Шри Рамакришна. Блаженото слово на Безсмъртието (Откъси II)

Днес е 27 октомври 1882 г., денят на Лакшми Пуджа1. Кешаб Чандра Сен е организирал пътуване с параход по Ганг за Шри Рамакришна. Той седи в стаята си в храмовия парк в Дакшинешвар и разговаря с Виджай Госвами и Харалал. Влиза един поклонник и казва: „Кешаб Сен е пристигнал с един параход на гхата.“ След малко идват учениците на Кешаб, поздравяват и казват: „Господине, параходът пристигна, елате, ако обичате. Заповядайте на една малка екскурзия. Кешаб Сен е на борда на парахода, той ни праща.“

Четири часът е. Шри Рамакришна стига до парахода с лодка. Виджай е с него. Когато Шри Рамакришна стъпва в лодката, той изгубва съзнание за външния свят и навлиза в самадхи.

М., който е на борда на парахода, наблюдава картината на Шри Рамакришна в самадхи. Той се е качил на парахода на Кешаб в три часа в Калкута и няма търпение да види срещата между тези две големи личности, да стане свидетел на тяхната радост и да чуе разговора между тях. Със своя свят характер и красноречие Кешаб е запленил умовете на стотици млади бенгалци като М. Чувствайки го близък, много хора са му отдали любовта на сърцата си. Кешаб е получил английско образование и е много компетентен в английската философия и литература. Неведнъж той е заявявал, че почитането на индуистките богове и богини е идолопоклонничество. Затова изглежда странно, че такъв човек се отнася с такава почит и възхищение към Шри Рамакришна и често го посещава! За М. и всички останали е интересно да узнаят, кои са техните общи гледни точки. Въпреки че вярва в безформения Бог, едновременно с това Шри Рамакришна поддържа тезата, че Бог има форма. Той медитира върху Брахман, но в същото време се покланя на боговете и богините и им предлага цветя, благовония и дарове. Потапяйки се дълбоко във всепоглъщащата любов към Бог, той пее и танцува. Шри Рамакришна има обичай да седи върху легло, покрито с кувертюра. Използва дхоти, обшито с черна ивица, риза, чорапи, обувки и т.н.[1] Но със сигурност не е светски човек. Неговата бхава[2] е изцяло на саннясин, затова хората го наричат парамахамса. От друга страна, Кешаб вярва в Бог без форма, изнася лекции на английски, издава вестник, занимава се със светски дела и e глава на семейство.

Кешаб и останалите поклонници от Брахмо Самадж се наслаждават на красотата на храма от парахода. Недалеч на изток се виждат циментираният гхат и порталът на храма. На север от тях са шестте храма на Шива. На платното на синьото есенно небе се открояват кубетата на храма на Кали, а още пò на север ― върховете на дърветата в Панчавати и тези на боровете до тях. Наблизо се вижда едната концертна стая, а на южния край на парка се намира другата. Между тях има градински пътеки с алеи от цъфтящи растения. Лазурното есенно небе се отразява в свещените води на Ганг. Навсякъде цари ведра атмосфера. Същата ведрост изпълва и сърцата на поклонниците от Брахмо Самадж. Отгоре е прекрасното, наситено синьо и безкрайно небе, отпред е красивият храм, а отдолу са свещените води на Ганг, на чиито брегове ришите[3] са медитирали върху Бог. Още веднъж в наше време като въплъщение на Санатана Дхарма[4] е дошла една изключителна и велика душа, махапуруша. Невинаги човек има късмета да види нещо подобно. На едно такова място кой не би почувствал любов към светеца в самадхи и чие каменно сърце не би се разтопило?

Лодката пристига до парахода, на който се е събрала голяма тълпа. Всички с нетърпение очакват да видят Шри Рамакришна. Кешаб е много притеснен дали той ще може да се качи на борда безпроблемно. С голяма трудност Шри Рамакришна е върнат до сетивното съзнание и заведен в каютата. Той все още е в божествен екстаз. Подпира се на един поклонник, докато върви; само краката му се движат. Кешаб и другите отдадени му се покланят, но той няма съзнание за външния свят. В каютата има няколко стола и една маса. Шри Рамакришна е сложен да седне на един от тях, а Кешаб сяда на друг. Виджай също е там. Част от поклонниците сядат където могат, дори на голия под. Много други не намират място и надничат през прозорците. След като е настанен, Шри Рамакришна отново навлиза в самадхи ― той няма никакво съзнание за света! Всички се взират в него.

Понеже има много хора и въздухът става задушен, Кешаб става и отива да отвори прозорците. Той се притеснява да се срещне с Виджай, който е бил един от лидерите на Брахмо Самадж заедно с него, но по-късно го е изоставил поради различия във възгледите и се е присъединил към Садхаран Брахмо Самадж.

Поклонниците от Брахмо Самадж са приковали погледи към Шри Рамакришна. Той постепенно излиза от самадхи, но все още е изцяло потопен в божествено опиянение; казва с почти нечленоразделен глас: „Майко! Защо си ме довела тук? Ще мога ли да ги спася от техния затвор?“ Може би той гледа на хората от света така, сякаш са в затвор, от който са неспособни да излязат ― те не успяват дори да зърнат светлината извън него. Всички са здраво оплетени ― ръце и крака ― в светски дела. Виждат само нещата, които са вътре в техния затвор, и си мислят, че целта на живота е да придобият физически удобства, светска работа, чувствени удоволствия и пари. Може би затова Шри Рамакришна казва това… Той бавно си възвръща съзнанието за света. Нийл Мадхава от Газипур и един поклонник са подхванали темата за Павхари Баба[5].

