов живот чрез такава помощ. В повечето случаи помощта отвън е напълно задължителна. Съживителният импулс идва отвън и започва да действа върху нашите потенциални заложби. Така започва растежът, идва духовният живот и накрая човек става свят и съвършен.

Вдъхващият живот импулс, който идва отвън, не може да бъде получен от книгите. Душата може да го получи единствено от друга душа. Не и иначе. Можем и цял живот да изучаваме книги, можем да станем много интелектуални ‒ но накрая ще открием, че изобщо не сме се развили духовно. Не е задължително голямото интелектуално развитие да върви успоредно със съответното духовно развитие. Почти всеки ден виждаме примери за това как интелектът се е развил в много голяма степен за сметка на духа.

В интелектуалното си развитие можем да получим голяма помощ от книгите, но в духовното – почти никаква. В изучаването на различни книги понякога се заблуждаваме и мислим, че сме били подпомогнати духовно. Но ако анализираме себе си, ще открием, че е бил подпомогнат само нашият интелект, а не духът. Това е причината, поради която почти всеки от нас може да говори прекрасно на духовни теми, но когато дойде време за действие ‒ намираме себе си напълно неспособни. Това е така, защото книгите не могат да ни дадат този съживяващ импулс. За да се събуди духът, той трябва да дойде от друга душа.

Душата, от която идва този импулс, се нарича гуру или учител. А душата, на която той е предаден, се нарича ученик, последовател. За да предаде този импулс, душата, от която идва той, на първо място трябва да притежава силата да го предава на друг. А на второ място, този, на когото той бива предаван, трябва да бъде способен да го приеме. Семето трябва да е живо и почвата трябва да е готова и разорана. Когато тези две условия са изпълнени, започва удивително развитие в религията.[2]

„Говорещият за религията трябва да е изключителен; такъв трябва да е и слушащият го.“ Когато и двамата са забележителни ‒ само тогава започва блестящо духовно развитие, не и иначе. Такива са истинските учители, такива са истинските ученици. Освен тях всички други само си играят с духовността – просто правят малко интелектуално усилие и задоволяват повърхностното си любопитство – но стоят само на външния ръб на хоризонта на религията. В това обаче също има някаква стойност. Така може да бъде събудена истинската жажда за религия. Всичко може да стане с течение на времето.

Мистериозен закон на природата е как веднага щом почвата е готова ‒ семето трябва да дойде. Веднага щом душата започне да жадува зарелигия ‒ проводникът на духовната сила трябва да дойде. „Търсещият грешник среща търсещия Спасител.“ Когато притегателната силата в получаващата душа е напълно узряла ‒ силата, която отговаря на това привличане, трябва да дойде.

Но има големи опасности по пътя. Има опасност получаващата душа да сбърка някоя своя моментна емоция за истинска духовна жажда. Виждаме това в себе си. Много пъти в живота ни например умира някой, когото сме обичали. Получаваме удар. За момент ни се струва, че светът се изплъзва между пръстите ни, че искаме нещо по-висше ‒ че искаме да станем духовни. След няколко дни обаче тази вълна отминава и ние оставаме изхвърлени на брега, на който сме били и преди това. Често бъркаме подобни импулси с истинската жажда за религия. Докато го правим обаче, онази продължителна, действителна потребност на душата няма да дойде и ние няма да намерим „проводник“.

Затова, когато започнем да се оплакваме, че не сме достигнали до Истината, която желаем толкова силно ‒ вместо да го правим, нашата първа работа трябва да бъде да погледнем в собствените си души и да видим дали наистина я искаме. В повечето случаи ще открием, че не сме готови. Не я искаме в действителност. Не жадуваме за духовното.

Съществуват и други трудности, които са по отношение на „проводника“. Има мнозина, които, въпреки че сами са потънали в невежество, в гордостта на сърцето си мислят, че знаят всичко, и не само че не спират дотук, но предлагат да вземат други на раменете си. Така „слепецът води слепец ‒ и двамата падат в ямата“. Светът е пълен с тях. Всеки иска да бъде учител. Всеки просяк иска да направи дарение от един милион долара. Така както неговото желание е нелепо ‒ такива са и тези учители!

