„Упанишадите. Дъхът на Вечността“ – сборник от дванадесет упанишади:
Иша Кена Катха
Прашна Мундака Мандукя
Тайттирия Аитарея Чхандогя
Брихадараняка Шветашватара Кайваля
Превод от санскритски език: свами Прабхавананда
„Както огънят, който е един, приема формата на всеки предмет, когото поглъща ‒ така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава. Както въздухът, въпреки че е един, приема формата на всеки предмет, в който влезе, така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава. Както на слънцето, разкриващо всички предмети, не могат да повлияят грешните очи, които го гледат, нито могат да му повлияят нечистотите на предметите, върху които лъчите му падат ‒ така и Аз-ът, който живее във всички, остава недокоснат от злините на света. Защото Той е над всичко. Въпреки че е един, Той ‒ Господарят и най-съкровеният Аз на всяко нещо ‒ приема безчетни форми. Вечното блаженство принадлежи на този, който вижда Аз-а проявен в собственото си сърце ‒ на никой друг, на никой друг!“ (Катха упанишад)
В превода на свами Прабхавананда от санскритски на английски език е направен опит за връщане към първоначалната простота и понятност на значенията. Същият принцип е следван и при превода на български език. С идеята тези свещени текстове да служат по-добре на действителното си предназначение като духовно ръководство за тези, които искат да намерят отговор на някои от най-важните екзистенциални въпроси и да формират в себе си духовно отношение към живота и битието. Подобно духовно отношение е единственият траен източник на щастие в човешкия живот. Както и да служат на онези, които биха искали да следват духовен път, и чиято цел е освобождението или осъзнаването на тяхната истинска Същност. Тази Същност според Веданта е идентична с Универсалния дух на вселената, или Сат-чит-ананда Брахман ‒ абсолютното Битие-съзнание-блаженство, което е вечно и безкрайно, отвъд времето, пространството и ума.
Индуистките Писания, които включват духовното познание, получено под формата на духовни откровения и непосредствен опит, са наречени шрути, или онова, което е било чуто. Упанишадите представляват най-съществената част от шрутите. Те са определяни като кулминацията на цялото ведическо познание, увенчано с уникалната недуалистична система на Адвайта веданта, смятана за най-високия връх в индуистката духовна, философска и религиозна мисъл.
Пълен текст, Предговор, 12 упанишади