Поклонникът (на Шри Рамакришна): „Господине, всички тук са виждали Павхари Баба. Той живее в Газипур и също е свят човек като Вас.“

Шри Рамакришна не е в състояние да говори дори сега. Той се усмихва леко.

Поклонникът: „Господине, Павхари Баба има Ваша снимка в стаята си.“

Шри Рамакришна отново се усмихва леко и казва, сочейки тялото си: „На тази калъфка ли?!“

Възглавницата и нейната калъфка ― душата и тялото. Дали Шри Рамакришна не иска да каже, че тялото е тленно и преходно? Само душата в него е безсмъртна. Затова какъв е смисълът да имаш снимка на едно тяло? Тялото е нещо мимолетно. Защо тогава да го почиташ? По-добре да почиташ единствено Този, който е антарямин, Бог, който живее в душата на човека.

Шри Рамакришна продължава: „Но, има нещо друго. Сърцето на един богоотдаден е дом на Бога. Вярно е, че Той живее във всички неща, но живее по специален начин в сърцето на един поклонник. Земиндарът[6] може да бъде видян на всяко едно място в своя имот, но всички знаят, че той обича да стои в една определена гостна стая. Сърцето на поклонника е гостната стая на Бог.

Съществото, което джнанините[7] наричат Брахман[8], е Атман[9] за йогините и Бхагаван, Богът личност, притежаващ безбройни атрибути, за богоотдадените. Брахминът е един и същи човек независимо дали извършва богослужение в храма, или работи в кухнята. В първия случай той е наричан свещеник, а във втория ― готвач. Джнанините, които се придържат към пътя на познанието, разсъждават: „Не това, не това“. Което означава Брахман не е нито това, нито онова ― нито индивидуалната душа, нито външният свят. Когато в резултат на това разграничение умът стане неподвижен, той изчезва и човек навлиза в самадхи. Тогава той достига брахма-джнана или познание за Абсолюта. Брахма-джнанинът действително възприема, че Брахман е истински, а светът ― нереален; той вижда, че всички имена и форми са като сънища. Това, което е Брахман, не може да бъде описано с никакви думи. Дори Богът Личност не може да бъде изразен с думи.

Джнанините казват същото, което ведантините. Но богоотдадените, или бхактите, приемат всички състояния. Те гледат на будното състояние като на истинско и не смятат външния свят за сън. Бхактите казват, че този свят е славата на Бхагаван. Небето, звездите, луната, слънцето, планините, океанът, хората, птиците и зверовете ― те всички са създадени от Господ. Те са Неговите „богатства“. Той е както дълбоко в сърцето на човек, така и навън. Истинският поклонник казва: „Самият Бог е станал двадесет и четирите космически принципа[10] и живите същества на вселената.“

Бхактата не иска да стане едно със захарта, а да яде от нея. (Всички се смеят.)

Знаете ли какво чувства един богоотдаден? „О, Бхагаван! Ти си Господарят, аз съм Твоят слуга. Ти си моята майка, аз съм Твоето дете. Ти си моята майка и баща. Ти си цялото, аз съм част от Теб.“ Поклонникът не обича да казва: „Аз съм Брахман.“

Йогинът също се стреми да види Параматман[11]. Неговата цел е да доведе въплътената душа до единение с върховния Атман. Йогинът отдръпва ума си от материалните обекти и се опитва да го фокусира в Параматман. Той постига това, като медитира върху Него на усамотено място в неподвижна поза и с концентриран ум.

Но абсолютната Реалност е една и съща. Разликата е само в имената. Този, който е Брахман, е и Атман, а също и Бхагаван. Той е Брахман за брахма-джнанина (мониста), Параматман за йогина (ученика, чиято цел е единение с Него) и Бхагаван за бхактата (дуалиста).“

Параходът е по пътя си за Калкута, но пътниците, които имат даршан[12] с Шри Рамакришна и слушат неговите думи, преливащи от нектар, не осъзнават движението му. Кацайки на цвете, продължава ли пчелата да жужи?

Постепенно Дакшинешвар остава назад. Картината на красивия храм се скрива от погледа. Докато параходът се носи през свещените води на Ганг, отразяващи синьото небе над тях, вълните се разбиват в него, а гребените им се пенят и бучат. Но плисъкът на водите е изчезнал за ушите на бхактите. Омагьосани, всички се взират в радостното, мило лице и изпълнените с обич очи на този чуден йогин. Те се вглеждат в отреклия се от всичко любящ вайраги[13], опиянен от божествената любов, който не знае нищо друго, освен Бог. От неговите устни се лее непрекъснат поток от мъдри слова.