Как тогава да разпознаем един учител?

На първо място, слънцето няма нужда от факла, която да го освети. Човек не запалва свещ, за да види слънцето. Когато то изгрее, ние моментално осъзнаваме това. По същия начин, когато един учител дойде да ни помогне, душата инстинктивно узнава, че е намерила истината. Истината сама свидетелства за себе си. Тя не се нуждае от друго доказателство, което да я потвърди. Тя е самосияйна. Тя прониква в най-съкровените дълбини на нашата природа, а пред нея цялата вселена се изправя на крака и казва: „Това е Истината.“ Такива са най-великите учители. Но ние можем да получим помощ и от по-малките. И тъй като нашата интуиция невинаги е достатъчно развита, за да бъдем сигурни в своята преценка за човека, от когото получаваме ‒ трябва да съществуват определени критерии. Има определени условия, които трябва да бъдат изпълнени ‒ както по отношение на ученика, така и по отношение на учителя.

Условията, на които трябва да отговаря ученикът, са: чистота, действителна жажда за познание и постоянство. Нито една нечиста душа не може да бъде духовна. Това е най-важното условие. Чистотата е абсолютно необходима във всяко едно отношение. Следващото условие е истинската жажда за познание. Кой търси познание в действителност? Това е въпросът. Ние получаваме това, което искаме. Това е стар, стар закон. Този, който иска, получава. Да искаш религия е нещо много трудно; това не е толкова лесно, колкото обикновено си мислим. Още повече, че ние винаги забравяме, че религията не се състои в слушане на лекции или в четене на книги, а е една продължителна борба, една схватка с нашата собствена природа ‒ една непрестанна битка до постигане на победа. Това не е въпрос на ден или два, дори не на няколко години или няколко живота, а може да продължи стотици животи. Трябва да сме готови за това. Тази победа може да дойде моментално, но може и да не дойде в продължение на стотици животи. Трябва да сме подготвени. Ученикът, който тръгва да търси в този дух, постига успех.

В учителя ние първо трябва да видим, че той познава тайните на Писанията. Целият свят чете Писания – Библии, Веди, Корани и т.н. Но те са само думи, външна подредба, синтаксис, етимология, филология ‒ сухите кости на религията. Учителят може и да е способен да открие възрастта на която и да е книга, но думите са само външните форми на нещата. Онези, които се занимават твърде много с думите и позволяват на ума винаги да бъде надвит от тяхната сила, изгубват духа.

Ето защо учителят трябва да познава духа на Писанията. Мрежата от думи е като гъста гора, в която човешкият ум се изгубва и не намира изход. Различните способи на свързване на думите и говорене на красив език, различните методи за обясняване на афоризмите в Писанията са само за радост на учените. Те не се стремят към съвършенство, а просто да покажат своята ученост, за да може светът да ги възхвалява и за да узнае, че те са учени хора. Ще откриете, че никой от големите учители на света не се е занимавал с подобни безкрайни обяснения на текстове. Те не са се опитвали да изопачават текстовете и не са казвали подобни неща: „Тази дума означава това, а това е филологическата връзка между тази и онази дума.“ Дори ако изучите всички велики учители, които светът е създал, ще видите, че нито един от тях не е вървял по този път. И все пак те са учели. А има други, които са нямали нищо, на което да учат, но са вземали една дума и са написвали тритомна книга върху нейния произход и употреба.

Шри Рамакришна разказваше история за едни хора, които отишли в мангова горичка и се заели да броят листата, малките и големите клони на дърветата, да изследват техния цвят и сравняват техните размери, след което подхванали научна дискусия на всяка от тези теми, които без съмнение били много интересни за тях. Един от тях обаче, който имал повече разум от останалите, изобщо не го било грижа за тези неща и вместо това започнал да яде от манговите плодове. Не бил ли той най-мъдрият? Затова оставете това броене на листа и клони, както и вземането на бележки за другите. Такъв вид работа си има своето място, но не и тук, в духовния живот. Сред тези „броячи на листа“ никога не можете да срещнете духовно силен човек.

