Катха упанишад II
И двамата ‒ индивидуалният и универсалният Аз ‒ са влезли в храма на сърцето ‒ дома на Най-висшето. Но само позналите Брахман и онези, които изпълняват огнени жертвоприношения,[1] виждат разликата между тях, която е като между слънчевата светлина и сянката.
Нека извършим жертвоприношението на Начикета; то може да ни преведе като мост отвъд света на страданието. Да познаем нетленния Брахман, който е безстрашен и е Целта и Подслонът за онези, които търсят освобождението.
Знай, че Аз-ът е ездачът, а тялото е колесницата; интелектът е кочияшът, а умът е юздата.[2]
Сетивата, казват мъдрите, са конете; пътищата, по които пътуват те, са лабиринтите на желанието. Когато Аз-ът се свърже с тялото, сетивата и ума, той е този, който се радва.
Когато на човек липсва разграничение[3] и умът му е извън контрол, сетивата му стават неуправляеми като буйните коне, които кочияшът се опитва да обуздае. Но когато човек притежава разграничение и умът му е овладян, сетивата му са като послушни коне, които лесно се подчиняват на юздата на кочияша.
Онзи, на когото липсва разграничение, чийто ум е неустойчив, и чието сърце е нечисто, никога не достига целта, а се преражда отново и отново. Но онзи, който има разграничение, устойчив ум и чисто сърце, достига Целта. Той не се преражда повече.
Онзи, който има трезвия разум (буддхи) за свой кочияш и овладения ум за юзда, той достига края на пътуването, Върховния дом на Всепроникващия Вишну.[4]
Сетивата възникват от физическите обекти[5]; физическите обекти ‒ от ума, манас; умът ‒ от интелекта, буддхи; интелектът ‒ от егото, ахам,[6] егото ‒ от Непроявеното семе,[7] а Непроявеното семе ‒ от Брахман ‒ Причината отвъд всички причини.
Брахман е краят на пътуването. Брахман е Върховната цел. Брахман, Аз-ът, е дълбоко скрит във всички същества и не се разкрива лесно. Той се разкрива на мъдреците, чисти по сърце и с концентриран ум.
Сетивата на мъдрия човек се подчиняват на неговия ум; неговият ум се подчинява на интелекта му; интелектът му се подчинява на егото му, а егото му се подчинява на Аз-а.
Стани! Събуди се! Седни в нозете на Учител и познай Това. Пътят е като острието на бръснача, казват мъдреците. Той е тесен и труден за следване.
Аз-ът е беззвучен и безформен, без вкус и мирис; Той е неосезаем, безсмъртен, безкраен, безначален, неизменен и отвъд природата. Познавайки го като такъв, човек се освобождава от смъртта.“
Разказвачът:
Мъдрият човек, чул и научил Вечната истина, разкрита от Царя на смъртта на Начикета, бива възвеличаван на небето на Брахма.
Онзи, които възпява с отдаденост тази Върховна тайна сред брахмините или на ритуалите в памет на предците, бива възнаграден с неизмерима награда!
Царят на Смъртта:
„Самосъществуващият е направил така, че сетивата да излизат навън. По тази причина човекът гледа към онова, което е навън, и не вижда това, което е вътре. Рядко се среща някой, който, жадувайки за безсмъртие, затваря очите си за онова, което е навън, и вижда Аз-а.
Глупците следват желанията на плътта и падат в мрежите на всепобеждаващата смърт; но мъдрите, които знаят, че Аз-ът е вечен, не търсят преходните неща.
Онзи, чрез Когото човекът вижда, вкусва, помирисва, чува, чувства и се радва, е Безсмъртният Аз. Познавайки Го, човек познава всички неща.
Онзи, чрез Когото човек изпитва състоянието на съня и будното състояние, е Всепроникващият Аз. Познавайки Го, човек не скърби повече за нищо.
Онзи, който знае, че индивидуалната душа, или онзи, който се радва на плодовете на действието, е Аз-ът ‒ вечно присъстващ във всяко същество ‒ отхвърля всеки страх. Защото този Аз е Безсмъртен.
Онзи, който вижда Първородения ‒ родения от ума на Брахма преди създаването на водите, който Го вижда да обитава лотоса на сърцето и да живее сред физическите елементи ‒ той наистина вижда Брахман.