Шри Рамакришна: „Джнанинът, който се придържа към недуалистичната философия на Веданта, твърди, че всичко ― сътворението, съхранението и разрушението, живите същества и светът ― са само проявления на Шакти, божествената енергия[14]. Ако човек разсъди малко, ще установи, че те са илюзорни като сънища. Единствено Брахман е реален, всичко друго е нереално. Самата Шакти е без субстанция и е като сън.

Можеш да разсъждаваш хиляди пъти; без да си постигнал самадхи, обаче, не можеш да излезеш отвъд владението на Шакти. „Аз медитирам“, „аз мисля“ ― всичко това е в царството на Шакти (мая).

Затова Брахман и Шакти са неразделни[15]. Да вярваш в единия, значи да вярваш в другия. Също както огъня и неговата сила да изгаря ― ако приемеш огъня, трябва да приемеш и неговата сила да изгаря. За огъня не може да се мисли отделно от силата му на горене. Не можеш да си представиш лъчите на слънцето отделно от него, нито пък слънцето ― отделно от лъчите му.

Как изглежда млякото? То е бяло. Млечната белота не може да бъде разглеждана отделно от млякото, нито млякото ― отделно от млечната белота.

Затова не можем да мислим за Шакти без да мислим за Брахман, нито можем да мислим за Брахман без да мислим за Шакти. На Абсолюта, нитя, и относителния феноменален свят, лила, не може да се гледа като на две различни неща.

Върховната енергия или Адя Шакти е винаги в игра[16]. Тя сътворява, съхранява и разрушава. Тя е наричана още Кали, Майката на вселената. Кали е Брахман и Брахман е Кали ― една и съща субстанция. Когато Тя е неактивна и не твори, не съхранява и не разрушава ― аз я наричам Брахман. Когато го прави, наричам я Кали или Шакти. Едно Същество, само имената и формите му са различни.

Едно езеро може да има три или четири гхата. На единия гхат индусите пият вода и я наричат джал. На другия мюсюлманите пият вода и я наричат пани. На третия гхат англичаните пият вода и я наричат уотър. И трите са едно и също, но имената са различни. Някои Го наричат Аллах, други ― Бог, трети ― Брахман, четвърти ― Кали; и още ― Рама, Хари, Исус или Дурга.“

Кешаб: „Моля Ви, господине, опишете ни по какви различни начини божествената Майка Кали играе играта си.“

Шри Рамакришна (с усмивка): „Тя играе по много начини: самата Тя е Махакали ― необусловеният, безформен Абсолют; Нитя Кали ― вечната богиня; Шамшан Кали ― богинята на кремациите; Ракша Кали ― богинята, която благославя и съхранява; Шяма Кали ― Майката с тъмносиньо лице, съпругата на Бога на вечността и безкрая. Тантрите[17] говорят за Махакали и Нитя Кали. Когато все още е нямало Творение, когато е нямало нито Луна, нито Слънце, нито планети или Земя ― когато не е имало нищо, освен дълбока тъмнина, тогава е съществувала единствено безформената божествена Майка Махакали, живееща с Махакала, Абсолюта (Шива).

Шяма Кали има много нежно сърце, Тя е дарителка на безстрашие. Почитана е в семействата. Човек трябва да почита Ракша Кали по време на епидемии, глад, земетресения, суша или поройни дъждове. Шамшан Кали има формата на разрушението. Тя живее в крематориумите ― сред мъртви тела, чакали, дакини и йогини[18]. Потоци от кръв се леят около нея, на врата ѝ има гердан от човешки черепи, а на кръста ѝ ― колан от човешки ръце. Когато настъпи разрушението на света, по време на маха пралая[19] божествената Майка запазва всички семена на творението, точно както стопанката на дома си има гърне, в което държи всякакви дреболии.“ (Кешаб и всички останали се смеят.)

Шри Рамакришна (С усмивка): „Да, приятелю. Господарката на къщата наистина има такъв съд в нейно владение. В него са съхранявани неща като морска пяна в твърдо състояние, малки пакетчета, съдържащи семена от краставица, тиква, кратуна и т.н. Всички те са грижливо пазени. Когато стане нужда, тя ги изважда. По същия начин божествената Майка запазва всички семена по време на унищожението на вселената. След Сътворението Адя Шакти ― изначалната божествена Енергия ― заживява в света. Тя дава живот на света, едновременно с това и живее в него. Ведите говорят за паяка Урнанабхи и неговата мрежа. Паякът създава мрежата от своята собствена субстанция и след това живее в нея. Бог е едновременно и съдът, и съдържанието на вселената.

Тъмен ли цветът на Кали? Тя е далеч, затова изглежда с тъмно лице. Но когато я опознаеш, не е така. Небето ни се струва синьо поради разстоянието. Когато го гледаме отблизо, то няма цвят. Морската вода изглежда синя отдалеч. Когато се приближим и вземем малко от нея в дланта си, тя няма цвят.“

Говорейки за божествената Майка, Шри Рамакришна отново е обзет от опиянението на божествената любов и запява песен: 

„Божествената Майка е винаги в игриво настроение! Този свят е нейната игра. Тя си има свой начин на действие и е пълна с блаженство. Тя освобождава само един сред милиони.“

Един поклонник от Брахмо Самадж: „Господине, Тя може да освободи всички, ако пожелае. Защото тогава ни е оковала във веригите на света?“

Шри Рамакришна: „Такова е нейното желание! Тя иска да играе с всички тези неща. Ако в играта на криеница един играч се заплюе в самото начало, той повече не трябва да бяга и да се крие. Ако всички играчи се заплюят, как тогава ще продължи играта? Божествената Майка е щастлива само ако играта продължава. Майката на вселената се радва и пляска с ръце, когато пререже въжетата само на едно или две хвърчила сред сто хиляди. (Всички се смеят).