Така че, оставете това броене на листа и клони и това правене на записки за другите. Тази дейност си има свое място някъде, но не и тук, в духовната сфера. Хората никога не стават духовни по такъв начин. Никога не можете да видите духовно силен човек сред тези „броячи на листа“. Религията е най-висшата цел и слава на човека и тя не изисква „броене на листа“. Ако искате да бъдете християнин, няма нужда да знаете дали Христос е бил роден в Йерусалим, или във Витлеем, или точната дата, на която е произнесъл Проповедта на планината. Но трябва истински да чувствате Проповедта на планината. Няма нужда да четете хиляди думи за това кога е била изнесена тя. Ако искате да бъдете бхакта (богоотдаден), на вас изобщо не ви трябва да знаете дали Кришна е бил роден в Матхура, или във Враджа, какво е правил той или пък точната дата, на която е произнесъл ученията в Гита. Трябва само да чувствате жажда и копнеж по красивите уроци за дълга и любовта в Гита. Всички останали подробности за нея и нейния автор са за удоволствие на учените. Нека те получат онова, което желаят. Кажете „Шанти, Шанти“ (мир) на техните научни дискусии, а нека ние „да ядем зряло манго“.

Второто условие, което учителят трябва да е изпълнил, е че той трябва да е безгрешен. Веднъж в Англия един приятел ми зададе следния въпрос: „Защо трябва да обръщаме внимание на личността на един учител? Трябва само да преценяваме това, което той казва, и да се заемем с него.“ Но не е така. Ако някой иска да ме научи на нещо от динамиката или химията, или от която и да било друга физическа наука, той може да има всякакъв характер и въпреки това да ме учи на тази наука. Защото познанието, което изискват физическите науки, е само интелектуално и зависи от интелектуалната сила. В такъв случай човек може да има гигантска интелектуална сила без ни най-малко да е развил душата си. Но в духовните науки ‒ от самото начало чак до края ‒ е напълно невъзможно духовната светлина да свети в онази душа, която е нечиста. На какво може да ни научи такава душа? Тя не знае нищо. Духовната истина е чистота. „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.“

В това единствено изречение е същината на всички религии. Ако сте научили това, сте узнали всичко, което е казано в миналото, и това, което може да бъде казано в бъдещето. Няма нужда да търсите нищо друго, защото имате всичко, което ви е нужно, в това единствено изречение. Ако всички други Писания изчезнат, то би могло да спаси света. Човек никога не може да види Бог и да съзре онова, което е отвъд, докато душата му не стане чиста. Следователно за един учител в духовността чистотата е първото и най-необходимо условие. Ние първо трябва да видим какъв е той и едва после ‒ какво казва.

При интелектуалните учители не е така. При тях се интересуваме повече от това, което те казват. При учителя в религията ние първо и преди всичко трябва да видим какъв е той и едва след това идва стойността на думите ‒ тъй като той е „предавателят“. Какво би предал той, ако в себе си няма безусловна духовна сила? Нека направим сравнение: Ако една печка е гореща, тя може да предаде вибрациите на топлината, а ако не е, това няма да стане. Така е и с умствените вибрации на духовния учител, които той предава на ума на ученика. Това е въпрос на прехвърляне на нещо, а не просто на стимулиране на нашите интелектуални способности. Една сила ‒ истинска и осезаема ‒ излиза от учителя и започва да нараства в ума на ученика. Затова следващото условие е учителят да бъде истински.

Третото условие е мотивът. Трябва да се уверим, че той не учи с някакъв скрит, себичен мотив ‒ заради име, слава или нещо друго, а просто от любов, от чиста любов към вас. Когато от учителя към ученика се предава духовна сила, това може да стане единствено чрез проводника на любовта. Няма друг проводник, който може да я предаде. Всеки друг мотив ‒ за каквато и да било придобивка или слава ‒ незабавно би разрушил предаващия проводник. Затова всичко трябва да бъде правено с любов.