Това Същество, влязло в лотоса на сърцето ‒ силата на всяка сила ‒ което се въплъщава в елементите и живее в тях ‒ То е Безсмъртният Аз.
Агни ‒ Всевиждащият, който лежи скрит в съчките на огъня като дете, пазено в утробата на майка си; който е боготворен ден и нощ от пробудените души и от принасящите в жертвения огън ‒ Той е безсмъртният Аз.[8]
Това, в Което слънцето изгрява и залязва; Което е Източникът на всички сили на природата и сетивата, и Което нищо не може да надмине ‒ То е Безсмъртният Аз.
Това, което е вътре в нас, е също навън; което е навън, е и вътре. Този, който вижда разлика между това, което е вътре, и това, което е навън ‒ пътува вечно от смърт към смърт.
Неделимият Брахман може да бъде постигнат само от чистия ум. Единствено Брахман Е ‒ нищо друго не е. Онзи, който вижда вселената на многообразието, пътува вечно от смърт към смърт.[9]
Това същество с големината на палец живее дълбоко в сърцето.[10] Той е Господарят на времето ‒ на миналото и на бъдещето. Постигайки Го, човек повече не изпитва страх. Той наистина е Безсмъртният Аз.
Това същество с големината на палец е като пламък без пушек. Той е Господарят на времето ‒ на миналото и на бъдещето; Той е винаги еднакъв ‒ и днес, и утре. Той наистина е Безсмъртният Аз.
Както дъждът се стича по билото на планината, така и този, който вижда много в Единия Аз ‒ тича от едно прераждане към друго.
Както чистата вода остава чиста, когато се излее в чиста вода, така и Аз-ът остава чист, Начикета, сливайки се с Брахман.
***
Градът с единадесетте порти принадлежи на Неродения.[11] Той е Съзнанието, чиято светлина сияе вечно. Страданието напуска завинаги онзи, който медитира върху Господаря на града. Той постига освобождение. За него раждането и смъртта не съществуват повече. Защото Господарят на града е Безсмъртният Аз.
Безсмъртният Аз е слънцето, което свети в небето; Той е бризът, който духа в пространството; огънят, който гори върху олтара; гостът, който идва в дома; Той е във всички хора и във всички богове; Той е в етера и навсякъде, където е истината; Той е рибата, родена във водата, и растението, което покълва в почвата; Той е реката, която блика от планината. Той е Неизменната реалност ‒ Безграничният!
Той е Обожаемият, седящ в храма сърцето; Той е силата, която ражда дъха. На Него всички сетива отдават почит.
Когато Обитателят на тялото ‒ който е Безсмъртният Аз и никой друг ‒ изостави изсъхналата черупка ‒ какво остава от нея?
Човекът живее не само чрез дъха, а чрез Онзи, който е силата на дъха.
Сега, Начикета, ще ти кажа за невидимия, вечен Брахман и за това, което става с Аз-а след смъртта.
Някои от невежите за Аз-а влизат в същества, притежаващи утроби, други ‒ в растенията, в зависимост от техните дела и разум.
Онова, което остава будно в нас, докато ние спим, и придава форми на желанията ни в съня ‒ То е наистина чисто. Това е безсмъртният Брахман. Всички светове имат битие в Него. Никой не може да излезе отвъд Него. Това е Аз-ът.
Както огънят, който е един, приема формата на всеки предмет, когото поглъща ‒ така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава.
Както въздухът, въпреки че е един, приема формата на всеки предмет, в който влезе, така и Аз-ът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава.
Както на слънцето, разкриващо всички предмети на гледащия, не могат да повлияят грешните очи, които го гледат, нито могат да му повлияят нечистотите на предметите, върху които лъчите му падат ‒ така и Аз-ът, който живее във всички, остава недокоснат от злините на света. Защото Той е над всичко.
Въпреки че е един, Той ‒ Господарят и най-съкровеният Аз на всяко нещо ‒ приема безчетни форми. Вечното блаженство принадлежи на този, който вижда Аз-а, проявен в собственото си сърце ‒ на никой друг, на никой друг!