С игриво пламъче в очите, Тя сама праща ума да отиде и да се радва на света. Има ли вина за това човешкият ум? От друга страна, ако по своята милост Тя промени разположението на човек, той бива освободен от ноктите на светския разум. Така умът му се насочва към нейните лотосови нозе.“ Шри Рамакришна запява песен, поставяйки се в положението на човек от света, който изплаква мъката си пред божествената Майка: 

Един поклонник: „Господине, не е ли възможно човек да реализира Бог без да се отрече от всичко?“

Шри Рамакришна (със смях): „Но, драги мой, защо трябва да се отричаш от всичко? Ти си си много добре и си много щастлив, където си. Чувстваш се добре на до, ре, ми[22]. (Всички се смеят). Знаете ли играта накс[23]? Аз изгарям често, тъй като много пъти тегля карта. Но вие сте по-хитри. Някои от вас имат десет точки, някои ―шест, а други ― пет; вие не теглите повече карти. Затова и не изгаряте като мен. И играта си продължава ― толкова е хубаво! (Всички се смеят.)

Наистина, според мен няма нищо лошо в това, да живееш в семейството, както правите вие. Но и така да е, трябва да фокусирате ума си върху Бог. Иначе нищо няма да излезе. Вършете работата си с една ръка и се дръжте за Бог с другата. Когато приключите със задълженията си, ще се хванете за Господ с двете си ръце.

Това, което има значение, е умът. Ако той е обвързан, и вие сте обвързани; ако е свободен ― и вие сте свободни. Умът се оцветява в цвета, с който вие го боядисате. Той е точно като бяло, изпрано платно. Може да го боядисате във всеки цвят ― червен, син или зелен. Ще получи цвета, в който го потопите. Ето например, ако научите малко английски, започвате да говорите английски дори без да го искате: „Фут-фът, ит-мит.“ (Всички се смеят.) Обувате английски обувки, почвате да си свирукате и пеете ― всички тези неща си вървят заедно. А ако един пандит изучава санскрит, той започва да цитира шлоки[24]. Ако умът е в лоша компания, той придобива същия начин на мислене и говорене. Ако го поставите сред поклонници, ще започне да медитира върху Бог, да мисли и говори само за Него.

Действително, умът е това, което е от значение. Имате жена си, от една страна, и детето си, от друга. Привличането към жена ви е от един вид, а обичта към детето ви ― от друг. Но умът е един и същ.”

Шри Рамакришна (на поклонниците): „Умът е този, който обвързва, и този, който освобождава. Аз съм свободна душа; мога да живея в семейството или в гората; за мен няма окови. Аз съм дете на Бог, аз съм син на Царя на царете; какво може да ме обвърже? Ако бъдете ухапани от змия и кажете високо: „Няма отрова в мен“ ― в този миг се освобождавате от отровата. По същия начин, ако кажете категорично: „Не съм обвързан, свободен съм“ ― ставате такива. Ставате свободни.

Някой ми даде една книга за християнството. Помолих го да ми прочете от нея. Тя съдържаше само думата „грях“ и нищо друго. (На Кешаб:) В Брахмо Самадж вие също говорите само за греха. Човек, който постоянно повтаря: „Не съм свободен, обвързан съм“ ― този негодник наистина става обвързан! Онзи, който ден и нощ повтаря: „Грешник съм, грешник съм“, става такъв.

Човек трябва да има такава вяра в името на Бог: „Повтарях Божието име, как може да съм грешник? За мен няма грях! Няма окови!“ Кришна Кишор е набожен индус, брахмин, който служи на Бог с всеотдайна преданост. Веднъж той отишъл във Вриндаван. Един ден, докато се разхождал, ожаднял. Отишъл до един кладенец, където видял да стои човек. Казал му: „Братко, ще ми дадеш ли чаша вода? От коя каста си?“ Човекът отговорил: „Пандитджи[25], аз принадлежа на нисшата каста на обущарите.“ Кришна Кишор му рекъл: „Няма значение; кажи „Шива“ и ми изтегли вода.“

Повтарянето на Божието име пречиства ума и тялото.

Защо говорите само за „грях“ и „ад“? Кажете само веднъж: „Няма повече да допускам грешките, които съм направил“ – и имайте вяра в Неговото име“.

Завладян от любов, Шри Рамакришна запява за силата на Божието име:

(Всички се смеят.)

Но всички не могат да станат като цар Джанака изведнъж. Той живял дълго време в аскетизъм и усамотение. Дори и да живее със семейството си, човек трябва да се усамотява от време на време. Ако го прави, когато намери възможност, и мисли за Бог дори само един ден ― това е много добре. Хората проливат кани от сълзи за жени и деца, но кажете ми, кой плаче за Бог? Човек трябва да се уединява от време на време и да изпълнява садхана, за да реализира Бог. В първоначалния етап е много трудно да направиш ума стабилен, докато изпълняваш задълженията си в живота. Както младите дървета, които могат да бъдат изядени от кози или крави, ако не бъдат оградени. Оградата е необходима отначало. Когато, обаче, стъблото стане дебело и здраво, тя не е нужна повече. Тогава дори слон да бъде вързан за дървото, той не може да му навреди.