Може да бъде учител единствено онзи, който е познал Бог. Когато видите, че тези три неща са налице в учителя, вие сте в безопасност. Ако не са, неразумно е да го приемате за свой учител. Съществува голям риск, ако той не може да ви предаде нещо добро, да ви предаде някакво зло. Човек трябва да се пази от това. Ето как виждаме, че не всеки може да бъде наш учител.

Слушането на проповеди в потоците и камъните може да е вярно като поетическа метафора, но никой не може да получи и едно зрънце истина, ако вече я няма в себе си. На кого проповядват потоците? Единствено на онази човешка душа, чийто Лотос на живота вече се е разтворил. Когато сърцето се е отворило, то може да получи учението на потоците и камъните. Слепецът може да отиде в музей, но той само ще влезе в него и после ще излезе. За да може да го види, първо очите му трябва да се отворят. Този, който отваря очите ни в религията, е учителят. Ето защо нашето взаимоотношение с учителя е като това на предшественика с неговия потомък.

Учителят е духовният предшественик, а ученикът е духовният потомък. Много е хубаво да се говори за свобода и независимост, но без смирение, подчинение, благоговение и вяра  не може да има никаква религия. Значим факт е, че само там, където това отношение между учителя и ученика все още съществува ‒ единствено там израстват гигантски духовни личности. А при онези, които са го отхвърлили, религията се е превърнала само в едно забавление. В нациите, църквите  и духовните организации, в които това отношение между учителя и ученика не се е запазило, духовността е една почти непозната величина.

Духовността никога не идва без това чувство. Тъй като всички хора в тези религии са независими, няма кой да предаде духовност и няма кой да я приеме! От кого биха могли да се учат те? А ако все пак дойдат да се учат, идват да си купят учението. „Дай ми религия за един долар! Не може ли да си я купя за един долар?“ Но религията не може да бъде получена по този начин!

Няма нищо по-висше и по-свято от познанието, което идва в душата, бивайки предадено от духовния учител. Ако един човек е станал съвършен йогин, това става от само себе си, но не може да бъде придобито чрез книгите. Можете да ходите и да си удряте главите в четирите краища на света, да търсите в Хималаите, Алпите или в Кавказ, да отидете в пустинята Гоби или Сахара или да слезете на дъното на морето ‒ но това познание няма да дойде, докато не намерите учител. Намерете този учител, служете му като дете, отворете сърцето си за неговото влияние и виждайте в него проявения Бог. Нашето внимание трябва да бъде съсредоточено върху учителя; ние трябва да гледаме на него като на най-висшето проявление на Бог.

И докато силата на вниманието ни се фокусира така, човешкият образ на учителя ще се разтвори. Неговата форма ще изчезне и същинският Бог ще остане на мястото му. Онези, които идват да търсят истината с такъв дух на благоговение и любов – за тях Богът на истината изрича най-прекрасните думи. „Свали обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“[3] Там, където Неговото име е изричано ‒ това място е свято. Колко по-свят тогава трябва да бъде човекът, който изрича това име, и с какво благоговение трябва да приближаваме до този, от когото идват духовните истини! Трябва да бъдем учени в този дух.

Без съмнение такива учители са голяма рядкост, но светът никога не остава напълно без тях. В момента, в който бъде напълно лишен от тях, той ще спре да съществува, ще се превърне в ужасен ад и просто ще пропадне. Тези учители са най-красивите цветя на човешкия живот; те карат земята да се върти и до днес. Силата, която се проявява в тези Сърца на живота, е това, което е съхранило обществото.

