Свами Вивекананда
Сан Франциско, 1900г.
“Дори най-низшите форми на работа не трябва да бъдат презирани. Нека човекът който не знае нищо по-добро, работи от егоистични подбуди, за егоистични цели, за име и слава; но всеки един винаги трябва да се опитва да достига все по-висши и по-висши мотиви за работа и да ги разбира. ‘Ние имаме право на работата, но не и на плодовете от нея.’ Оставете резултатите намира. Защо ви е грижа за тях? Ако искате да помогнете на някого, никога не мислете какво би трябвало да бъде неговото отношение към вас. Ако искате да свършите някаква велика или добра работа, не се грижете какви ще бъдат последствията от нея.
Тук възниква трудният въпрос за идеала на работа. Интензивната дейност е необходима; ние винаги трябва да работим. Не можем да живеем и един миг без работа. Но тогава какво би станало с покоя? От една страна е борбата на живота – работата, в която сме непрестанно и бързо въртени като във вихрушка. А от друга е спокойната, уединена себеотреченост: всичко наоколо е мирно и тихо, има съвсем малко шум и външно движение, само природата с нейните животни, цветя и планини. Но нито едно от двете не е съвършената картина. Ако един човек който е привикнал на усамотение, влезе в контакт с бушуващия водовъртеж на света, той ще бъде премазан от него; точно както рибата която живее в големите морски дълбини, ако излезе на повърхността на водата – моментално се разпада на парчета, тъй като е лишена от огромната тежест на водата, която е поддържала тялото й цяло. Може ли от друга страна човек, който е свикнал с грохота и препускането на живота, да живее в покой, ако отиде на някое тихо място? Той ще страда и може би ще изгуби разсъдъка си. Идеалният човек е онзи, който насред най-голямата тишина и усамотение, открива най-интензивната активност и насред най-интензивната активност, намира тишината и усамотението на пустинята. Той е научил тайната на въздържанието и контролира себе си. Той върви по улиците на големия град с целия му оживен трафик, а умът му е спокоен сякаш се намира в пещера, където ни един звук не може да го достигне; но през цялото време този човек работи най-усилено. Това е идеалът на Карма Йога, и ако сте постигнали това, вие наистина сте открили тайната на работата”.
Карма Йога, І глава, “Карма и нейното значение за характера”