Представете си, че някой лежи с тифоидна треска. При него има съд с вода и кисел маринован тамаринд. Ако искате да излекувате такъв пациент, ще трябва или да махнете тези две неща от стаята му, или да преместите него. Светският човек може да бъде сравнен с пациент, болен от тифоидна треска, материалните неща ― със съда с вода, а желанието за сетивни удоволствия ― с жаждата за вода. Устата се напълва със слюнка само при мисълта за маринования тамаринд. Затова той не трябва да бъде държан наблизо. У дома винаги има неща като женската компания и така нататък. Ето защо, животът в усамотение е необходим като лечение.

Човек трябва да влезе в семейния живот, след като е развил вивека[27] и вайрагя. В океана на света живеят крокодилите на страстта и гнева. Но ако влезеш във водата след като се намажеш с куркума[28], няма защо да се страхуваш от тях. Разграничението, вивека, и непривързаността, вайрагя, са като куркумата. Разграничението е познанието за това, кое е реално и кое ― нереално. Единствено Бог е истински и вечен. Всичко останало е неистинско, преходно и продължава само няколко дни. Човек трябва да осъзнае това и да развие любов към Бог. Трябва да чувствате любов и силно привличане към Него. Гопите[29] са чувствали такова привличане към Кришна. Чуйте една песен:

Настъпва отливът. Параходът се движи бързо към Калкута. Капитанът има нареждане да акостира малко след Ботаническата градина от другата страна на моста. Повечето от пътниците не осъзнават къде се намират, защото през цялото време са слушали думите на Шри Рамакришна и са били изцяло погълнати от тях. Всички са изгубили представа за времето!

След това е сервиран пържен ориз[30] с настъргани кокосови орехи. Всички си вземат и похапват от него. Цари радостно настроение. Кешаб е уредил да приготвят ориза. В този момент Шри Рамакришна забелязва, че Кешаб и Виджай се чувстват неудобно в присъствието си и се заема ги помири, сякаш са две непослушни момчета.

Шри Рамакришна (на Кешаб): „Виж, Виджай е тук. Вашите спорове и различия са като схватките между Рама и Шива. (Смях.) Шива е гуру на Рама. Въпреки че Шива и Рама се борят един с друг, те бързо се помиряват. Но гримасите на духовете, последователи на Шива, и номерата на маймуните на Рама нямат край! (Силен смях) Вие двамата сте от една плът и кръв! Знаем, че такива караници стават и сред роднини. Лава и Куша, синовете на Рама, били във война с баща си. Може би сте виждали освен това, как понякога майка и дъщеря, които живеят заедно и имат обща духовна цел, постят поотделно всеки вторник ― всяка сама за себе си ― като че ли благополучието на едната е нещо различно от това на другата. Това, което е добро за едната, е винаги добро и за другата. По същия начин, ти имаш религиозно общество (Самадж) и Виджай смята, че и той трябва да си има едно. (Смях.) Мисля, че всичко това е нужно. Докато Шри Кришна, самият Господ в плът, играел с гопите във Вриндаван, на сцената се появили злосторници като Джатила и Кутила. Ще попитате защо. Отговорът е, че играта не може да продължи без такива размирници. (Всички се смеят.) Без Джатила и Кутила не е забавно. (Силен смях.)

Рамануджа вярвал във Вишищадвайта, недуализма с качества[31]. Неговият гуру бил чист монист[32]. Те имали различия и взаимно оборвали аргументите си. Това се случва много често. Въпреки това, учителят и ученикът си остават близки ― те са от една плът и кръв.“ 

Всички се радват на компанията и думите на Шри Рамакришна. Той казва на Кешаб: „Не се вглеждаш в природата на хората преди да ги приемеш за свои ученици, затова после те си тръгват.

Хората може да си приличат по външност, но са много различни по своята природа. В някои преобладава качеството на саттва, в други това на раджас, а в трети ― тамас. Знаем, че сладкишчетата „пули“ изглеждат еднакво отвън. Но някои съдържат пълнеж от гъсто, подсладено мляко, други, от кокосови орехи със захарен сироп, а трети ― пълнеж без подсладители. (Всички се смеят.)

Знаете ли как мисля аз? Ям, пия и живея щастливо, а божествената Майка знае всичко. Има три думи, които сякаш ме пробождат като ножове ― „гуру“, „учител“ и „баща“.

Единствено Сатчитананда[33] е гуру. Само Той може да учи. Аз самият се чувствам като дете. Можете да намерите човешки учители с хиляди. Всеки иска да бъде учител. Но кой иска да бъде ученик?