Разумът на разумните, Вечният сред преходното, Той ‒ въпреки че е един ‒ осъществява желанията на многото. Вечният мир принадлежи на този, който вижда Аз-а, проявен в собственото си сърце ‒ на никой друг, на никой друг!“
Начикета:
„Как, о, Царю, да открия този блажен Аз ‒ върховен и неизразим ‒ когото мъдрите постигнат? Сам Той ли свети, или отразява нечия друга светлина?“
Царят на Смъртта:
„Него слънцето не осветява. Нито луната; нито звездите; нито светкавицата. Нито огньовете, палени по земята. Той е единствената Светлина, която дава светлина на всичко. Той свети ‒ и всичко останало свети.
Тази вселена е като дърво, което съществува във вечността ‒ с корени в небето и клони, спускащи се надолу. Коренът на дървото е безсмъртният Брахман, в когото трите свята съществуват; отвъд когото никой не може да стигне; който е Аз-ът ‒ и никой друг.[12]
Вселената и всичко в нея е родена от Брахман и се движи в Него. Той е могъщ и ужасен ‒ като несекваща гръмотевица в безкрайните небеса.
От страх пред Него огънят гори, слънцето свети, дъждът вали, вятърът духа и смъртта убива. Но смъртта не може да уплаши повече онзи, който Го достигне.
Ако човек не успее да достигне Брахман, преди да отхвърли тялото си, той ще трябва да облече ново тяло в света на сътворените неща.
Брахман бива осъзнат ясно в душата на човек ‒ така, сякаш е виждан в огледало. Той бива осъзнаван ясно и в небето на Брахма ‒ така, както човек отличава светлината от тъмнината. В света на предците Той е виждан като сън.[13]
Всяко от сетивата се ражда от съответните обекти.[14] Сетивата могат да бъдат активни, както в будното състояние, и неактивни, както са в състоянието на съня. Онзи, който знае, че сетивата и Неизменният Аз са две различни неща, повече не скърби.
Умът е над сетивата. Интелектът (разумът) е над ума. Индивидуалното съзнание, егото, е над интелекта. Над егото е Непроявеното семе или Първопричината.
Над Непроявеното семе е Брахман, необусловеният и всепроникващ Дух ‒ познавайки Когото, човек постига свобода и безсмъртие.
Никой не може да Го възприеме с очите си, защото Той няма видима форма. И все пак Той се проявява в сърцето в следствие от самоконтрола и медитацията. Онези, които Го познаят, стават безсмъртни.
Когато всички сетива замлъкнат, когато умът се успокои и интелектът спре да се колебае ‒ тогава, казват мъдрите, настъпва Най-висшето състояние.
Покоят на сетивата и ума е бил наречен Йога.[15] Онзи, който го постигне, се освобождава от илюзията.
Покоят не е сигурен и истински в човека, който не се е освободил от илюзията: той идва и си отива.
Думите не могат да разкрият Брахман; очите не могат да Го видят. Как тогава Той може да бъде познат освен от онези, които вече са Го познали?
Има два аз-а ‒ истинският и привидният. От тях само истинският трябва да бъде смятан за съществуващ. Истинският Аз разкрива своята съкровена същност на онзи, който Го чувства като съществуващ.
Смъртният, в чието сърце желанието е умряло, става безсмъртен. Смъртният, в чието сърце възлите на невежеството биват развързани ‒ става безсмъртен. Това са най-висшите истини, на които Писанията учат.
От лотоса на сърцето се излъчват сто и един нерва. Един от тях се издига към хилядолистния лотос в мозъка. Ако жизнената сила на човек премине по този нерв и излезе от него в момента на смъртта, той постига безсмъртие. Но ако неговата жизнена сила премине и излезе от друг нерв, той отива на друго ниво на смъртното съществуване и остава подложен на прераждане и смърт.
Върховната Личност, Пуруша,[16] с големината на палец живее вечно в сърцата на всички същества. С голямо постоянство стремящият се към истината трябва непрестанно да отделя Аз-а от тялото ‒ така както човек отделя сърцевината на тръстиковото стъбло (от външните слоеве). Знай, че Аз-ът е чист и безсмъртен. Да, чист и безсмъртен!“
Разказвачът:
Получавайки това познание от Бога на Смъртта, научавайки целия процес на Йога ‒ Начикета се освободил от всяка нечистота и от смъртта. Той постигнал единение с Брахман.