Отвъд и над тях има друг вид учители на света ‒ такива като Христос. Тези Учители на учителите са самият Господ в човешка форма. Те са много по-висши. Могат да предават духовност само с едно докосване, с едно желание и мигновено да превръщат дори и най-нисшите и деградирали хора в светци. Не сте ли чели за това как са правели тези неща? Но те не са като тези, за които току-що говорих. Това са Учителите на всички учители, най-великите проявления на Бог в човешка форма. Човек не може да види Бог освен чрез тях. Няма как човек да не ги боготвори. Те са единствените същества, които той трябва да боготвори.

Никой никога не е „виждал“ Бог, освен ако Той не се е проявил в Сина. Не можем да видим Бог. Ако се опитаме да Го видим, правим една ужасна Негова карикатура. Има стара индийска история за това как един невеж човек бил помолен да направи изображение на Бог Шива и след дълги дни на усърдни опити той създал изображение на маймуна. Затова винаги, когато се опитаме да създадем образ на Бог, ние правим една Негова карикатура. Това е така, защото докато продължаваме да бъдем хора, ние не можем да схванем Бог като нещо по-висше от човека. Ще дойде време, когато ще надраснем своята човешка природа и ще Го познаем такъв, какъвто е. Но докато сме хора, ние трябва да Го боготворим в човека. Можем да си говорим каквото си поискаме, но не сме неспособни да видим Бог по друг начин освен като човек.

Можем да изнасяме големи интелектуални речи, да станем големи рационалисти и да докажем, че всички тези приказки за Бог са глупости, но нека се обърнем към практическия здрав разум: какво стои зад този забележителен интелект? Нищо, нула, безброй празни приказки. Следващия път, когато чуете някой да изнася големи интелектуални лекции против обожанието на Бог, прекъснете го и попитайте каква е неговата идея за Бог, какво друго освен словообразуването цели той и какво има предвид, използвайки думи като „всемогъщество“, „всезнание“, „вездесъща любов“ и т.н. Отговорът е, че той няма нищо предвид и не може да формулира никаква идея. Затова не е по-добър от човека на улицата, който не е прочел нито една книга. Човекът на улицата обаче мълчи и не смущава света, докато първият причинява смут с аргументите си. Тъй като той няма директно възприятие, и двамата са на едно и също ниво.

Религията е реализация и вие трябва да правите съвсем ясно разграничение между приказките и реализацията. Реализация е това, което възприемате вътре в своята душа. Понеже човекът няма никаква идея за Духа, той е принуден да мисли за Него чрез формите, които открива непосредствено пред себе си. Трябва да си представя сините небеса, обширните поля и нещо необятно. Как иначе бихте могли вие да мислите за Бог? Какво правите всъщност? Говорите за вездесъщие и си представяте морето. Бог морето ли е? Трябва малко повече здрав разум. Но нищо не е толкова необичайно, колкото здравия разум! Светът прелива от празни приказки.

Край на всички тези безсмислени спорове! По силата на нашето настоящо устройство ние сме длъжни и ограничени да виждаме Бог като човек. Ако биволите трябваше да боготворят Бог, те щяха да Го виждат като огромен бивол. Ако рибата иска да почита Бог, тя ще трябва да мисли за Него като за голяма риба. Вие и аз, биволът и рибата, всички представляваме различни съдове и всеки от нас отива до морето, за да бъде напълнен с вода според формата си. Във всеки от тях няма нищо друго освен вода.[4] Така е и с Бог. Когато хората Го виждат, те Го виждат като човек; животните Го виждат като животно – всеки според своя идеал. Това е единственият начин, по който вие можете да Го видите. Вие трябва да Го почитате като човек, защото няма друг начин.

Два вида хора не почитат Бог като човек – човешкият звяр, който няма религия, и достигналият състоянието на Парамахамса (най-извисеният йогин), който е излязъл отвъд всичко човешко, който е отхвърлил своя ум и тяло и е излязъл отвъд пределите на природата. Цялата природа е станала неговият Аз. Той няма нито тяло, нито ум и може да почита Бог така, както може да го прави самият Исус или самият Буда. Те не почитат Бог като човек.