Да учиш другите е извънредно трудно. Това може да стане само когато Бог се разкрие на човек и го упълномощи за това. Нарада, Шукадева и някои други били получили такава заповед. Шанкара също е бил упълномощен от Бог. Ако нямаш такава заповед от Бог, кой ще те слуша? Знаете колко лесно се вълнуват хората от Калкута! Млякото се надига и кипи, докато е на огъня. Веднага щом бъде свалено от него, то утихва. Хората от Калкута са на настроения. Те почват да копаят кладенец на едно място. Казват, че се нуждаят от вода. Но ако ударят на камък, се отказват и отиват на друго място. Ако там пък открият пясък ― отново се отказват и започват отначало на трето място. И така си продължава.

От друга страна, има хора, които си внушават някаква идея и вярват, че това е заповед от Бог. Това разбиране е съвсем погрешно. Бог действително може да се появи пред човек и да му говори. Само тогава той може да каже, че е получил заповед от Него. Каква голяма тежест носят думите на такъв учител! Те могат да преместят планина. Изнасяне на лекции! Хората ги слушат само за няколко дни и след това забравят всичко. Не биха действали според подобни учения.

В Камарпукур[34] има едно езеро, наречено Халдарпукур. По едно време всяка сутрин идваха някакви хора и облекчаваха естествените си нужди на брега му. Другите, които отиваха да се къпят там, всеки път крещяха обиди по адрес на виновниците. Въпреки това, всичко се повтаряше на следващия ден. Безобразието си продължаваше. Накрая хората уведомиха властите. Те изпратиха един полицай, който сложи надпис на мястото: „Не се облекчавайте тук.“ Тогава всичко спря. (Всички се смеят.)

Човек, който учи другите, трябва да има знака на пълномощието; в противен случай, да учиш някого е нелепо и смешно. Да поучаваме другите, докато самите ние сме невежи! Това е като слепец да води слепеца. (Смях.) То носи повече вреда, отколкото добро. Само ако си видял Бог, можеш да видиш какво има вътре в другите хора, да разбереш какви болести на душата имат те и да им даваш съвети.

Трябва да имаш директна заповед от Бог, за да учиш другите; иначе би било суета да мислиш: „Аз уча хората.“ Тази суета е резултат на невежеството, защото само невежият може да мисли, че той е този, който действа. Когато разбере, че Бог е единственото действащо лице и че той е само инструмент в Неговите ръце, човек става дживанмукта (освободен приживе). Всички проблеми и всяко безпокойство идват от идеята: „Аз съм този, който прави това, аз съм този, който действа.“

Шри Рамакришна (на Кешаб и другите поклонници): „Говорите за правене на добро на света. А аз ви казвам ― толкова ли е малък светът!? Достигнете Бог чрез садхана. Реализирайте Го. Той ще ви даде сила ― само тогава ще бъдете способни да правите добро на света, не и иначе.“

Един поклонник: „Трябва ли да се откажем от всяка дейност, докато не реализираме Бог?“

Шри Рамакришна: „Не, защо да се отказвате от действието? Трябва да извършвате действия като медитация върху Бог, повтаряне на Божието име, възпяване на Неговата слава и изпълнение на ежедневните духовни практики.“

Поклонникът: „А светската работа ― действията, свързани с печеленето на пари, и другите като тях?“

Шри Рамакришна: „Да, можете да вършите и тях, доколкото това е нужно, за да издържате семействата си. Но в същото време трябва да се молите на Бог в усамотение и със сълзи на очи да ви направи способни да изпълнявате всички тези дейности по неегоистичен начин. Трябва да казвате на Бог така: „О, Боже, моля те, намали работата ми в света, защото виждам, че когато съм погълнат в твърде много дейности, те забравям. Мисля си, че работя в неегоистичен дух, но постепенно действието придобива егоистичен мотив.“ Когато човек върши прекалено много благотворителни дейности, като например раздаване на храна и подаяния сред бедните, желанието за слава и реноме пропълзява неусетно.

Веднъж Шямбху Маллик започна да говори за строенето на болници, лечебници, училища, пътища и язовири. Казах му: „Трябва да вършиш само това, което се изправи пред теб, и което е от належаща нужда ― и още, то трябва да бъде вършено в безкористен дух, без да очакваш резултати. Не си търси повече работа, защото така се отклоняваш от Бог. Иначе, все едно да отидеш до храма на Кали, да се заемеш с раздаването на подаяния там и да пропуснеш да видиш образа на божествената Майка в храма! (Смях.) Преди всичко друго трябва да видиш нейния образ, дори да трябва да си проправиш път с лакти през тълпата. След това, ако искаш, можеш да се отдадеш на благотворителност. Можеш да раздаваш подаяния на бедните до насита, ако желаеш. Работата е само средство за реализацията на Бог. Затова казах на Шямбху: „Да предположим, че Бог се появи пред теб, какво ще му кажеш: „Моля те, построй толкова и толкова болници и лечебници!?“ (Смях.) Един поклонник никога не иска такива неща. Вместо това, той казва: „Боже, подслони ме при твоите лотосови нозе, дръж ме винаги до Себе си и ми дай чиста любов към Теб.“

