Свами Вивекананда
Атман, Азът
- Основата, Реалността на всичко е Вечно-блаженият, Вечно-чистият и Вечно-съвършеният Аз. Това е Атман, Душата, която живее както в светеца, така и в грешника, в щастливия и нещастния, в красивия и грозния, в човека и в животните; Той е един и същ навсякъде. Той е Сияйния Аз.
- Ето ме — стоя тук и ако затворя очи и се опитам да разбера и си представя своето битие, „аз“, „аз“, „аз“, каква ще бъде идеята ми? Идеята за тялото. Наистина ли аз съм само комбинация от материални вещества? Ведите заявяват: „Не“. Аз съм Духа, който живее в тялото. Не съм тялото. Тялото ще умре, но аз няма да умра. Ето ме в това тяло; то ще се разпадне, но аз ще продължа да живея.
- Ведите казват, че целият свят е смесица от независимост и зависимост, от свобода и робство, но над всичко това сияе свободната, безсмъртна, чиста, съвършена и свята Душа. Тъй като е свободна и независима, тя не може да загине, понеже смъртта е само една промяна и зависи от определени условия; ако е независима, тя трябва да е съвършена, тъй като несъвършенството отново е условие и следователно е зависимо. И тази безсмъртна и съвършена Душа трябва да е една и съща както в най-висшия Бог, така и в най-обикновения човек — разликата между тях се състои единствено в степента, в която душата се проявява.
- Не е вярно, че Душата знае. Тя е самото Познание. Душата не е щастлива, Тя е самото Щастие. Щастливият е взел назаем своето щастие; знаещият е получил познанието си; съществуващият притежава само едно отразено битие (докато Душата е самото Съществуване, Битието