Така ще стане и с всеки друг, който познае съкровения Аз.
Ом… Мир ‒ мир ‒ мир!
[1] Т.е. „Онези, които извършват петте огнени жертвоприношения“, или стопаните. В древността в Индия било задължително ведическите жертвоприношения във всеки дом да се извършват от стопанина на дома съвместно с неговата съпруга.
[2] В индуистката психология умът (манас) е смятан за шестото сетиво; той е тази способност на умствения орган, антах-карана, която разглежда всички за и против обектите, пред които се изправя индивидът. Освен това той съгласува дейността на останалите пет сетива. Интелектът (буддхи) е разграничителната способност, с помощта на която индивидът взема решения; неговото значение е близо до това, което в западната психология се разбира под „ум“.
[3] Става дума за духовното разграничение, в основата на което стои непрестанното осъзнаване на факта: Брахман, или Духът, е вечен и неизменен, а вселената с всички нейни проявления ‒ физически и умствени ‒ е преходна и мимолетна. Следователно Брахман, Абсолютът, е реален, а вселената е нереална.
[4] Вишну означава буквално Всепроникващ. Тук Вишну е идентичен с Брахман.
[5] Тук се имат предвид петте фини елемента, танматра, които дават началото, от една страна, на петте сетива, а от друга, на петте физически елемента.
[6] Егото в индуистката психология и философия има смисъл на индивидуалното съзнание или чувството за аз-а в човека; значението на термина е по-различно от понятието „егоизъм“ в западната психология.
[7] Непроявеното семе е Природата, наречена Пракрити, в нейното първично, неразграничено или непроявено състояние, авякта. В него трите енергии (или трите качества), от които бива създавана вселената в началото на всеки цикъл на творението, са в пълен баланс. За да започне процесът на сътворението, е нужно тяхното равновесие да бъде нарушено. Трите енергии, или гуните, са: саттва, чиито характеристики са светлина, равновесие, мъдрост; раджас, който се отличава с действие, активност, безпокойство, вълнение; и тамас, който представлява инерция, тъмнина, леност. Според индуистката традиционна психология и философия те в своите безчетни взаимодействия и проявления съставляват проявената вселена ‒ физическа, умствена и духовна.
[8] Има се предвид Ведическото жертвоприношение. Агни, чието име означава Огън, е наречен Всевиждащ, тъй като огънят е символ на Брахман или Този, който разкрива всичко. Двете пръчки, които запалват огъня, щом започнат да се трият една в друга, символизират сърцето и ума на човек.
[9] Т.е. онзи, който не е осъзнал, че всичко е Едно, което съществува, продължава да се преражда.
[10] Мъдреците приписват определени размери на Аз-а, за да помогнат на ученика, практикуващ медитация.
[11] Нероденият е Аз-ът; Градът с единадесетте порти е тялото с неговите отвори ‒ очи, уши, уста и т.н.
[12] Тук става дума за митичното дърво Ашваттха (букв. „нетраен“, „мимолетен“). То е алюзия с Дървото на самсара, космическото битие, или вселената. Нейният източник е във висините, т.е. в Абсолютната реалност, Брахман, а проявленията ѝ са на земята. Това са умствените и материалните феномени. Самсара е още безкрайният цикъл на прераждането и смъртта на душите. Човек може да се освободи само когато отсече дървото Ашваттха (самсара), постигайки познание за Брахман.
[13] Домът на Брахма е наричан брахмалока, а този на предците ‒ питрилока. Предците са духовете на умрелите, които са вършили добри дела; те жънат плодовете на своите добри дела в другия свят, но са подложени на прераждане, след като тези положителни резултати се изчерпят.
[14] Например светлината, формите и цветовете пораждат зрението, звукът поражда слуха, различните аромати пораждат обонянието и т.н.
[15] Определението за Йога, което Патанджали дава в своята Йога-сутра, е „Йога читта вритти ниродха“, или „Йога е възпиране на умствените модификации (вълни, движения)“. Йога означава още единение и свързване с Първоизточника.
[16] Т.е. Върховният Аз.