Карма йога е в действителност много трудна. Ритуалите, установени от свещените книги, са много трудни за практикуване във века на Кали[35]. В днешно време животът е съсредоточен изцяло върху храната. Човекът не може да работи прекалено много. Да предположим, че някой е повален от треска. Ако опитате бавните методи на лечение със старовремските местни лекове, болният съвсем скоро може и да умре. В наши дни пациентът се нуждае от бързо действащата смес „Д-р Гупта“[36]. В Калиюга най-добрият път е този на Бхакти йога, пътят на любовта и отдадеността на Бог ― възпяването на Божието име и молитвата. Пътят на богоотдадеността е религията за този век. (Към поклонниците от Брахмо Самадж:) И вашият път е този на Бхакти йога. Вие повтаряте името на Хари (Бог), възпявате славата на божествената Майка ― наистина сте благословени! Вашият път е много добър. Не казвате като ведантините: „Светът е само сън.“ Не сте брахма-джнанини, а бхакти и вярвате, че Бог е личност. Това е много хубаво. Вие със сигурност ще реализирате Бог, ако го зовете с жадно сърце.“

Параходът хвърля котва в Каялагхат. Всички се приготвят за слизане. Докато излизат от каютата, виждат, че пълната луна грее с ярка светлина. Дърветата, сградите и лодките в реката са окъпани в мекото ѝ сияние. Един файтон е бил повикан за Шри Рамакришна. След малко той се качва в него заедно с М. и някои други поклонници. Нандалал, племенникът на Кешаб, също е там. Той ще придружи Шри Рамакришна донякъде.

Когато сядат във файтона, Шри Рамакришна пита: „Къде е той?“, имайки предвид Кешаб, който идва след малко и с усмивка на лице пита Шри Рамакришна, как ще се прибере в Дакшинешвар и кой ще го придружи. След като всички се настаняват, Кешаб пада ничком пред Шри Рамакришна и взема праха от нозете му[37]. Светият човек също си взема довиждане с обич.

Файтонът потегля и преминава през европейската част на града. Шри Рамакришна се радва на големите красиви къщи от двете страни на широките улици. Пълната луна е изгряла и сградите сякаш си почиват в меките ясни лъчи на нейната светлина. До портите на къщите са поставени газени лампи; безброй светлини осветяват и стаите, а почти във всеки английски дом дамите пеят под акомпанимента на хармониум или пиано. Шри Рамакришна се усмихва радостно, докато преминава покрай тези къщи с файтона. Изведнъж казва: „Жаден съм. Какво да правим?“ Нандалал спира файтона близо до индийския клуб, качва се по стълбите и след малко идва с пълна чаша вода. Шри Рамакришна пита усмихнат: „Добре ли е измита чашата?“ „Да, измита е.“ След това той изпива водата.

Шри Рамакришна има природата на дете! Когато файтонът потегля отново, той подава глава навън и започва да наблюдава с детинско удоволствие хората, конете, другите файтони и лунната светлина. Радва се на всичко и е много щастлив.

Нандалал слиза при Колутола. След това файтонът спира пред дома на Суреш Митра на улица „Шимулия“. Сурендра е голям поклонник и често посещава Шри Рамакришна. Сега той не си е вкъщи. Отишъл е в новата си вила. Обитателите на дома му отварят една стая на първия етаж, за да седнат гостите в нея. Трябва да се плати таксата за файтона. Ако беше тук, Сурендра щеше да се погрижи за това. Шри Рамакришна казва на един поклонник: „Защо не помолиш дамите в дома да уредят това? Те със сигурност знаят, че техните съпрузи са наши чести гости.“

Нарендра живее в този район. Някой е отишъл да го повика. Междувременно обитателите на дома са завели Шри Рамакришна в една стая на втория етаж. На пода има килим, а отгоре му бял чаршаф, върху който лежат няколко възглавници. На една от стените има маслена картина, нарисувана за Сурендра; на нея се вижда как Шри Рамакришна показва на Кешаб хармонията на всички религии ― индуизъм, ислям, християнство, будизъм, както и духовните традиции на ваишнавизма, шактизма, шиваизма и т.н.

Шри Рамакришна разговаря щастливо с поклонниците, когато влиза Нарендра. Това удвоява радостта му. Той казва: „Бях на пътешествие с параход с Кешаб Сен. Виджай и много поклонници от Брахмо Самадж също бяха там.“ Посочвайки М., той добавя: „Попитай го какво казах на Кешаб и Виджай за майката и дъщерята, които постят всеки вторник поотделно, въпреки че благополучието на едната е същото, което и на другата. Казах им още за злосторниците Джатила и Кутила и как благодарение на тях играта на Бог продължава ― всички тези неща. (Към М.:) Нали така?“

М.: „Да, господине.“

Вече е късно, но Сурендра още не се е прибрал. Шри Рамакришна ще си тръгва за Дакшинешвар. Не може да чака повече, тъй като е десет и половина. Пътят е облян в лунна светлина. Файтонът, който ще го отведе в Дакшинешвар, пристига. Той се качва в него. Нарендра и М. се покланят и си тръгват ― всеки към своя дом в Калкута.

1 Денят на пълнолунието през месец ашуин (един от бенгалските месеци, септември-октомври). В този ден е почитана Лакшми – богинята на благополучието, както материално, така и духовно.

[1] Все вещи и дрехи, използвани от светските хора, за разлика от монасите; дхоти ― дълга мъжка дреха, покриваща тялото от кръста надолу.

[2] В сл. предразположение.