Другата крайност е човешкият звяр. Знаем, че двете крайности винаги изглеждат привидно сходни. Подобен е случаят с крайното невежество и абсолютното Познание. Нито един от тези два вида хора не боготвори никого. Крайно невежият не почита Бог, тъй като не е достатъчно развит, за да чувства нуждата да го прави. Онези, които са достигнали най-висшето познание, също не почитат Бог – тъй като са Го реализирали и са станали едно с Него.

Между тези два полюса на съществуването обаче, ако някой ви каже, че той няма да почита Бог като човек ‒ по-добре се погрижете за него. Той е един безотговорен бъбривец, който греши. Неговата религия е за празните мислители, тя е интелектуална глупост.[5] Затова е абсолютно наложително да почитаме Бог като човек. Благословени са онези нации, които имат такъв Богочовек, на когото да се покланят.

Християните имат такъв Богочовек и той е Христос; никога не се отказвайте от Христос. Това е естественият начин да бъде видян Бог; виждайте Бог в човека (Христос). Всички наши идеи за Бог са концентрирани там. Голямото ограничение на християните е, че те не приемат другите Божии въплъщения, освен Христос. Той е бил проявление на Бог. Такъв е бил и Буда. Такива са били и други; и ще има още стотици. Не ограничавайте Бог в нито едно отношение. Отдавайте на Христос цялата почит и благоговение, на които сте способни. Това е единственото богослужение, което ние можем да извършваме. На Бог не може да се извършва богослужение.[6] Той е Съществото, което е вътрешно присъщо на вселената. Ние можем да се молим единственото на Неговото Въплъщение в човешка форма. Би било много добре, когато се молят, християните да казват: „В името на Христос…“[7] Би било мъдро да спрат да се молят на Бог и да се молят единствено на Христос.

Бог разбира човешките слабости и става човек, за доброто на хората. „Винаги когато добродетелта намалее и безнравствеността надделее ‒ Аз идвам, за да помогна на човечеството“, казва Кришна. Той казва също: „Глупците, които не знаят, че Аз, вездесъщият Бог на вселената, съм приел тази човешка форма, Ме осмиват и мислят, че това е невъзможно.“ Техните умове са били забулени в демонично невежество, затова те не могат да видят в Него Господа на вселената. Тези велики Божии въплъщения трябва да бъдат боготворени. И не само това – единствено те могат да бъдат боготворени. Затова в дните на тяхното раждане, както и в дните, когато са напуснали този свят ‒ ние трябва да им отдаваме специална почит. Когато боготворя Христос, аз бих го правил така, както Той желае. В деня на неговото раждане бих го почел чрез пост и молитва, а не чрез пируване.

Когато мислим за тях, за тези велики личности, те се проявяват в нашите души и ни правят като себе си. Цялата наша природа се изменя и ние ставаме като тях. Но вие не трябва да смесвате Христос или Буда с духовете, които се носят във въздуха, и всякакви такива глупости. Това е светотатство! Христос да се появи в спиритуалистичен сеанс, за да танцува! Виждал съм го в тази страна. Не това е начинът, по който идват Божиите въплъщения. Самото Негово докосване се проявява в човека. Когато Христос наистина докосне някого, цялата душа на този някой се променя и той се трансформира точно в това, което е бил самият Христос. Целият му живот става одухотворен. От всяка пора на тялото му започва да се излъчва духовна сила. А какво са представлявали за човек с характера на Христос Неговите велики сили на чудотворство и лечителство? Те били нисши и долни неща, които Той не е можел да не прави, понеже живеел сред нисши същества.[8] Къде е ставало това вършене на чудеса? Сред евреите. Но те не са Го приели. А къде не е било правено то? В Европа. Правенето на чудеса е било при евреите, които са отхвърлили Христос, а Проповедта на планината е стигнала до Европа, която Го е приела. Човешкият дух е взел това, което е истинско и е отхвърлил онова, което е несъществено.

Голямата сила на Христос не е в Неговите чудеса или изцеления. Всеки глупак може да ги прави. Глупаците могат да лекуват другите и дяволите го могат. Виждал съм ужасни и демонични хора да познават миналото, настоящето и бъдещето. Виждал съм глупаци, които лекуват с един поглед, по свое желание ‒ най-ужасните болести. Това са сили наистина, но много често са демонични сили.