[3] Риши ― човек, достигнал до съвършенство и духовно просветление. Ришите са мъдреците, които са съставили текстовете на Ведите. Постведическата традиция на индуизма гледа на тях като на „велики йогини“ или „велики мъдреци“, които след усилени аскетични практики, тапас, са реализирали върховната Истина и вечното Познание и са ги предали във ведическите химни.

[4] Вечната религия.

[5] Свят човек, живял по това време.

[6] Земиндар ― земевладелец.

[7] Тези, които следват пътя на духовното Познание.

[8] Абсолютът, който е отвъд времето, пространството и ума; най-висшата Реалност според философията на Веданта.

[9] Висшият Аз или Душата; означава както душата във всеки индивид, Атман, така и универсалната или върховната Душа, Параматман. Според Адвайта Веданта Атман, Параматман и Брахман са едно.

[10] Виж „Двадесет и четирите космически принципа“ в речника накрая на книгата.

[11] Върховният Атман, върховната или универсалната Душа.

[12] Взаимодействието между човека и Бога, между ученика и гуруто, между поклонника и светия човек се нарича даршан, виждане; още – гледка; философия.

[13] Вайрагя – отреченост; безстрастие; непривързаност; вайраги – човек, който практикува вайрагя.

[14] Във философията на Веданта Шакти е наричана мая или космическата илюзия.

[15] Т.е. дори идеята за Брахман е във владението на мая.

[16] Идеята за божествената игра въвежда елемента на спонтанността и свободата на творението.

[17] Думата тантра е съставена от сливането (сандхи на санскрит) на две санскритски думи: таноти (разширяване) и раяти (освобождаване). Тантра означава освобождаване на енергията, разширяване и издигане на съзнанието над материалната му форма. Тя е метод за разширяване на съзнанието и освобождаване на спящата потенциална енергия, а принципите ѝ са в основата на всички йогийски практики. Следователно индуистките свещени текстове за Тантра представляват техники, чиято цел е постигането на конкретни резултати.

Тантрите са най-вече два вида: Агама и Нигама. Агама са онези текстове, в които божествената Майка задава въпроси, а Бог отговаря. В текстовете Нигама Бог задава въпроси, а божествената Майка отговаря. Този диалог между Бог и божествената Майка е характерна черта на индуистката Тантра.

[18] Духове на разрушението. Тук думата „йогини“ е в ж.р. и има различно от познатото значение. „Йогини“ са безбройните енергии на божествената Майка, които отговарят за всички функции във вселената, която Тя владее. Някои от тях са енергиите на разрушението.

[19] Пълното унищожение на вселената.

[20] Рампрасад е бенгалски мистичен поет, автор на многобройни песни, посветени на божествената Майка. В песента се прави алюзия с познатите на всички в Индия състезания с хвърчила. Няколко души пускат своите хвърчила и всеки от тях се опитва да отреже въжето на хвърчилото на другия. Този, на чието хвърчило бъде отрязано въжето, губи играта и напуска.

[21] Богове, известни със своята неустоима небесна музика.

[22] Т.е. на ниските тонове на октавата.

[23] Индийска игра на карти, в която целта е играчът да остане в играта, като внимава да не събере повече от седемнадесет точки. Всеки, който мине седемнадесет точки, изгаря.

[24] Стихове от индуистките Писания.

[25] Джи – уважителна частица.

[26] Легендарен цар, бащата на Сита в епопеята Рамаяна. Той е почитан като идеален пример за непривързаност към материалните блага. Един от основните интереси на Джанака били духовните дискусии с мъдреците; той се смятал за свободен от светските илюзии.

[27] Разграничение.

[28] Тропическо растение, чиито корени се използват за подправка, а също и за предпазване от крокодили при къпане в реки или езера в Индия.

[29] Гопите ‒ пастирките от Вриндаван (градът, свързан с детството и младостта на Шри Кришна), са били отдадени приятелки на Шри Кришна.

[30] Приготвен по начин, подобен на този, по който се правят пуканките.

[31] Вишищадвайта ‒ школата на Веданта, според която всяко същество е част от Бог, Абсолюта, на когото са присъщи определени божествени качества или атрибути; поддръжниците на тази теория считат и Абсолютното, и относителното за реални.

[32] Т.е. последовател на монистичната философска система на Адвайта Веданта, според която индивидуалната душа и Брахман, Абсолюта, са едно. Тази система смята единствено Абсолюта за реален; според нея всички феномени във вселената, както и самата тя, са илюзорни – и Абсолютът е този, който „изглежда“ като вселената; с други думи ‒ Бог, душата и вселената са едно.

[33] Сат – абсолютното Съществуване или Битие; Чит – абсолютното Съзнание; Ананда – абсолютното Блаженство; Сатчитананда – абсолютното Битие-Съзнание-Блаженство. Това е друго название на Брахман. Според индуистките Писания Битието, Съзнанието и Блаженството са нещо повече от атрибути на Абсолюта, те са самата му същност.

[34] Родното село на Шри Рамакришна.

[35] Калиюга; Железния век или Тъмния век ― епохата на материализма.

[36] Лекарство за треска, съдържащо силна доза хинин.

[37] Израз на дълбока почит и уважение към свят човек в Индия.