Духовната сила на Христос, която е живяла и винаги ще живее, е друга – това е всемогъщата, колосална любов; това са думите на Истината, която Той проповядвал. Лекуването на хора с поглед е забравено, но неговата мисъл, „Блажени са чистите по сърце“, живее и днес. Тези думи са едно гигантско хранилище на сила ‒ то е неизчерпаемо. Докато човешкият ум продължава да съществува, докато името на Бог не е забравено, тези думи ще продължават да се носят в пространството и времето и никога няма да изчезнат. Това е силата на Исус и на нея Той е учел хората.

Силата на чистотата. Това определено е сила. Ето защо в боготворенето на Христос, в нашите молитви към Него ние винаги трябва да помним към какво се стремим. Не към онези неща и свръхестествени проявления, а към удивителните сили на Духа, които правят човека свободен, дават му контрол върху цялата природа, освобождават го от оковите на робството и му показват Бог.

***

От всичко казано дотук следва, че ние не можем да бъдем научени на любов и духовност от всекиго и навсякъде. „Книгите в течащите потоци“, „проповедите в скалите“ и „доброто във всяко едно нещо“ ‒ това са много добри поетически метафори. Но нищо не може да предаде на човека дори едно-единствено зрънце истина, ако той вече не притежава в себе си нейните кълнове. На кого да изнасят проповеди камъните и потоците?! На човешката душа ‒ лотосът на чийто вътрешен свещен храм вече трепти от живот. И светлината, която спомага за красивото разтваряне на този лотос, идва винаги от добър и мъдър учител. Когато сърцето се отвори така, едва тогава то става способно да приеме ученията на потоците, звездите и слънцето, на луната и на всичко, което съществува в нашата божествена вселена. Но затвореното сърце не ще види в тях нищо освен скали и потоци. Един сляп човек може да посети музей, но няма да получи никаква полза от това. Очите му трябва първо да се отворят и само тогава той ще бъде способен да научи за нещата, които музеят би могъл да му покаже.

Този, който отваря очите на търсещия в религията, е учителят. Следователно нашето взаимоотношение с него е същото като това между предшественика и потомъка. Без вяра, смирение, подчинение и благоговение към духовния учител в сърцата ни за нас не може да има никакво развитие в духовността. И е значим факт, че там, където този вид взаимоотношение между учителя и ученика съществува, само там могат да израснат гигантски духовни личности. Докато в онези страни, които не са се погрижили да запазят този вид взаимоотношение, духовният учител се е превърнал просто в един лектор, който очаква пет долара. В същото време ученикът очаква мозъкът му да бъде напълнен с думите на учителя и след като това стане, всеки от тях си заминава по своя път. Поради тези обстоятелства духовността се превръща в една почти неизвестна величина. Няма човек, който да може да я предаде, и такъв, на когото тя да бъде предадена. За такива хора духовността става бизнес. Те си мислят, че могат да я получат срещу пет долара. Де да можеше духовността да бъде получена толкова лесно! Но за нещастие, не може.

Духовността, която е най-висшето познание и най-висшата мъдрост, не може да бъде купена, нито да бъде придобита от книгите. Може да си пъхате носа във всяко кътче на света ‒ може да изследвате Хималаите, Алпите и Кавказ, да измервате дълбочината на морското дъно и да надзъртате във всяко ъгълче на Тибет или пустинята Гоби ‒ но няма да я откриете никъде, докато сърцето ви не бъде готово да я приеме и вашият учител не дойде. И когато този божествено отреден учител се появи, служете му с детска доверчивост и простота, отворете широко сърцето си за въздействието му и виждайте в него проявения Бог. Онези, които тръгват да търсят истината в такъв дух на любов и благоговение ‒ на тях Бог, който е Истина ‒ разкрива най-удивителните неща за Истината, добротата и красотата.

---